Над 19 000 километра пътища... 4 действащи магистрали... и над 400 по-малки артерии от първи до трети клас в цялата страна. И много повече проблеми.
С началото на годината МРРБ обяви затягане контрола при пътното строителство. Министърът на регионалното развитие обяви, че се слага край на инхаус процедурите, а според плановете на министерството над 3000 км пътища в страната трябва да бъдат ремонтирани до края на годината.
„Това е работен вариант. Има още 3 папки такива. Вътре се намира списъкът със всички обекти, за които ще започне основен и превантивен ремонт на пътища от 1,2,3 клас. Пътищата са избрани измежду най-разбитите”, заяви Гроздан Караджов.
Дупки, нагъната настилка, лоша сигнализация и едва забелязваща се или липсваща маркировка - така изглежда и част от второстепенната пътна мрежа. За да може да се справят с това, МРРБ и „Пътната агенция“ ще опитат нов метод, като обърнат процеса - къде да ремонтират ще казват хората.
„На сайта на агенцията са обявени съответните имейли и телефони. Имейлът специално за тези сигнали е [email protected]. На него може да бъде подаден съответния сигнал. Ние сме получили 480 предложения от граждани, които сме ги систематизирали, които сме ги разгледали и една много голяма част от тях - 140 от тях, са за пътища, които са предвидени вече за ремонт в нашите ремонтни програми. Останалите пътища сега ще бъдат също включени”, обясни Десислава Паунова, директор на Дирекция „Безопасност и планиране на дейностите” към АПИ.
Въпреки новия начин на работа на институциите за реалния ефект от него трябва време, а рискови участъци има и по най-поддържаните пътища в страната.
Мартин Милушев е дългогодишен автомобилен навигатор. Сблъсква се с проблеми при всяко пътуване. Взима и нашия екип за бърз експеримент.
„В много голям процент от случаите, може би в 90% от случаите, винаги е виновен шофьорът. Никога не се взима под внимание пътната обстановка.
Тя е под всякаква критика. Шофирал съм в Европа. Никъде няма такова нещо. Самата пътна настилка, като консистенция на асфалта, е много по-добра от тази тук. Другото нещо - сигнализацията. Тези мантинели са изключително стари, ръждясали. Тази мантинела не може да спре никакво превозно средство. С колело можеш да минеш през него”, каза навигаторът Мартин Милушев.
По думите му проблемът се решава, като се слага ограничение на скоростта.
„Слагат се ограничения 90 на магистрала. Както караш със 140 и изведнъж - 120, 90, 70. Не може да са по този начин нещата”, коментира Милушев.
Докато се движим по АМ „Хемус“, ни показва нагледен пример. Колата, която шофира, е с ниво на автономност 3. Със своите камери и сензори, тя на практика сама следи маркировката и не позволява да напуснете лентата си без мигач. Ако това се случи – също сама коригира курса.
Малко след тунела на „Витиня“ обаче, колата остава „сляпа“.
„Самата система, видяхте, просто не реагира. Премествайки се от лента в лента без подаден сигнал, системата не реагира и приема, че ние се движим в нашата лента. Не трябва да се случва, но въпреки премиум автомобила, виждате, и той може да се обърка по нашите пътища”.
- Средната осова линия не я хваща въобще от няколко километра насам?
- Абсолютно. Можем да си се движим спокойно от едната в другата без автомобилът да отчете, че имаме отклонение.
Забравените след ремонти знаци и временна маркировка по асфалта също може да объркат иначе "умнитете" автомобили.
„В посока Банско има един участък с временна маркировка. Автомобилът се обърква и не знае какво да направи. Тръгва след временната маркировка и е напълно естествено. Той разчита някаква маркировка, но когато са насложени няколко слоя, автомобилът е на късмет - който разчете. Имайте предвид - аз съм българин, познавам пътя и знам, че ще се случи. Ами, ако сте чужденец, който за първи път минава по този път. Разчитате на автомобила си, който във вашата си държава тези системи ви служат вярно и ви помагат, и изведнъж идвате в България. Виждате това. Автомобилът се обърква и това може да подведе и шофьора, и да се случи инцидент”.
Подобна забравена маркировка виждаме и на магистрала „Тракия“. Според експертите от Европейския център за транспортни политики, макар добри, новите идеи на правителството трудно биха сработили, ако няма контрол над проектите.
Демонстрират ни и какво показват техни проверки за качеството на маркировката. Поставят под мониторинг отсечката Чирпан - Стара Загора след повторното й откриване. Асфалтът на вълни там беше премахнат през миналата година, а ремонтът на 40-километровата отсечка излезе 199 милиона лева на данъкоплатците.
„Загуба на перли. Гледай колко са много... Виждаш ли колко са перлите тук. За да може линиите да отразява светлината от фаровете, в смесите се влагат специални перли. В проверения участък на много места вече липсват”.
С помощта на сертифициран рефрактометър експертите мерят способността за отразяване по-прецизно.
„В началото на експлоатационния период RL-коефициентът за нощна отразителност не трябва да бъде под 300 миликандела, а QD не по-малко от 160 миликандела. В случая обаче, тъй като това е маркировка в експлоатация, тя пада на около 270-250, което е норма. В първия участък маркировката е извън всякаква експлоатационна годност. Пътната маркировка е в пъти под нормите. За съжаление, тя от самото начало е така”, обясни Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.
След проверките от института се заравят и по-дълбоко в документите на ремонта. Виждат и колко струва същата тази маркировка.
„Над 1 милион и 294 хиляди лева с ДДС. Това са по 40 хиляди лева на километър за пътна маркировка. Цената не е малка. Наистина не е малка. Значи ние трябва да получим качествен продукт. За съжаление, нямаме и резултатите от нашата проверка в продължение на 6 месеца го доказват”, допълни Диана Русинова.
Маркировка е полагана и там, където не е задължителна по наредба.
„Ние имаме право да сложим шумна маркировка само на крайна дясна линия. Това е линията преди аварийната лента. Средната разделителна и крайната лява не може да са шумни. Добре е да се слага такава маркировка, обаче в описаните случаи в наредбите и законите, не навсякъде. Тук големият въпрос - цената. Ами едната маркировка е щяла да струва на данъкоплатеца около 21 лв. на квадрат, а шумната - по разчетите на АПИ... 25, 50”, коментира още Диана Русинова.
От Центъра за европейски политики забелязват още интересни факти в документацията на отсечката. На ежегодните семинари среща си дават представители на най-големите фирми в пътното строителство и представители на Пътната агенция.
„Голяма част от фирмите, които проектират, които строят, които полагат маркировка, които слагат мантинелите всъщност членуват в една и съща неправителствена организация. Абсолютно всички фирми членуват в тази неправителствена организация. Всяка година по едно и също време онези, които проектират, които изпълняват, онези които трябва да приемат работата, и онези, които трябва да проверят работата, се събират на годишни конференции, където очевидно не е станало въпрос за това, че ние имаме много сериозен проблем по веригата”, отбеляза Диана Русинова.
След традиционните лекции, последната конференция от септември миналата година завършва със… сиртаки.
От снимките с разпределението на масите се вижда, че, освен областните пътни управления, са поканени и експертите от Институт „Пътища и мостове“. Така маса до маса стоят проверяващите органи и проверяваните от тях фирми.
„Един път бях гост. Повече няма да повторя никога. За мен е странно тези хора да се забавляват заедно, имайки предвид, че в единия момент трябва да бранят интересите на държавата. Като отидеш на лекциите и като отидеш вечерно време в ресторанта, чак не ти се вярва колко много хора всъщност има. Няма лошо. Това е полезен модел да се събират граждани и експерти да обсъждат, ама когато резултатът на улицата после е такъв”, каза още Диана Русинова.
От Пътната агенция потвърдиха, че срещу сумата от близо 11 хиляди лева държавни пари 80 от техните експерти са посетили въпросния форум.
- Вие го наричате форум това нещо?
- Не. Ние го наричаме конференция. В поканата изрично пише конференция, каза Десислава Паунова от Дирекция по "Пътна безопасност" към АПИ.
- Конференцията завърши със сиртаки.
- Всеки форум, независимо от характера му, има и кафе паузи, има и вечеря. Има и обяди. Смятам, че е съвсем в рамките на нормалното в присъствието на много хора в крайна сметка да има и някаква забавна част. Не бяхме само ние. Там имаше министри, имаше-зам.-министри, имаше зам.-кметове, представители на други държавни администрации, държавна агенция „Безопасност на движение по пътищата”, така че не виждаме нещо нередно да се е случило, да се събират на едно място бизнес, наука и администрация.
- И проверяващи органи - защото вие сте проверяващ орган на частните фирми, които строят. Пиете на една маса проверяващи и частни фирми, които строят?
- Ама вас ви интересува само пиенето на една маса. Къде е научната част?
- Мен ме интересува контролът.
- Контролът не е по време на конференциите. Контролът няма нищо общо, че на едно място се събираме да обсъждаме идеи, да се раждат нови идеи и да се обсъждат добри практики.
За експертите от "Пътната агенция" проблем с маркировката на отсечката Чирпан-Стара Загора също няма.
- Ако вие разполагате с данни, които са различни от това и те са от акредитирана лаборатория, моля да ни ги предоставите, за да можем да предприемем съответните действия.
- Ние разполагаме с данните на неправителствените организации.
- Акредитирана ли е? Как ние да преценим, че този уред отчита точно.
- Вашите отчитат точно - всичко е нормално, по стандарт?
- Когато е измервана тази маркировка лятото, съвместно с неправителствени организации, всички лабораторни изисквания излизаха.
Оттогава обаче измервания не са правени. Въпреки че не виждат проблеми и в сегашното качество на работа, обещаха да затегнат контрола и да изискват по-високи гаранции от строителите.
„Планираме да залагаме по-високи изисквания за качеството на материалите, за качеството на дейностите, които ще бъдат изпълнявани. Най-вече ще заложим на проверка от акредитирани лаборатории и всички дейности ще бъдат приемани след съответните протоколи от акредитирани лаборатории. Досега измерванията са на база на собствената ни лаборатория. Сега ще изискваме и допълнителна акредитирана лаборатория, която да удостоверява качеството”, обясни Десислава Паунова.
А докато бранш и контролни органи обменят опит и залагат нови стратегии, цели села са почти откъснати от света в XXI век.
На по-малко от 10 километра от идеалния асфалт на почти готовата АМ "Европа", пътят за 3 села изглежда така.
Отсечката между Гургулят и Ракита някога е имала асфалт, поради липса на пари обаче дупките се засипват с чакъл и сега повече прилича на черен горски път. За маршрута се иска винетка. Това е най-кратката връзка между Сливница и Брезник. Преди 8 години тогавашният премиер също я коментира.
„Тук най-важното, което ще е около 7 милиона да вържем Сливница с Брезник. Тук е 15 километра и е най-прекият път. Аз не обичам да обещавам. Знам, че ще го направим”, каза тогава Бойко Борисов.
И до днес обаче нов асфалт няма. Нов протест и ново обещание последва и миналата пролет. Този път от представители на АПИ.
„През 2019 година пътят е включен в програмата за основен ремонт. Тогава е стартирала обществена поръчка. Изпълнителят беше избран преди 2 месеца”, каза през април 2021 г. инж. Румен Сачански от Областното пътно управление в София.
- Защо се бави 2 години този проект?
- Не съм включен в работната група. Не мога да ви кажа. В момента се провежда процедурата за надзора.
- Още колко време хората тук няма да имат път? Ангажираме ли се със срокове кога ще имат път?
- Очаквам през този строителен сезон, който вече започва. Да започнат ремонтните дейности.
Промяна също не последва.
- Май се радвате, като има зима?
- Лед и сняг - да. Защото поне, като караш не друса. Минаваш отгоре и си мислиш, че пътуваш нормално. Само след месец-два, когато започне да се разтопява снегът, вече дойде пролетта и тогава става големият кошмар. Има доста неща, които могат да се видят. Паметникът, който е в Гургулят. Хората не идват именно поради тая причина, защото не искат да си чупят автомобилите. Има къщи за гости, басейн в селото. Няма. Няма движение. Обещания всеки дава лесно. Трудно се изпълняват”, разказа Атанас Ловчинов.
Само няколко километра по-надолу, в село Алдомировци, ремонт е започнат и не е довършен.
„Това, което прави впечатление, на всички е и, че няма никаква маркировка. Никъде не е отбелязано, че тук тече строеж. Основата, тя вече е започнала да се разрушава и най-вероятно всички пари, които са вложени в този материал, ще отидат по дяволите. Типичен мисмениджмънт. Неуредици, за тези неща знаят ужасно много хора, но няма кой да ги контролира”, коментира Асен Карагьозов.
Сега тези отсечки са заложени в новата карта на строежите на МРРБ и Пътната агенция. А дали обещания и реалност този път ще се покрият - ще покаже бъдещето.
