На Великден - празникът на празниците, радостта на радостите, тържеството на тържествата за възкресението на Спасителят на света, който предвожда човечеството, ще ви разкажем за св. патриарх Евтимий Търновски. Той е най-висшият духовник и предводител на отбраната на Търновград, удържал три месеца крепостта срещу турците преди 6 столетия.
Нашият разказ започва от съвремието. Последният предстоятел на българската православна църква на Второто българско царство живее нетленен живот в Бачковския манастир.
„Това кандило се е запалило за първи път през 1905 г., когато великото светило на православието св. патриарх Евтимий е просияло в светата обител. Извадили са от неговия свещен гроб неговите мощи и е поставен като спомен от евангелските думи“, каза иеромонах Евтимий.
Според предание при откриването на гроба на патриарх Евтимий Търновски се е разнесло едно мистично благоухание. Със сигурност при разкопките при западната врата на основната манастирска църква разкриват два гроба. В единия има кости и оловна плоча, навита като свитък.
„С надпис, както се разбира по-късно с мастило, че това е гробът на светията, на архиепископа на великия град Търново и годината, в която е починал - 1404 година“, обясни Стамен Пепелишев, уредник на музея на Бачковския манастир.
119 години по-късно ви срещаме с йеродякон Евтимий, 20-годишен, родом от Пещера. До преди няколко години младият човек не успява дори да преспи в манастира, защото не познава никого и всички го отхвърлят. А днес вече изпълнява задълженията си в обителта и има честта да носи името на последния български патриарх преди падането ни под турска власт - Евтимий Търновски.
„Абсолютно всяко нещо в православието се прави със символика. Това име беше избрано от преосвещенният епископ Сионий, защото той е моят духовен старец и игумен на светата обител. Тази година бях ръкоположен за йеродякон, а миналата година, когато се навършиха 620 години от успението на св. Патриарх Евтимий и 630 от заточването му в Бачковската света обител - бях подстриган за монах“, казва Йеродякон Евтимий.
Мощите на Негово светейшество Евтимий Търновски се намират в главната църква „Успение Богородично“ в Бачковския манастир. Мястото в неголемия храм не е случайно. В близост лежат под мрамор екзарх Стефан и патриарх Кирил - водачите на българско православие от 20-те години на Трето българско до последвалото комунистическо управление.
Мощите на св. патриарх Евтимий Търновски са положени за изложение в сребърен саркофаг. Вътре има патриаршески жезъл и инсигнии, които са специален подарък от блажено почивщия патриарх Неофит.
Мощите са пренесени в края на миналата година, предхождащо е литийното шествие в храма „Св. Марина в София“ - последното публично събитие, което дядо Неофит оглави преди да се влоши здравословно. Последният български патриарх учреди нов празник в памет на св. Евтимий Търновски в църковния календар и обяви 2024 за година в негова памет.
Своеобразният последен духовен завет на Негово Светейшество българският патриарх Неофит и сякаш с това свое дело той показа, нещо много важно за БПЦ, че почитта към свети патриарх Евтимий трябва да се издигне на нова висота и това е наистина духовната опора за българите, за духовенството, за монасите, за миряните.
Под купола на „Успение Богородично“ мощите на покойния глава на църквата от Второто българско царство същителстват с още една ценност за вярващите.
В Бачковския манастир вече разказват за чудо, свързано с един от участниците в литията с мощите на св. Евтимий Търновски.
„В деня на прославлението на мощите той е получил изцеление. И то изцеление на свой здравословен проблем, който дълго време го е мъчил, дълго време е страдал, лекувал го е многократно, здравословен проблем на гръбначния стълб и след участие в прославлението Бог му е дал изцеление. Това е първото чудо, което сме регистрирали и което е обявено пред нас“, обясни Сионий, игумен на Бачковския манастир.
По костите в гроба на св. Евтимий Търновски може да се съди, че той също е страдал от болки в гърба от многобройните поклони като монах, разказва игуменът на Бачковския манастир.
А според писмени доказателства делото му успява дори сред друговерците, пратили го в изгнание на стотици километри от Търновград.
Макар да губи формално най-високия църковен пост св. Евтимий Търновски остава лидер и духовен водач на българите. За да бележи гроба му незнайна ръка му посвещава акростих, първите букви от който образуват думата „сирота“. Плочата, на която е изписан се пази в музея в Бачковския манастир.
Известно е мястото на неговата молитва - местността Виглата край Бачково - в духа на трудовете му в исихазма.
„Той е носител на най-високата духовна степен като първойерарх и неговата личност не просто символизира, а олицетворява като един неизменен образец, като един висок критерий за самата българска православна църква. Той е не просто е бил първойерарх, той е бил духовник от много висока класа, той е представител на исихазма, на духовното движение в България, на Балканите, на Света гора, което през 14. век извършва едно духовно обновление в православната църква“, обясни доц. Костадин Нушев, богослов.
Има периоди от живота и делото на Евтимий Търновски, които не са изследвани достатъчно. Един от тях е преди да застане начело на българската православна църква, когато се влива в модерното за времето си течение в православието - исихазмът.
„Като отшелник в една кула към Зографския манастир, една такава отшелническа килия, която и до днешен е запазена и всеки, който отиде на Света гора, монасите ще му покажат мястото, където патриарх Евтимий се е подготвял за това свое служение“, казва доц. Костадин Нушев.
Исихасти са много от православните патриарси през средновековието - тяхното съзнание нарочно прекратява връзката със заобикалящия ги свят и се стреми към покой и тишина.
„Да почувстваш и да видиш Божието присъствие, което те виждат като т.нар. нетленна светлина или Таворската светлина, защото Исус Христос на планината Тавор се е преобразил. Всички са искали да се запознаят и да се посветят на исихаското движение, което църквата приема и с усилията на Григорий Палама“, заяви Стамен Пепелишев.
Първите учители на исихазма в България са преподобните Теодосий Търновски, Ромил Бдински, Киприян Киевски и патриарх Евтимий Търновски.
Той е и основател на Търновската книжовна школа, наречена на името на естественото средище - столицата на Второто българско царство Търново. Със своята правописна и езикова реформа Евтимий установява общовалидни езикови и правописни правила, приложени не само в България, а и в руските княжества, както и в Сърбия, Влахия и Молдова.
Пространното житие на св. Иван Рилски съществува благодарение на св. патриарх Евтимий. Той в качеството си на пръв книжовник допълва епизод за срещата на цар Петър със светеца, за да подчертае, че именно по време на неговото управление българската православна църква придобива автокефалия.
За Евтимий също има похвално слово от ръцете на неговия ученик Григорий Цамблак - един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи, той е и патриарх Киевски, Литовски и на цяла Рус в разстояние на 7 години.
В наши дни и българите зад граница почитат патриарх Евтимий Търновски. В Париж са кръстили църквата си на негово име от 80-те години на 20-ти век, а отскоро в храма се пази и частица от мощите му.
В Бачковската обител Евтимий Търновски остава 10 години. До края на дните му няма избран негов заместник на патриаршеския престол.
Оставям ви на Светата Троица - последните думи на патриарх Евтимий Търновски преди да бъде принуден от османците да напусне престолния град, остават през вековете. Светата Троица е каноничният символ на Бога. Така духовният водач не изоставя, а предава българския род на Божията милост и благословение.