През 1948 г. правителството на Народна република България взима решение за тайно развитие на ударните сили на флота – подводници и торпедни катери. „Слава“ влиза в състава на Военноморските сили през 1985 г. и служи до 2011 г. Осем години е разяждана от ръжда и разруха, на котва в Пункта за базиране във Варна. Наскоро приключи последния си рейс – теглена на буксир към град Белослав, където ще се превърне в музей.
Със заповед на министъра на отбраната през 2011 г. започва процедура по пълната ликвидация на Осми дивизион за подводни операции, който разполага с юетири с четири подводни лодки.
Последното плаване на последната българска подводница е в навечерието на Коледа 2010 г. Последният ѝ командир Камен Кукуров си спомня, че в този ден се пролели много мъжки сълзи. Определя плаването като символично.
„Никога няма да забравя завръщането в базата, когато наистина изненадващо и за нас – всички колеги командири на кораби бяха строили екипажите си и надуха сирените. Така са посрещали в Съветския съюз завръщането на подводниците от боен поход по време на Втората световна война“, каза кап. Камен Кукуров – командир на „Слава“ и началник на щаба на ВМС.
„Изпълнявали сме задачи на море заедно, те не са ни виждали къде сме, но били сме там някъде под тях, те са ни пазели отгоре, ние сме ги пазели отдолу“, заяви мичман Димитър Хаджийски – главен боцман на „Слава“.
Капитан Тодор Калинов е бил част от екипажа на „Слава“. Разказва, че подводницата имала автономност до 60 денонощия.
„Целият ми живот мина на тая подводница. 1999 г. бях на 22 години, всичко тръгна и свърши там, малко ми е тъжно да си припомням тези години“, сподели мичман Димитър Хаджийски – главен боцман на „Слава“. Краят на подводния флот на България настъпва на 1 ноември 2011г, когато е свален флагът на „Слава“ и тя е изведена от състава на Военноморските сили.
„Държа в ръцете си светини и смятам, че мястото им е във Военноморския музей. Вярвам, че един ден ще си ги върнем обратно“, добави контраадмирал Пламен Манушев, бивш командващ ВМС. По време на учение на НАТО в Черно море екипажът укрива подводницата осем часа, въпреки модерната апаратура на корабите от Алианса.
„Славни спомени са това, което сме преживели. Имаше тъжни моменти, весели моменти, но до последния си дъх, когато вече напускам този свят винаги ще се гордея, че съм служил на тези подводници“, спомня си подводничарят ветеран Димитър Димитров.
В първите години от службата си подводницата носи името „Ленински комсомол“. През 1989 г. е обявена за „Подводна лодка първенец – отличен кораб на Военноморския флот“.
„Изготвена е от специална стомана, за да издържи голямо налягане, дълбочина на потапяне е до 300 м и е въоръжена с 8 торпедни апарата“, обясни кап. Тодор Калинов – старши пом.-командир, зам.-началник „Подготовка“ в щаба на ВМС.
Екипажът е от около 50 военнослужещи. Тези подводници са строени, за да действат в океана и при максимален запас на гориво, могат да преминат до 13-14 хил. морски мили, което е разстояние да се стигне от тук до Северна Америка.
Друг бивш неин командир – Калин Калинов си спомня проведените торпедни атаки.
„Трябваше да атакуваме през нощта конвой от охранявани кораби и кораби от охранението на този конвой и се наложи да преминем, както класически се прави, но по принцип е забранено от правилата – да преминем на перископ през охранението, да се използва лошото време. Излязохме в непосредствена близост до кораба, корабите плаваха, както са правилата без светлини, изключителни рискове, но целият екипаж действаше като един и се чувствах много уверен“, разказа кап. Калин Калинов – бивш командир на „Слава“, зам.-началник на Висшето военноморско училище.
„На всеки един кораб, независимо дали е подводница или надводен кораб, пожарът колкото и да е странно, че навсякъде е вода, пожарът е най-голямото бедствие, което може да се случи в морето. На дълбочина около 70-75 метра – по принцип се разминахме с малкия дявол, защото имахме време за срочно изплаване и гасене на пожара на повърхността“, посочи Камен Кукуров.
Затова командирът поставял допълнителни изпитания. „С извеждане на част от техниката извън строя, естествено с готовност пак да я включим, така че имитирахме повреди на различни неща и механизми в подводно положение, за да си готов, ако не дай си Боже се случи, да знаеш как да реагираш“, допълни той.
Екипажът никога не дава жертва. Но премеждия има. „Лодката се наклони рязко на 30 градуса на единия борд, чуваха се падащи шкафове, материална част, скърцане на торпеда на стелажите в първи отсек, беше доста екстрена ситуация – за кратко време, но не знаеш дали няма да е завинаги да слезеш долу на дъното и там да останеш“, посочи още той.
След изваждането от въоръжение, дълги години бъдещето на плавателния съд беше неясно – Военното министерство предостави подводницата на Община Варна. Общинският съвет отхвърли идеята за ремонт.
„Един от аргументите даже беше, че обществеността не иска да има подводница-музей, което не е вярно, разбира се“, допълни кап. Станко Станков, Председател на съюза на подводничарите .
Колкото повече идеята за превръщането в музей отлежаваше, толкова по-скъп и немислим изглеждаше ремонтът. Битката за спасяването на „Слава“ продължава цели 12 години. За да не последва тя съдбата на своите три посестрими и да бъде нарязана за старо желязо.
В крайна сметка желание да съживи лодката прояви собственикът на Музей на стъклото. По силата на публично-частно партньорство неговата фондация я получи за 10 годишно ползване. „За нас беше въпрос на чест и особено за мен като офицер от запаса на инженерни войски, да направим опит да спасим подводницата, за да остане тя като една признателност към подводничарите-ветерани и да дадем един нов патриотичен заряд за младите хора, които трябва да служат на родината си“, уточни Данко Калчев – фондация „Белославско стъкло“.
За целта подводницата трябва да тръгне на последния си рейс – да измине, теглена на буксир, преход около 30 км през пристанище Варна, по канала, който свързва морето с Варненското езеро и да стигне до град Белослав. Всички възможни сценарии са проиграни в тренажорите на Техническия университет.
„Предвид сложността на операцията се налага да се извърши детайлна симулация при различни състояния на времето, за да може да се подготвят колегите за евентуални проблеми по време на операцията и по най-бързия начин те да бъдат преодолени“, обясни кап. Андрей Станев – експерти морски съоръжения към Технически университет Варна.
След близо едногодишно планиране и подготовка, на 29 ноември операция „Слава“ беше осъществена. Участваха над 80 военни и цивилни. Морският бранш предостави безвъзмездно плавателни средства за буксировката.
В операцията участваха 7 спомагателни съда. Най-тежкото оборудване отдавна е свалено – 150-тонната акумулаторна батерия, въоръжението и горивото. „Имахме притеснения, доста – дали въобще ще се справим като цяло – цивилните буксири, наистина много добре работиха, но най-вероятно тези хора не знаеха колко тежък е този кораб – подводницата е най-тежкият кораб и наистина много трудно се маневрира“, заяви Димитър Хаджийски.
„В крайна сметка „Слава“ успешно стигна последния си дом. Последният ѝ командир идва тук за първи път след преместването.
„Това, което сега виждам, е още по-тежко състоние от това, което от времето, когато я буксирахме. Поизплавала, вижда се обрастването на подводницата, това беше преди под вода“, коментира кап. Камен Кукуров, Командир на „Слава“ и началник на щаба на ВМС.
„Ние се надяваме, че след изкарването на 100 хил. литра вода от нея, ще можем да уравновесим нейното положение и тя да си остане на един постоянен воден постамент“, каза Данко Калчев от Фондация „Белославско стъкло“.
И днес продължава укрепването на терена и подготовката за превръщането ѝ в музеен експонат. Подводницата ще бъде запазена в
