Село Дрен. "СОС Детски селища България" сключва договор с кмета на Радомир да построи на общинска земя първото "селище за сираци" в страната. Три години по-късно прага на току-що построеното селище прекрачват и първите деца, останали без родителски грижи. Заедно с тях в еднофамилни къщи са настанени и приемни родители.
„Когато аз бях там цялата къща беше пълна. Аз имам 6 сестри и още 5 братя, които е отгледала мама. Ние си поддържаме връзка и сега през всичките етапи. Кой откъдето е минал...Отношенията в селището са ни точно семейни. Не съм се сещал, че може да има нещо, което да ни липсва там“, споделя Любослав Василев – бивш възпитаник на SOS детските селища.
„Ние с тези деца живеехме прекрасно, имахме празници, срещи с художници“, спомня си и кметът на Радомир – Пламен Алексиев.
„Не им е липсвало нищо, с учителите имахме постоянна връзка. Имаше педагози, които постоянно и непрекъснато се занимаваха, ходих в училище, разговарях с учителите, абсолютно всичко имаха“, казва и майка – бивш приемен родител в SOS детски селища.
През 2015 г. животът в селището се променя. 13-те къщи, в които се отглеждат децата, остават празни. 37 декара общинска земя обезлюдява. Десетки деца напускат дома си и заживяват в апартаменти в София и Перник заедно с приемни родители.
„Казаха „Затваряме селището и ще местим децата“, без да дават причини. Ние се събрахме една група от младежи, които писахме до офиса в София с тези въпроси: „Защо? Кое налага тези неща?“. Първият отговор, които ни беше даден, беше, че това е решение, за което няма нужда да се оправдават“, спомня си Любо.
Според майка от селището, тогава започват бавни срещи с централния офис, където ги уверяват, че децата ще живеят по-добре в градовете Перник и София. „Увериха ни, че причината за преместването е липса на средства за това да бъде поддържано и липса на училище, и липса на лекари“, разказва тя.
Решението за преместването на селището е обявено на среща между ръководството на SOS и жителите на село Дрен. Един от тях, присъствал на срещата, ни предоставя записа. По това време „SOS Детски селища България“ е част от международната фондация „SOS Children Villages“. Тя подпомага финансово сдружението в България в периода от 1992 г. до 2019 г. От година и половина „SOS Детски селища България“ се самоиздържа.
Пламен Стоянов, изпълнителен директор на „SOS Детски селища България“ обяснява през 2015 г. на среща в село Дрен с представители на селото и селището, че в голяма част от страните, които са в Африка и в Азия, има висока нужда от подкрепа и грижа за децата, и малки възможности за финансиране. По думите му страните в Европа са в категорията, където нуждите са значително по-малки и има по-добри финансови възможности.
„Очакването е ние да проявим солидарност към тези страни, където има по-голяма нужда и да започнем да осигуряваме финансирането сами, като по тоя начин освободим средства, които да бъдат пренасочени главно към страните, където има много голяма нужда“, посочва той.
„Тая сметка и тоя разчет показа, че разходите тук, в Дрен, са доста високи. За да можем да балансираме нещата трябва да търсим друго решение, което налага тази промяна - да преместим семействата в града - в София и в Перник, където разходите ще бъдат значително по-ниски. Не можем с тези средства да осигурим поддръжката на селището занапред“, казва Пламен Стоянов.
„Срещата беше инициирана в делничен ден - понеделник, преди обяд, без почти никакво анонсиране, нямаше поканени медии, нямаше афиши“, коментира за тази среща Ивайло Шопски, председател на инициативен комитет за спасение на „SOS Детско селище – Дрен“.
Въпреки несъгласието на приемни родители, местната власт и инициативен комитет за спасение на селището в Дрен - след по-малко от година промяната е вече факт.
По думите на Ивайло Шопски закриването на селището в Дрен е добре подготвено, като децата са сведени до минимум. „Може би под една трета от капацитета на селището, за да може да се вземат по-малко апартаменти“, смята той.
Майка от селището си спомня, че 8 колежки от всички 12 се организират и пишат писмо до SOS Австрия. „Искахме срещи, но винаги биваха осуетени и винаги се намираше някакъв подход да заплашват колежки, че ще ги изгонят от работа“, добавя тя.
„Всички бяха събирани на ежедневни оперативки, на които им беше набито в главата „Внимавайте, вие сте подписали декларация за конфиденциалност, нямате право да говорите“. До ден днешен това нещо оказва много сериозно влияние на тези хора, те не смеят да застанат с лицето си и да говорят“, отбелязва Ивайло Шопски.
На въпрос към ръководството на SOS селищата отправяли ли са заплахи към служителите, от организацията отрекоха.
Шест години по-късно от ръководството на SOS селищата представят друга водеща причина за преместването.
„По отношение на Дрен преценихме след сериозни анализи и дискусии, вътре в националната организация, заедно с подкрепа на международната организация, че е по-приемливо приемните семейства да бъдат по-добре интегрирани в общността в София и в Перник. Това се отнася за по-добър достъп до здравеопазване, по-добра перспектива за личностно развитие, образование на децата и съответно след това професионално развитие, по-близък контакт с биологичните им родители“, отбелязва Валерия Георгиева, изпълнителен директор на „SOS Детски селища България“.
Идеята е децата да не бъдат отглеждани в някакво отделено място в саксия, а да бъдат интегрирани там, където след това ще растат като възрастни хора.
„Бих се зарадвал много ако ние можем да помогнем на Африка и Азия, но съмнявам се, че въобще подобно нещо се е коментирало“, посочва Мариян Дянков - директор „Развитие и програми“ в „SOS Детски селища България“.
„Когато аз бях по-малък бяхме 93 деца в селището. И каквато и да е тази изолация, колкото и да си асоциален или да не желаеш, се учиш как по някакъв начин да съществуваш в една общност, макар и толкова малка и това те подготвя за след това. Важно е и мястото. Важна е средата, в която си израснал. А в София няма такава среда“, смята Любо.
Днес селището в Дрен все още е необитаемо. Неговата поддръжка обаче не е спирала през последните 6 години. В момента зад оградите работят 5 души. Разходите за това са около 100 000 лева на година. Мястото понякога се използва за летни лагери, за почивки в събота и неделя. Поне два пъти в годината децата от приемните ни семейства отиват там на лагер.
Парите за поддръжката идват от резерви, посочват от организацията. „Ние много внимателно преценяваме изразходването на дарителските средства и знаем този чувствителен въпрос, че не можем да излъжем доверието на дарителите, да пренасочим средствата от каузите, за които те даряват. Ние имаме определен резервен фонд и част от него е заделен за този преходен период, докато детското селище евентуално стане сравнително самостоятелна икономическа единица“, посочва Мариян Дянков.
Съгласно договора от 1992 г. „SOS Детски селища“ нямат право да прехвърлят собствеността на постройките в детското селище на друг освен държавата и общината. Или на друга организация със сходни цели.
„Това е изключително неприятно защото трябва да носи доходи. За да дадем по- добра услуга на нашите съграждани, ние трябва да имаме правилно управление на общинската собственост. Това е задължението и на кмета - на всяка цена трябва да се търсят начини да се управлява тая общинска собственост и тя да носи приходи, което е възпрепятствано“, казва кметът Пламен Алексиев.
„На нас не ни се иска нещата да са в това положение. Иска ни се наистина да се използва и материалната база, да се използват възможностите на селото“, казва и общинският съветник Васил Щраков.
Българското SOS дружество притежава още едно селище за деца, лишени от родителски грижи. То се намира в Трявна и разполага с 12 къщи в 8, от които живеят деца заедно с приемни родители. Останалите 4 са свободни за външни посетители.
„Външни посетители означава първо хора, които искат да прекарат няколко дни или ваканция със семейството. Тези къщи се използват примерно и от наши корпоративни партньори, които искат да си направят тийм билдинг“, посочват от ръководството на селището.
Може да си платите и да преспите. През летния сезон нощувката струва двадесет и няколко лева, а през зимния - тридесет и няколко.
„А на хората в кампании дори в социалните мрежи, се насажда „Дайте, помогнете за SOS детските селища“. Къде са тези детски селища, никъде не казват. „Дайте, че децата живеят в апартаменти в „Овча купел“ и в Перник“, припомня Ивайло Шопски.
На сайта на „SOS Детски селища“ не се споменава за къщи, отдаващи се под наем. Няма и обявен ценоразпис.
В националния туристически регистър 4 от къщите в Детското селище в Трявна са категоризирани като места за настаняване с 2 звезди. Оказва се, че подобен план има и за селището в Дрен.
„След много интензивни дискусии започнахме с политиката на малките стъпки. Политиката на малките стъпки е една посока за развитие на комплекс от различни социални дейности, които няма да включват приемна грижа, защото това решение за нас е абсолютно неприемливо. Но те ще включват дейности, които биха предполагали временно защитена среда на деца и семейства, включително обучение, включително зелени училища, програми за наши деца, които са от общността и други. В момента тестваме какво бихме могли да правим, какво бихме могли да финансираме“, отбелязва директорът Валерия Георгиева.
Според Ивайло Шопски е парадоксално, че както не е имало пари да се поддържа детското селище, така до ден днешен то се поддържа. „Коси се, плеви се, има си там назначен персонал, а пък не се използва и това се прави с кои пари?“, пита той.
„SOS Детски селища България“ в момента подпомага 63 семейства, който се грижат за деца, останали без родителски грижи. Един от приемните родители е Ренета, която отглежда 10 годишната Антоанета с детска церебрална парализа.
„Тя дойде при мен на 6 години, беше на памперси, не можеше да ходи, не можеше да говори. Тя претърпя огромно развитие, никой не очакваше от нея тя да започне училище, а вече е в 3 клас“, казва приемният родител Ренета Петрова.
„„SOS Детски селища“ предоставят за нас много услуги, от които детето има нужда. Тя ползва услуги при психотерапевт, при логопед, ресурсен учител идва вкъщи да й помага“, добавя тя.
Извън тези услуги, SOS доплаща на родителите 300 лева месечно.
„Децата изобщо ги разпръснаха. Но тоя състав на SOS Детско селище продължава да си съществува“, отбелязва общинският съветник Васил Щраков.
А според кмета училището в селото вече е пред затваряне, защото 30 деца са изведени от селището.
„Хората от селото винаги са били позитивно настроени към нас. Със сигурност, ако ги попитате, някои от тях не са ни харесвали много, защото дори на път за училище или на връщане се обираха джанките по пътя. Но те ни знаеха, че сме деца от селището. Дори сега, когато си ходя в Дрен, те ни казват „Вие сте наши деца“ и така ни чувстват“, посочва Любо.
От селището в Дрен за местните остава само споменът.
„Когато отвреме-навреме посещавам селището, на мен ми изглежда зловещо без децата. Останало ми е един такъв горчив привкус, затова, че не успяхме с колежки да направим нещо, за да не се случи това, което се случи“, отбелязва и майка – приемен родител.
Към днешна дата „SOS детски селища България“ предоставя грижи на 115 деца. Броят на служителите е 140.
Oт най-актуалния публичен годишен отчет- този от 2019 г., става ясно, че за перата „Работна заплата“ и „Осигуровки“ са дадени 2,5 милиона от общия бюджет от над 4 милиона.
„Значи 100 служители са директно социална грижа, една част от около 10 човека са така нареченото програмно развитие и управление на програмите, имаме една голяма група колеги, които се занимават с фондонабиране“, обяснява директорът Валерия Георгиева.
От отчета става ясно още, че приходите от дарения са 2 778 640 лв.
„Финансираните от държавата социални услуги, центрове за настаняване от семеен тип и центрове за обществена подкрепа - покриват до 60% на тези социални услуги. Останалите от дарителските средства покриват останалите 40%. 100 % финансиране на това, което правим за приемните семейства“, посочва още Валерия Георгиева.
В 100% разходи за приемните семейства не влизат месечните възнаграждения на приемните родители, нито месечната издръжката на деца. Те се поемат от държавата.
Въпреки че вече не финансира „SOS Детски селища България“, международната организация все още подкрепя и напътства българската.
Каква ще е съдбата на селището, останало без деца? Трябва да стане ясно до средата на 2022 г. – 30 години след създаването му.
