Патриархалните времена в Северна Албания раждат феномен - замяна на мъжа начело на семейството с жена. Това са мъжки времена, в които жената се грижи само за бита и отглеждането на децата.

Но заключени в тези социални роли, се появяват девойки, готови да изоставят женската си идентичност и да тръгнат по пътя на честта. Те искат да бъдат уважавани жени със силата на мъж, но не за себе си, а за другите.

Отказват се от брак и сексуални отношения. Избират да живеят като мъже. Падането на режима отваря страната към модерния свят, но нито комунизма, нито зараждащата се демокрация не успяват да променят вековните традиции в по-откъснатите планински райони на Албания.

В Прокълнатите планини, на Север, в Албания днес живеят мъжки живот последните клетвени девици в Европа.

ДИАНА РАКИПИ
 
„Когато съм се родила, гръм от пушка пронизал въздуха. Това се прави, когато в семейството се е родило момче. Така било писано някъде в небесата, че аз трябва да бъда мъж“, тазказва Диана Ракипи.

"Никога не съм се чувствала като жена, но по това време не беше от значение как се чувствам, а в какви условия живея. Това бяха времена, в които мъжете бяха тези, които взимаха решения. Нямаше жена, която да е полицай или в армията. По-късно, когато завърших, имаше повиквателна от правителството. Решиха, че дори жена би могла да защитава нашата държава, защото врагът може да дойде по земя, по небе или по море. Така, че имах възможност да стана част от армията. Спала съм във военна база сред 350 войници - никой не знаеше, че съм жена. И когато ми дадоха дипломата и името ми излезе на яве - цялото... всички бяха изненадани. Как е възможно?!" - спомня си Диана

ВИДЕО ИСТОРИЯТА НА ДИАНА РАКИПИ

"Бях много красива. Обръщаха ми много внимание. Когато за първи път отрязах косата си, бяха времена на културна революция в Албания. Носеха се дълги коси. И аз имах такава, но хората се чудеха: Какво е това момче? Чужденец ли е? Хората с дълги коси бяха обречени на атаки от правителството. Комунистите не ги искаха. Постригах се, защото по този начин нямаше да бъда нападната и преследвана. По време на комунизма населението започна да се мести към градовете. Срещах разни хора по улиците и те ме питаха: Къде е общината, господине? Чувствах се напълно като мъж. Бях се превърнала в мъж" - разказва Диана Ракипи

Фотографии на Добромир Иванов

"Днес ме наричат "Лали". Всички деца ми казват така. В Албания това означава нещо като "батко". Използва се само към най-близките, много мило обръщение. Станах бурнеша след смъртта на моя брат, но не направих избора си сама. Обществото ме припозна като такава, семейството ми – заради това, което съм. Не съжалявам. Направих го, за да запазя честта и достойноството на семейството. За да си бурнеша трябва да отдадеш живота си на семейството и обществото. Да си честен и откровен във всяка ситуация. Да бъдеш чистоплътен. Да бъдеш чист, неопетнен. Бурнеша – не лъже, не мами хората, не излиза от правия път, има силен характер. За да станеш уважавана жена, която има силата на мъж и според това, което казва Канун – трябва да забравиш за всичко свързано с телесните желания. Завинаги. Аз вярвам в любовта, но това е нещо необятно. Да бъдеш за тези, които имат нужда от теб – това е висша форма на любов. Това, което днешните жени трябва да научат от бурнешите е да стъпват здраво на земята. В днешно време все още се чува мъже да бият съпругите си. Нека жените стъпят здраво на краката си и разчитат на себе си. Да вдигнат глава, да имат силен дух, за да се издигнат до мъжа" - споделя Диана Ракипи

Какво е Канун?

„Канун – това са неписани народни закони, които държат едно общество заедно. В основата на Канун е патриархатът, което означава, че мъжът има повече права от жената. Който не спазва правилата на Канун, се наказва, а ако деянието му е толкова непростимо, то той получава най-страшното наказание – смърт. Днес държавата регулира обществените норми, но въпреки това високо в планината все още се случва в малко населените места решенията да се взимат на база на Канун“, обясни историкът и етнолог Марк Тиетра.

Защо момичетата/жените приемат да се наричат бурнеша?

„Има две причини, поради които момичетата са избирали да бъдат бурнеша – една от тях, ако семейството е останало без мъжки представител. Обикновено бурнеша става най-умното, най-образованото момиче в семейството. В миналото тя първо е трябвало да поиска позволение от майка си. Да прекара седмица или месец като такава, а след това бъде представена на съвета на старейшините, за да бъде одобрена. Ставайки бурнеша жената получава много права, например да пътува, да представлява семейството си навсякъде. В съвета на старейшените присъствали само стари мъже с опит и мъдрост. Бурнешата може да стои сред тях, но не и да гласува. Само да слуша. Втората причина – уговорените бракове. Ставайки бурнеша, тя се спасява от избрания не от нея мъж. Изборът й, обаче остава за цял живот - отказва се от това никога да не усети какво е любов. Ако наруши обета си, тя ще получи най-тежкото наказание за нея и за семейството й“, разказва Афердита Онузи, етнограф.

„Бурнешите са смятани за феномен, съществуващ само тук в Албания и около Албания. Първата клетвена девственица е известна от античното време. Съществуват в обществото до началото на 20 век. С настъпването на 20 век държавните закони все повече се развиват и имат значение в едно общество. С това все повече отслабва силата на Канун“, каза Марк Тиетра, историк и етнолог.

„В планинските райони на Албания, все още отеква ехото на патриархалното общество. Дори днес на места там не е лесно да бъдеш свободно момиче, свободна жена. До някаква степен това е и форма на протест от страна на тези жени, заради натиска на патриархата. Всеки търси своя път към пълна свобода. И това е тяхната плесница към това общество. Тези, които искат да сменят пола си – аз не ги съдя. Но това е лично решение, свързано с личното удоволствие и няма общо с това да бъдеш бурнеша. Изборът да бъдеш бурнеша е болезнено жертва в името на другите“, Афродита Анузи, етнограф.

БЕДРИ ГОСТУРАНИ

„Казвам се Бедрия, но в Косово ме наричат Шабан. Живея живот напълно като мъж. Може би отчасти това е съдба.. орис, не мога да кажа, но на първо място това е мой личен избор, още от ранна детска възраст. 
Винаги съм играла с момчета, израснах сред тях със съзнанието, че и аз съм момче. Приемам този начин на живот като дар от Бога. Единствената разлика - получила съм тяло на жена. Работя като шофьор от 15 години. Имам ван от семейството ми. 7 години превозвах обикновени пътници. 8 години -  деца. Те ме зареждат. Вдъхват ми живот. Невероятно е като видиш усмивките им. По време на комунизма работих 30 години като електротехник. Бях и секретар в общината. След това по кооперациите. Бях и учител. Но мечтата ми беше да бъда шофьор, защото ми дава възможността да пътувам, да се движа. Дори и да не печеля много пари с това, когато съм в колата, имам най-ценното - усещането за свобода“, казва Бедри Гостурани.

Фотографии на Добромир Иванов

„Никога не съм мислила затова да имам деца. Израснах в голямо семейство. Имам братя и сестри. По-късно се наложи да отгледам техните деца като свои.
Моите племенници ме наричат чичо. Как им обяснявам избора си – докато ги отглеждам се старая да им дам всичко, от което имат нужда. Да им покажа какво добро и какво - зло. Какво мога да им обясня друго  - аз съм техния чичо. Другото не е лесно за обяснение. Не може с прости думи да кажеш това на дете. Щастлива съм в живота, който имам. Правя това, което искам. Разбирам природата на мъжа, както и тази на жената. Старая се да помагам на средата, в което живея. Не изпитвам самота. Как бих – това е благословия. Но не искам никой да следва примера ми. Времената днес са различни. Вече не е необходимо да има бурнеши. Не е нужно хората да правят такива трудни избори. Щастлива съм, но смятам, че моето поколение е последното, в което има бурнеши. В района на Тропоя – мисля, че съм последната такава. От бурнешите  - това, което днешните жени, а и мъжете могат да вземат като пример, е да бъдат истински. Да бъдат отговорни. Да бъдат честни. За да не тласкаме младите поколения към грешни избори. Виждам различни отношения между мъже и жени. Двойки, които се унищожават един друг. Честност, достойнство – това са красиви думи, които не можеш да опишеш. За мен това са най-хубавите думи.“

ВИДЕО ИСТОРИЯТА НА БЕДРИ ГОСТУРАНИ

"Това, което виждам днес в Албания - жени вече заемат и управленски роли – имаме жени министри, успешни бизнес дами, учени. Жените са свободни да изразяват своята сила и са свободни да преоткриват живота си по начина, по който искат. Мисля, че в албанското общество би било дори по-добре, ако имаше министър-председател или президент жена. Заради същността на жената – тя е по-спокойна и взима решенията, базирани на сърцето. Това би довело до стабилност и равновесие в обществото ни. Там, където жената е в позиция, лишена от пълна свободна, обществото трябва да й проправи път - да може да бъде наистина жена" - обяснява Афердита Онузи, етнолог

ДРАНДЕ ДОДАЙ

„След като баща ми почина, взех грижата за семейството в свои ръце – това беше моментът, в който приех да бъда бурнеша. Имах голямо семейство. 9-членно. Изпитвах дълг да се грижа за него. Това не е избор, който всеки прави. Една жена не би могла да спечели толкова, колкото един мъж и не би могла да бъде толкова силна, колкото един мъж, за да подкрепи и осигури всичко за семейството си. Не мога да кажа, че това решение съм го взела, защото вярвам в Канун. Всъщност нямаше нищо общо с Канун. Това беляза живота ми. Един простичък пример. Спях в стая, в която капеше вода от тавана. Никоя жена не би могла да го понесе или поправи. Наложи ми се" - разказва Дранде

"В началото беше трудно да се справя с мнението на хората. Отне ми година, за да свикна с мълвите, които се разнасяха за мен. След като всичко поутихна малко започнах да се приемам и да бъда приемана. Приех да се наричам бурнеша, защото това беше по-лесният път да бъда приета от обществото. Бях дете, на 8 години, когато докато се грижех за стадото ни с овце, намерих граната. Докато си играех с нея, тя просто избухна в ръцете ми. Да изгубя ръцете си - това беше един допълнителен тласък за мен към взимането на това решение. Загубих не само част от тялото си, но и от надежда си. Трябваше да настроя ума си да вярва, че решенията, които съм взела, са правилни и аз трябва да стоя здраво зад тях. Имам проблем и с един от краката ми. Понякога не ми се става от леглото. Но си заповядвам: Ставай Дранде! Размърдай се! Почисти градината! Тази работа теб чака – няма кой друг да я свърши. Накрая събирам кураж и ставам, защото не мога да стоя в градината си и тя да е непочистена" - споделя още бурнешата

Фотографии на Добромир Иванов

"Вярвам в Бог, въпреки всичко. И се уповавам на него. Не знам какъв би бил животът ми, ако го бях изживяла като жена. Трудно е да си представиш нещо, до което никога не си се докосвал, изпитвал. Но мина много време. Толкова, че вече наистина не чувствам нищо женско в себе си. Но ще ви кажа нещо за самотата. Да живееш сам понякога… понякога започваш да забравяш мъж ли си, жена ли си… Ти си просто човешко същество“, казва Дранде Додай.

ВИДЕО ИСТОРИЯТА НА ДРАНДЕ ДОДАЙ

Какво е да си бурнеша?

"Описвам това най-добре с думата "беса". Бурнеша означава справедливост. Думата ти да е равна с действията ти. Държавата има правна система. И ние като мъже имаме такава – да си честен. Да можеш да говориш и с добрите, и с лошите хора. Да ги поставяш на мястото, което заслужават. Да си отговорен за действията си. Но ще ви кажа искрено... Случва се рядко, но понякога усещам такава тъга в себе си от този живот. Мисля си, какво ли би било, ако имах дете. Може би това идва с възрастта. Колкото повече остаряваш, толкова повече имаш нужда от някой до себе си. Старостта носи самота. Но тогава си припомням, че в смисъла на думата бурнеша лежи още това да спазваш думата си. Ако не го направиш, ти не си бурнеша. Не е просто да не се омъжиш, да не правиш секс, да не се влюбиш. Да си мъж и да се държиш като мъж е да си човек на честта. Мечтата ми е да не умирам на легло. Искам да умра така, че до последен дъх да съм имала възможност сама да се погрижа за себе си. Радвам се, че всичко се променя, но понякога тази промяна може да доведе до лоши неща. Във времената, в  които живеем днес и двата пола са сякаш извън контрол – и мъжете, и жените. И едните, и другите са пред разпад. Имаме нужда от очовечването на човека", разказва още Дранде

ЗАД КАДЪР

Музиката във филма "Aз съм БУРНЕША" е специално предоставена от "Ajo". В продължение на години изпълнителката Вьолца Роббели Мрипа разказва с песните си за традициите в Албания и Косово. Песните, включени във филма разказват с музика за това какво е да си бурнеша и какво означава думата "беса".

Със специалното участие на хореогрaфа Петя Божинова , която с танц пресъздаде емоциите на силните, борещи се за свобода, права и чест албански жени.

Снимка: Личен архив: Петя Божинова

Повече за Петя, изразните средства на танца и представленията, които създава може да откриете и на сайта -> https://www.ognenoshow.com/ 

С гласа на българския актьор Васил Бинев

Оператор и фотограф: Добромир Иванов

Автор: Радиана Божикова

Монтаж: Александра Табакова

Графичен дизайн: Витали Варадинов

Продуцент: Веселина Петракива

На снимката: авторите на филма - Добромир Иванов и Радиана Божикова

 

 

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!