През 90-те в едни от най-трудните години на прехода в България, Петър Славов изпраща касета със свои записи в най-престижното учебно заведение за джаз и съвременна музика в света - колежа „Бъркли“ в Бостън. В годините на свирепа инфлация у нас, в които един долар доближава 3000 лева, той е допуснат до прослушване, което му осигурява стипендия.

„Тогава беше все едно идваш на друга планета.  Културният шок в това да дойдеш в Америка, да се справиш без пари. Това да се отделиш от приятелите, родителите, средата, не е лесно. Дори да искаш да го направиш, в един момент усещаш, че това са неща, които ти липсват“, казва Петър Славов-син, музикант, продуцент и преподавател.

След първата си година в университета и досега с най-добрите в света, „Бъркли“ му дава пълна стипендия и свободата да пише своята история.

Разгледай онлайн нашите промоционални брошури

Цените са валидни за периода на акцията или до изчерпване на наличностите. Всички цени са в лева с включен ДДС.

„Това, което никога не ме е притесняло и не ми е било трудно, че примерно има конкуренция и че трябва да се справя в това отношение. Аз всъщност за това съм дошъл“, коментира той и добавя, че не е приеман по различен начин, само защото е българин.

Борис Пинтев, Петър Славов-син и Иван Георгиев в Ню Йорк

Снимка: bTV

„Това е едно от нещата, които винаги много съм харесвал в Америка. Хората нямат никакви предразсъдъци към това откъде идваш. Нито за момент не съм усетил някаква неприязън или някакво особено отношение като резултат от това откъде аз идвам. Никога не е имало нещо такова“.

В момента синът на легендарния барабанист на ФСБ Петър Славов е един от най-добрите джаз музиканти не просто в Америка. Свири и създава музика с хора, които пишат световната музикална история днес.

Неговата американска мечта е да прави музиката, която иска, да е постоянно вдъхновен от средата.

„Тук винаги има нещо, което те вдъхновява, което те кара да се опиташ да бъдеш по-добър, да чуваш нещо, което изведнъж отваря някаква нова врата за тебе. Просто аз съм на мястото, на което искам да съм“.

Днес той вече преподава в престижния „Бъркли“, продуцира, създава музика, и живее основно в Ню Йорк, когато не свири на някои от най-значимите световни сцени.

Петър Славов-син, музикант, продуцент и преподавател

Снимка: bTV

„За мен Ню Йорк е мястото, на което от както се занимавам с джаз исках да дойда тук, защото това е столицата на джаза. Но всъщност, като за пръв път стъпих тук, той ме плени по други начини. Наистина има усещане за свобода, има една динамика много зареждаща. Има история, има архитектура, има грозота, има шум. Всичко! Най-голямата ми любов е музиката. И то музиката, която аз обичам, се случва тук“, каза още Петър Славов-син.

Синът на Мартин Лутър Кинг ексклузивно пред bTV: Баща ми би бил разочарован

Мартин Лутър Кинг III и съпругата му в ексклузивно интервю пред специалните пратеници на bTV в САЩ Иван Георгиев и Борис Пинтев

Тя е едно от Златните български момичета. Мая Табакова многократно е покорявала световния връх и е издигала трибагреника ни там, където малцина успяват.

„Мисля, че няма значение дали си тук или в България – където и да било по света. Когато човек е работлив и честен, упоритост, дисциплина – нещата няма начин да не се случат“, коментира Мая Табакова, двукратна световна и вицеолимпийска шампионка.

Мая Табакова, двукратна световна и вицеолимпийска шампионка

Снимка: bTV

През 97-ма Мая и съотборничките ѝ от националния отбор слизат от световния връх в художествената гимнастика и получават предложение - да започнат нов живот на повече от 10 хиляди километра от родината в цирк.

„По случайност попаднах в Америка. 11 момичета дойдохме с номер. Веднага след Олимпиадата стана интересно изглежда на американците какво е това художествена гимнастика и ни дадоха 2 години договор“.

Пътят от европейските, световни и олимпийски подиуми до Америка обаче е труден.

„Съвсем различно е – нова страна, нова сфера… Ние яздехме слонове. Звучи много интересно на хората отстрани, но ние в първия момент бяхме в шок. Ние пътувахме, живеехме във влак. Приспособени много добре купета за живот. Но това е купе. Това е влак, в който аз изкарах 8 години“.

Мая Табакова, двукратна световна и вицеолимпийска шампионка

Снимка: bTV

Една ноемврийска вечер в края на 2007 година се оказва съдбовна за Мая и нейната американска мечта.

„За съжаление имам ниска кръвна захар. И в неподходящ момент ми е прилошало. На грешно място, грешен момент – по средата на номера. Аз правех – казва се Tissue - плат, който виси във въздуха“.

Мая пада от близо 10 метра височина над сцената в един от големите хотели в Лас Вегас. А времето спира за цели 7 денонощия.

„Не, нямам спомен. И се радвам, че нямам спомен от самото падане. Под наркоза, нищо не помня. Един дълъг сън, за мен беше един дълъг сън, от който нямах търпение да се събудя. Но аз вече знаех какво ми се е случило“.

Следват дни на изпитание, в които тази красива българка доказва на целия свят, че освен с талант, пътят ѝ е утъпкан със сила и твърдост.

„Учех се, да, да ходя наново – аз бях в инвалидна количка. После с проходилка. После с бастун, после вече ходим нормално.

Нямах време за депресия, нямах време да се отчайвам – аз исках много да се върна отново на сцената. И успях“.

А Мая Табакова не просто успява да се върне към живота – през 2011 заедно със сестра ѝ Цветелина основават Nevada Rhythmic Academy и вече близо 15 години създават шампиони и състезатели за националния отбор на Съединените американски щати.

„Не може да не преминеш през някакви трудности. Но ако имаш упоритост, дисциплина, ако си устремен към нещо – работиш ли, няма начин да не станат нещата. Ние това обясняваме на децата всеки ден – няма начин този труд да не се възнагради някой ден. Просто е невъзможно. Аз съм го преминала това нещо и знам, че рано или късно всеки труд се възнаграждава“, категорична е Мая Табакова.

Специалният екип на bTV във Вашингтон: Защо темата за оръжията е ключова в президентската кампания в САЩ?

Трима българи за стрелбата и защо оръжията са и политика

Вглеждането – не просто в човешки лица, а в характери, култури и епохи – е това, с което започва този разговор в ателието на изключителния Росен Райчев – Росин.

„Тук ние първо обикновено търсим проблема първо в себе си – да виждаме как аз и ти можем да си помогнем. А не как някой друг може да ни помогне. Докато в България, опасявам се, че първо гледаме да хвърлим вината на някой друг, а после евентуално, може би, да помислим ние какво да направим за себе си“, каза художникът Росен Райчев - Росин.

Художникът Росен Райчев

Снимка: bTV

трудно би могъл да бъде разказан във филм или книга. Пътят му минава през художествената академия в София и го отвежда до всички краища на света – от Япония и Индия, през Европа, Южна Африка и Америка.

„Българското никога не ме е напущало, ама в така, най-основния му вид. Не просто жилавостта и устойчивостта, но и инатът. На българина му кажи, че нещо не може да стане. Кой, аз ли!? Аз ли не мога да направя?! Ама, ти тука не можеш да скочиш от тая пропаст, нали, от тая скала! Кой, бе?! Ела да видиш как ще скоча и още как! И някак си това се оказа тука страшно полезно качество в САЩ. Страшно полезно. Защото се оказа, че има 300 милиона подобни, луди, дето им кажи: Ти не можеш това да го направиш“.

Росин е единственият българин с картини в Националната портретна галерия на института Смитсониан в столицата Вашингтон. Негови произведения красят частни колекции, държавни институции и музейни експозиции в целия свят, но личните му срещи с духовни лидери, президенти, нобелови лауреати и някои от най-влиятелните личности на нашето съвремие са причината пътят му да не може да бъде описан просто с думата „успех“.

Иван Георгиев, Росен Райчев и Борис Пинтев

Снимка: bTV

„Успехът е странно нещо. Ах,  успехът е да си преживял живота си, да правиш това, което обичаш. И някой да го харесва и да ти плаща за това. И ти да си гледаш семейството. Животът е трудно нещо, мръсно нещо, сложно нещо. Нищо не е гарантирано, но поне можеш да опиташ. Но за да опиташ, трябва да опиташ някъде, където има перспективи - хоризонтът не свършва дотам! Хоризонтът е една отворена линия, отворено пространство. Не е въпрос само на пари или на имущество, или нещо подобно“.

„Аз винаги съм искал две неща в живота – да ме оставят да си рисувам на спокойствие и никой да не ми пречи. И другото е да прекарам живота със съпругата си, с която се познаваме от гимназията. Слава на Бога – и двете неща 42 години по-късно все така вървят“.

Тези изключително успешни наши сънародници сравняват собствения си ръст не просто с Америка, а с целия свят. И макар, че живеят далеч от България, мислите им често ги връщат в родината.

Предаването се осъществява с подкрепата на фондация „Америка за България“.

Продуцент: Асен Иванов

Монтаж: Калояна Климентова

Графичен дизайн: Витали Варадинов

Оператор: Борис Пинтев

Автор: Иван Георгиев

Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase

Последвайте btvnovinite.bg във VIBER

Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM

Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK