Село Дрен. "СОС Детски селища България" сключва договор с кмета на Радомир да построи на общинска земя първото "селище за сираци" в страната. Три години по-късно прага на току-що построеното селище прекрачват и първите деца, останали без родителски грижи. Заедно с тях в еднофамилни къщи са настанени и приемни родители.
„Когато аз бях там цялата къща беше пълна. Аз имам 6 сестри и още 5 братя, които е отгледала мама. Ние си поддържаме връзка и сега през всичките етапи. Кой откъдето е минал...Отношенията в селището са ни точно семейни. Не съм се сещал, че може да има нещо, което да ни липсва там“, споделя Любослав Василев – бивш възпитаник на SOS детските селища.
„Ние с тези деца живеехме прекрасно, имахме празници, срещи с художници“, спомня си и кметът на Радомир – Пламен Алексиев.
„Не им е липсвало нищо, с учителите имахме постоянна връзка. Имаше педагози, които постоянно и непрекъснато се занимаваха, ходих в училище, разговарях с учителите, абсолютно всичко имаха“, казва и майка – бивш приемен родител в SOS детски селища.
През 2015 г. животът в селището се променя. 13-те къщи, в които се отглеждат децата, остават празни. 37 декара общинска земя обезлюдява. Десетки деца напускат дома си и заживяват в апартаменти в София и Перник заедно с приемни родители.
„Казаха „Затваряме селището и ще местим децата“, без да дават причини. Ние се събрахме една група от младежи, които писахме до офиса в София с тези въпроси: „Защо? Кое налага тези неща?“. Първият отговор, които ни беше даден, беше, че това е решение, за което няма нужда да се оправдават“, спомня си Любо.
Според майка от селището, тогава започват бавни срещи с централния офис, където ги уверяват, че децата ще живеят по-добре в градовете Перник и София. „Увериха ни, че причината за преместването е липса на средства за това да бъде поддържано и липса на училище, и липса на лекари“, разказва тя.
Решението за преместването на селището е обявено на среща между ръководството на SOS и жителите на село Дрен. Един от тях, присъствал на срещата, ни предоставя записа. По това време „SOS Детски селища България“ е част от международната фондация „SOS Children Villages“. Тя подпомага финансово сдружението в България в периода от 1992 г. до 2019 г. От година и половина „SOS Детски селища България“ се самоиздържа.
Пламен Стоянов, изпълнителен директор на „SOS Детски селища България“ обяснява през 2015 г. на среща в село Дрен с представители на селото и селището, че в голяма част от страните, които са в Африка и в Азия, има висока нужда от подкрепа и грижа за децата, и малки възможности за финансиране. По думите му страните в Европа са в категорията, където нуждите са значително по-малки и има по-добри финансови възможности.
„Очакването е ние да проявим солидарност към тези страни, където има по-голяма нужда и да започнем да осигуряваме финансирането сами, като по тоя начин освободим средства, които да бъдат пренасочени главно към страните, където има много голяма нужда“, посочва той.
„Тая сметка и тоя разчет показа, че разходите тук, в Дрен, са доста високи. За да можем да балансираме нещата трябва да търсим друго решение, което налага тази промяна - да преместим семействата в града - в София и в Перник, където разходите ще бъдат значително по-ниски. Не можем с тези средства да осигурим поддръжката на селището занапред“, казва Пламен Стоянов.
„Срещата беше инициирана в делничен ден - понеделник, преди обяд, без почти никакво анонсиране, нямаше поканени медии, нямаше афиши“, коментира за тази среща Ивайло Шопски, председател на инициативен комитет за спасение на „SOS Детско селище – Дрен“.
Въпреки несъгласието на приемни родители, местната власт и инициативен комитет за спасение на селището в Дрен - след по-малко от година промяната е вече факт.
По думите на Ивайло Шопски закриването на селището в Дрен е добре подготвено, като децата са сведени до минимум. „Може би под една трета от капацитета на селището, за да може да се вземат по-малко апартаменти“, смята той.
Майка от селището си спомня, че 8 колежки от всички 12 се организират и пишат писмо до SOS Австрия. „Искахме срещи, но винаги биваха осуетени и винаги се намираше някакъв подход да заплашват колежки, че ще ги изгонят от работа“, добавя тя.
„Всички бяха събирани на ежедневни оперативки, на които им беше набито в главата „Внимавайте, вие сте подписали декларация за конфиденциалност, нямате право да говорите“. До ден днешен това нещо оказва много сериозно влияние на тези хора, те не смеят да застанат с лицето си и да говорят“, отбелязва Ивайло Шопски.
На въпрос към ръководството на SOS селищата отправяли ли са заплахи към служителите, от организацията отрекоха.
Шест години по-късно от ръководството на SOS селищата представят друга водеща причина за преместването.
„По отношение на Дрен преценихме след сериозни анализи и дискусии, вътре в националната организация, заедно с подкрепа на международната организация, че е по-приемливо приемните семейства да бъдат по-добре интегрирани в общността в София и в Перник. Това се отнася за по-добър достъп до здравеопазване, по-добра перспектива за личностно развитие, образование на децата и съответно след това професионално развитие, по-близък контакт с биологичните им родители“, отбелязва Валерия Георгиева, изпълнителен директор на „SOS Детски селища България“.
Идеята е децата да не бъдат отглеждани в някакво отделено място в саксия, а да бъдат интегрирани там, където след това ще растат като възрастни хора.
„Бих се зарадвал много ако ние можем да помогнем на Африка и Азия, но съмнявам се, че въобще подобно нещо се е коментирало“, посочва Мариян Дянков - директор „Развитие и програми“ в „SOS Детски селища България“.
„Когато аз бях по-малък бяхме 93 деца в селището. И каквато и да е тази изолация, колкото и да си асоциален или да не желаеш, се учиш как по някакъв начин да съществуваш в една общност, макар и толкова малка и това те подготвя за след това. Важно е и мястото. Важна е средата, в която си израснал. А в София няма такава среда“, смята Любо.
