Над 19 хил. автомобила с Гражданска отговорност във фалиралата „Олимпик”, остават без застраховка и в момента, показват данните на Гаранционния фонд.
Почти 200 хил. се оказаха с невалидни полици в средата на август. Още 2 хил. българи от месеци не знаят кой ще покрие щетите им след катастрофи с коли, застраховани в кипърската компания.
„Въпросът е уреден и в кипърскато законодателство, където изрично е разписано, че при несъстоятелност обезщетенията се поемат от кипърскаия фонд”, посочва Ралица Агайн, докато е зам.-председател на Комисията по финансов надзор.
„Да е ясно на всеки български гражданин, че ако сключи договор с компания, която не е българска, рискът да загуби премията си или част от нея при предсрочно прекратяване, е реален и няма кой в България да го покрие”, заявява финансовият министър Владислав Горанов.
Трусът „Олимпик” отекна чак по плажовете. Повече в България, отколкото в Кипър. На нашите депутати им се наложи да отръскат пясъка от краката си и да се върнат извънредно в Парламента. Решиха до седми септември държавата да излезе с варианти как да се действа – седми септември мина и седми октомври мина.
Почти 200 хил. българи изгубиха валидните си застраховки и си платиха за нови повторно. Някои останаха без книжки. А колите им - на пътя, докато не сключиха нови полици.
До днес 19 хил. автомобила са без нова застраховка Гражданска отговорност. Още 2 хил. души чакат от месеци някой да им изплати щети след катастрофи с коли, застраховани в „Олимпик”. Кой трябва да го направи –Българският гаранционен фонд или колегите им в Кипър. Въпросът остава без отговор и до днес.
Даниел Господинов е от втората група. Срещнахме го през август – тогава чакаше 800 лева, след като е имал лошия късмет да го удари кола, застрахована към „Олимпик”.
Вече е със зимно яке, но продължава да чака 800 лева. И да пита кой ще му ги върне.
„Като във всяка институция всичко се свежда до там да повишат тон и да ни се накарат що ги питаме. В крайна сметка стигнаха до заключението, че трябвало кипърския гаранционен фонд да ги изплати, но не знам дали ще е така. Аз даже вече не си спомням и правителството с каква позиция излезе – кой трябва да ни ги изплати”, каза Господинов.
След срива на „Олимпик” се заговори, че още две компании били нестабилни. После се появи информацията, че Комисията за финансов надзор и ДАНС проверявали четири застрахователя. Надзорът мълчи.
„Уважаема госпожо, Комисията за финансов надзор няма да коментира свои надзорни действия”, пишат в писмо от институцията.
И тъй като в България въпросите потъват, bTV потърси отговорите в Кипър.
Компанията е регистрирана през 2009 г. в Никозия. Работи основно в България. Тук „изгорелите клиенти” са под 10 хиляди.
Оказва се че първите проблеми с „Олимпик” са засечени още през 2015 г. от Кипърската сметна палата.
„При одит на Агенцията за надзор на застрахователните компании през 2015 година установихме, че две компании (едната от тях „Олимпик”) ще бъдат изправени пред проблеми свързани с платежоспособността”, пише в доклада.
Одиторите препоръчват на надзора да следи изкъсо „Олимпик”.
Виктория Натар, която ръководи Наздора отказа среща с bTV. Не става ясно защо не се е съобразила с предупреждението на Сметната палата. А според журналиста Михалис Теодороу, който разследва казуса „Олимпик”, надзорът допуска още една грешка. Съгласява се с препродажбата на застрахователната компания на „Хиспакол” регистрирана в Люксембург. Зад нея стои митичния испанския гражданин Диего Гонзалес Алонсо, а за него пак през 2015 г. алармират от Испанските власти. Заради участието му в компания, за която се посочва, че няма право да се занимава с инвестиционни услуги.
„Това е големият пропуск, който надзора допуска. Има предупреждение от испанските власти. 6 месеца преди сделката тук в Кипър. Отговориха, че не са знаели за предупреждението от Испания. Това не е приемлив отговор – те е трябвало да проверят. Директорът на службата Виктория Натар беше викана и в Пърламента по въпроса – и там обяви, че когато е казала „Да” за продажбата – компанията е имала нужния капитал. „Хиспакол” е пренасочила капиталите си. Твърди се, че през 2015 г. има собственост в Европа. Одитната компания, която заверява документите тогава е различна от тази, която сега откри дупката във финансите на „Олимпик”, посочва Михалис Теодороу, журналист във вестник „Politis”.
Това лято се оказва, че на „Олимпик” ѝ се губят 220 млн. евро. За част от тях се твърди, че са на екзотични места, като Бразилия или Коморските острови. Така се стига и до отнемане на лиценза.
Според хора от застрахователния бранш в Кипър, Надзорът и Виктория Натар всъщност следят финансите на дружества по документи – те са заверени от одиторски компании, които пък се предполага, че са проверили има ли ги капиталите или не. Не е изключено някой от конкурентите на компанията да е упътил Натар да направи поредна проверка, смятат застрахователи.
Според Теодороу, спорно е и дали ликвидаторът, който сега управлява "Олимпик", ще се погрижи да събере активите на компанията, за да обезщети ужилените клиенти.
„Ликвидаторат е посочен от госпожа Натар. Всъщност, някой, който не иска да стане ясно какво се случи с „Олимпик”, продължава да управлява компанията. С посочването на този ликвидатор не съм сигурен, че ако компанията някъде има пари, той ще направи всичко възможно да ги открие. Според моите разследвания, госпожа Натар носи отговорност за това, което се случи. Страхувам се, че компанията оттук нататък няма да се управлява от някой, който да работи за интереса на клиентите ѝ, които чакат да получат нещо обратно.”, посочи още Теодороу.
Според ликвидатора Павлос Накузи онези, които чакат да им се възстановят пари заради прекратените предсрочно полици, ще чакат дълго.
„Ще отнеме години. Колко точно не мога да кажа, но години. Трябва да съберем всички искове. Не може да платим на първия, защото е пръв. Не може и да разделяме клиентите на „Олимпик” на български и кипърски. Трябва да се плати пропорционално на всички. Например, 10 цента за всяко дължимо евро”, каза Накузи.
Така грубите сметки показват, че ако чакате 100 лева или 50 евро заради предварително прекратената полица, то вероятно ще поучите 5.
Когато обаче става въпрос за хора, които са пострадали след катастрофи с коли, застраховани в „Олимпик” ще се действа различно.
„Това е специален случай. И е специален защото пострадалият е защитен, в случая ако е в Кипър, от Кипърския гаранционен фонд, който трябва да покрие тези щети. Ако клиентите са български – това е сложно, тук са замесени три фонда”, допълни Накузи.
А поставянето на въпроса какво всъщност може да плати на българските клиенти, кипърския гаранционния фонд, предизвика гнева на управителя му – Акис Папахристодули.
След тази среща, bTV получи обаждане от посолството ни в Кипър, които ни предадоха настояването на Акис Папахристодули да не излъчваме записания с него разговор. Така въпросите стават повече, а отговорите все по-малко.
В Кипър екип на bTV се срещна българка, работила осем години за „Олимпик”, предпочита да не показва лицето си, защото след затварянето на компанията получава заплахи.
„Изведнъж разбрахме, че фирмата фалира, не знам как, стана много изведнъж. Бях в офиса и ми казаха, че от следващия ден няма да работим – от днес за утре. Като разбрахме, че фирмата я купуват испанци, имахме среща с тях, като имена нищо не мога да ви кажа, после никога повече не съм ги виждала. Казаха, че нещата ще се развиват добре, оттук нататък започваме най-вече със здравни застраховки.
За Петър, който е таксиметров шофьор в Кипър от години това, че надзора не успява няколко години да разбере, че има проблем с „Олимпик” съвсем не е изненада. Безотговорна работа е за всичко, във всеки отрасъл”, каза Петър.
В асоциацията за защита на потребителите в Кипър смятат, че надзора трябва да е имал сериозни причини, за да вземе решение за отнемане на лиценза на „Олимпик”. Макар и те да не са обявени.
„Да се затвори застрахователна компания не е лесно, още повече, ако работи и в друга страна. Това не е нещо, което можеш да направиш просто ей така. В момента текат дебати и в парламента дали надзора е на ниво. Дали са им нужни още инструменти, дали навреме са спрели „Олимпик” при положение, че още от 2015 г. е имало индикации за проблеми”, посочи Георгиус Стиляну, Асоциация на потребителите.
