Те идват от всички краища на света. Повечето са българи по кръв и по род. Целта им – да станат българи и по паспорт. Най-много са съседите от Македония и Сърбия. Следват бесарабските българи от Молдова и Украйна.
Не липсват обаче кандидати от Русия, Бразилия, Албания и дори Австралия. Всички те идват със записани часове на интервю за българско гражданство.
Яхангир Хасан Малик има право на български паспорт, тъй като е вложил над 1 милион лева у нас. Купува недвижими имоти в страната.
Повечето кандидат-българи обаче не са като него. За да получат паспорт, трябва да докажат, че имат български произход, а за да стигнат до заветното интервю за гражданство, минават през всякакви изпитания.
Българското гражданство се продава от десетилетия, разказват наши сънародници зад граница. Схемата обаче започва да работи като машина за пари след 2007 г., когато българските паспорти се превръщат във врата към Европа. След влизането на страната ни в ЕС те осигуряват безвизово пребиваване и безпроблемно пътуване на много места по света. Паспортът обаче не се взема лесно и затова много от кандидатите първо си осигуряват статут за пребиваване у нас, разкрива наш източник, запознат в детайли със схемата.
„Първият начин е – чужд гражданин си регистрира фирма на територията на Република България. Назначава 10 лица, които да бъдат осигурявани и въз основа на тази своя търговска дейност му се издава статут за постоянно пребиваване.
Вторият начин е лице, притежаващо фирма, чужд гражданин от държава извън ЕС, си вади сертификат за наличие на търговско представителство в България”.
Сертификатите се издават от Българската търговско промишлена палата по процедура, която е прозрачна и отнема 12 часа.
„За да издадем такъв сертификат на чужд гражданин, ние изискваме документи, които доказват, че фирмата в чужбина е реално работеща. Много често ни предоставят копие от договор за наем, от който се вижда, че на този адрес е регистрирано представителство”, каза Здравка Георгиева от "Търговски регистър и членство" при БТПП.
Ако лицето обаче не е предоставило договор за наем, те не проверяват дали наистина има офис, защото не било тяхна функция.
Проверката се прави в МВР, но запознати твърдят, че става дума само за справка дали кандидатите се издирват и имат ли криминални регистрации. Повечето обаче избират пребиваването не като търговци, а като студенти. Такъв е пътят на Димитрий, който идва от Запорожието и се надява някой ден да получи паспорт.
Казва, че баба му е българка. Професията му в Украйна не е особено ценна, но в България я ценят и тук има усещането, че е у дома си.
За паспорт кандидатства и дъщерята на Али Четин, който в момента живее в Танзания. Родом е от Търговище, но през 70-те семейството му заминава за Турция с голямата изселническа вълна. Връща се да работи у нас през 2001 г. и тогава си връща българския паспорт.
– Защо ви е българският паспорт?
– Защото, първото нещо, аз съм си роден тук. Учих тук до 4 клас, всички роднини са ми тук. Имам право, защо да не го взема. Ще го ползвам. Много е лесно да пътувам, навсякъде.казва Али Четин.
Али не е плащал за гражданство и е чакал дълго – повече от три години.
– Заради визите в ЕС ли ви трябва?
– За мен не много важно. Аз мога да ходя навсякъде заради работата. Ама за децата, много е важно да могат да учат където искат, в коя държава. Имат право да учат – в Австрия, в Германия, където искат.
Българите, които отдавна имат паспорти и живеят у нас, твърдят, че арестите в Агенцията за българите в чужбина са извадили на светло само част от схемата. Според тях тя действала от десетилетия.
„Това, което се говори в момента, е от 2001 година, говори се от мои познати не само от Албания, а от всички държави, че корупцията е от самото създаване на структурите в Агенцията. От 1995 година.
Доста познати чрез посредници плащат такса, за да стане по-бързо изваждането на гражданство, между 1000 евро и 5000 евро, зависи от адвокатите, преводачите и посредническата фирма”, каза българката от Албания Софика Мале.
Плащането започва още извън България, където само регистрираните от Агенцията сдружения издават на кандидатите специални удостоверения за български произход. От стотиците български общности зад граница, само седем имат право да издадат документите, разкрива наш източник, запознат в детайли със схемата.
По думите му тези сдружения издават сертификат, който казва, че лицето е техен член и българин по произход и също така злоупотребяват.
След като си платят за сертификата, кандидатите попадат при посредник, а оттам се стига и до ръководството на Агенцията. Ценоразписът за паспорти е в зависимост от религията и националността.
„Най-честата сума, която се иска от служители на Агенцията за получаване на удостоверение за български произход на лице от Македония е 1000 евро. За лице, което е от Косово е между 3000 и 5000 евро”.
С кандидатите работят над 100 посредници, но само някои от тях имат достъп до ръководството на Агенцията, разкрива още източникът ни.
„Лицето кандидат предоставя парите на посредника. Посредникът осъществява контакт с ръководния служител в обичаен работен ден, в района на Агенцията се срещат, дават се документи, дават се и съответно самите пари. На публични места, не се притесняват в това отношение”.
Ръководството на Агенцията работело по тарифи за експресна поръчка, разказва служителят.
„Най-често лицата заплащат между 300 и 500 евро за по-бързото издаване на документа.
Сумите зависят и от времето, за което бива издаден такъв тип документ. Когато се касае от днес за утре да се изготви – сумата е между 3000 и 5000 евро, говоря за лица, които нямат български корени”.
Така през последната година няколко хиляди чужденци са станали българи – само по документи без да имат нищо общо с България. За сметка на това обаче много от сънародниците ни зад граница са подложени не само на изпитания, но и на унижения, докато чакат паспортите си, като Степан, който от 8 години живее у нас.
„Ние там сме чужбинци, в Украйна. Ние сме родени там, но сме израснали българи – с наши баби, дядовци – българи, нашата култура, нашето всичко”, казва Степан.
Един от неговите приятели не дочакал документите си и се отказал да става българин.
„Това е ужасно, това непоносимо, а ние сме българи. В документи казано – майка българка, баща българин, всички са българи. И трябва цял род да доказваме, че всички сме българи. Удостоверение за произход – години го чакаме. Това е унижение за нашите, бесарабски българи. Това е истина”, допълва Степан.
Над 20 хиляди са молбите за българско гражданство, блокирани в Агенцията за българите в чужбина. Тарифите за продажба са обсъждани публично на опашката пред Агенцията – това твърдят близките на потомствени българи от Сан Франциско, които са чакали с месеци документите си.
Преди цял един век Вера Христова от Татар, Пазарджик, заминава САЩ.
„Било е няколко години след Титаник, на 18 е заминала... Омъжила се за американец и след това са й се родили трима синове, тези синове имат деца, внуци. И минаха години, тези синове решиха да потърсят корена си и започнаха мъките”, разказа Галина Атанасова.
На опашката от чакащи кандидат-българи чула и тарифите.
„Тук имаше 30-40 македончета и русначета. Стояха си кротко и мирно, и шушукаха точно това, което го чух – на кой колко струва всичко това. Имена не съм чула, но цифри – за някакви 1000 евро, 2000 – такива, за всеки различно. И аз се мъчех да чуя, за да разбера на кой да ги дам, за да станат по-бързо”, обясни Галина.
Молбите, за които са давани подкупи, се разглеждали с предимство в Агенцията, затова хората като Галина били принудени да чакат.
„В ДАБЧ има дирекция, която се занимава с обработването на такъв тип документи и – съответно – издаването на становище за наличието на произход, и съответно ръководителят, който е взел нерегламентираната сума, обичайно такъв тип преписки ги разпределя на доверени служители в тази дирекция, за да може да получи положително становище”.
Минимум три години отнема цялата процедура за получаване на паспорт, а след това се влиза в нова схема – този път с адресните регистрации на новите българи.
„Ползват фиктивни адреси. Сумите са различни в различните региони в България – между 50 и 100 евро на човек за адресна регистрация. В пограничните райони с Македония и Сърбия, в областите Благоевград и Кюстендил, там е масово”.
Именно по адресните регистрации може да се определят мащабите за търговията с гражданство. За проверката избираме община Кюстендил, свързана с аферата в агенцията чрез множество посредници. Оказва се, че по адресна регистрация една пета от хората там са македонци и сърби.
„С огромна изненада преди минутка разбрах, че са 11 802 македонски граждани и 1657 сръбски граждани на територията на общината. Бях много впечатлен, направо шокиран. Изумителна е бройката. Ние се чудим откъде идва разликата – между тези 80 хиляди, които реално се водим на книга и 61 000, които са по настоящ адрес и до голяма степен си отговорих на въпроса, но не очаквах такива мащаби”, заяви кметът на Кюстендил Петър Паунов.
Почти всички от регистрираните 13 000 нови българи в Кюстендил са заминали за Западна Европа, след като са получили паспорти, показва още проверката ни.
– Реално тези хора в града ли са?
– Не, категорично не. Не повече от 15 – 20 човека по някакъв начин са свързани. Вероятно обаче пък те са и част от хората, които работят в тези механизми, които сега виждаме, че са предмет на разследване”, допълни Петър Паунов.
В Благоевградско и Кюстендилско има адреси със стотици регистрации на всевъзможни места – парцели в покрайнините, къщи по селата и в ромската махала, 300 души пък се водят по адрес в трафопост. Напоследък обаче посредниците използват реални адреси, някои от които на метри от общината.
По 30 души на адрес, защото хората си вземат пари от тях. По стотина евро на адрес, но това е само за регистрация, обясни Владимир Давидков.
Таня Тодорова също е регистрирала двама македонци в апартамента си.
„Имаше такива – една като дистрибутор ли, как ги водеха, и беше ми записала двама македонци у списък. Дойде и вика – 100 ли, 200 ли лева че ти дам да ги запишеш, а сино ми като разбра, вика – че ти счупим, вика, главичката”, разказа Таня Тодорова.
– Искаха ли ти нотариалния акт?
– Да, да... и ми го върна сетне жената, не ми го взе. И записа двете лица, ама сега едно се води на регистрация.
Оказало се, че единият от регистрираните е издирван от властите, което създало проблем и на Таня, която въобще не ги е виждала.
Оказва се още, че в продажбата на адреси участват всякакви хора – полицаи, счетоводители, бизнесмени и превозвачи.
Според Таня има човек, на чийто адрес са регистрирани по 25 души. Не успяхме да открием собствениците, на чийто адрес са регистрирани въпросните 25 македонци.
Схемата обаче се допуска в закона, защото никой не е задължен дори и да си смени местожителството, да се отпише от стария си адрес. Просто за регистрации вече се търсят нови адреси с повече площ.
„Не вършат нещо, което е забранено от закона. Не съм убеден обаче, че човек е мотивиран и за самия себе си и е полезен, когато се занимаваш с тип дейност – макар и незабранена от закона, някакъв тип гешефтарство е”, коментира Петър Паунов.
Така се оказа, че по данни на МВР над 140 души, издирвани от Интерпол за всякакви тежки престъпления са българи – не по род, а само по документи. По паспорт, за който са си платили.
„Това са лица, които търсят една или друга възможност да напуснат своята държава. Възможно е всякакъв тип хора да идат в чужбина като български граждани”.
Прокуратурата обаче стигна само до част от схемата – тази в Агенцията, и не разкри аферите с български дружества зад граница, нито отклоняване на пари за партийните каси. Така в ареста за корупционни схеми се озоваха главният секретар на агенцията Красимир Томов и председателят Петър Харалампиев. Дни преди ареста е описан колоритно в социалните мрежи от Тео Ушев, номиниран за Оскар при последните филмови награди.
„Захапал огромен кренвирш. Курпулентни телеса, розова риза, розова вратовръзка... Пие швепс от кутийка. Преди да се качи, я смачква и оставя на рафта за чекиране”.
Така художникът описва срещата си, а персонажът става известен като Бай Ганьо от летището във Виена. Едва след акцията в Агенцията Тео Ушев разбира, че е срещнал Петър Харалампиев и, че за един от най-популярните литературни герои у нас може да се напише нова глава със заглавие – Гражданство по ценоразпис.
