След опит да си купи цигари с фалшива 20-доларова банкнота, 46-годишният афроамериканец Джордж Флойд, бивш рапър, охранител, осъждан за кражби и продажба на наркотици, е задържан от полицаи. Поредният му арест този път завършва по неочакван начин.

„Джордж Флойд беше невъоръжен. Полицай го издърпа от колата, сложи коляното си върху врата му за 8 минути и 46 секунди…“, твърди Трахърн Елиъс, Black Lives Matter Minnesota

Малко след тези сцени, заснети от очевидец, Флойд издъхва в болница. Последните му думи обаче отключиха невиждана от години вълна от гняв в целия свят.

„Помня как го видях да лежи на горещия цимент, казвайки „Не мога да дишам“. Бях шокирана. И след това всичко, което помня, беше как изрича “Мама, мама”. И си казах – „Боже мой“, докато падах на колене. Какво е станалo?“ Видях ужаса в очите му. И помня полицаят как се подиграва с него, казвайки му да стане от земята. Той нямаше как да се изправи. Защо някой би се подигравал така? Това е ужасно. Не мога да догледам видеото до край. Ако чуя гласа му, знам, че той. Но не искам да гледам, защото това ме дърпа надолу. Не искам да съм там. Искам да продължавам да имам надежда“ разказва Ейнджъла Херелсън, леля на Джордж Флойд.

Полицаят Дерек Шовин, който се оказа с 18 оплаквания в работното си досие, беше обвинен в убийство, а останалите трима – в съучастничество.

„Той все пак беше човешко същество. Може би не е бил съвършен. Може да е бил престъпник. Никога не съм казвала, че е перфектен. Не съм казвала, че е Мартин Лутър Кинг. Но той беше човек! И неговият живот има значение! Затова ние казваме – „Животът на чернокожите има значение”, казва Ейнджъла Херелсън, леля на Джордж Флойд.

Постепенно протестите прераснаха в безредици. В Минеаполис беше подпален полицейски участък. Десетки сгради бяха частично или напълно унищожени.

Голяма част от магазините и заведенията в центъра на Минеаполис не работят. Затворени са, залостени с дървени прегради, още от първите дни след началото на безредиците.

„Black Lives Matter Minnesota е организация срещу насилието. Но ние разбираме ясно, че ако участъкът не беше изгорен, ако не бяха размириците, полицаят Шовин никога нямаше да бъде арестуван. Същото щеше да се случи и с Джамар Кларк - полицаят не беше арестуван, нямаше обвинения. Семейството му все още не е получило никаква справедливост… Полицаят, убил Филандо Кастил, сега работи в Тексас“, казва Трахърн Елиъс, Black Lives Matter Minnesota.

През 2016 г. афроамериканецът Филандо Кастил беше застрелян в колата си на път за Минеаполис – при рутинна полицейска проверка. Пред очите на приятелката му, 4-годишната й дъщеря… и целия свят, защото всичко това се предаваше на живо във „Фейсбук“.

Днес неговата майка помага на други семейства, сблъскали се с полицейско насилие.

„Плаках за Джордж Флойд. Напомни ми болезнено деня, в който загубих сина си. Ако се вгледате в ситуацията с Филандо, ужасяващия начин, по който беше убит, няма как да си помислиш, че може да стане по-зле. Мислиш, че това е за последно. Но след това… имаш Джордж Флойд. Гледах видеото… и как полицаят измества тежестта на тялото си върху крака, притискащ врата му. Слага ръцете си в джоба. Сякаш казва - “аз не го докосвам”! Това е нелепо! Не чуваш хората, които крещят, вместо това продължаваш да правиш това, което правиш.

Няма как да бъде простено, няма как да бъде оправдано… Всички ние сме човешки същества. Има само една раса – човешката раса. И не знам защо хората не разбират, че Бог ни е създал еднакви, но е направил кожата ни различна, в зависимост от това къде сме родени. Вие не можете да стоите на слънцето твърде дълго. Ще изгорите. Но аз мога! Бог ми е дал меланин, за да защити кожата ми… Всички сме еднакви!“, напомня Валери Кастил,  майка на Филандо Кастил.              

И след смъртта на Кастил Америка беше залята от протести – също в навечерието на президентски избори.

Преди 11 години тялото на друг тъмнокож – Джъстин Тийган, е намерено в кофа за боклук – отново в Минесота. Това се случва часове, след като полицаи се опитват да го задържат на пътя. Близките му смятат, че е убит именно от униформените.

„Имам снимка на неговото тяло… с кръв навсякъде по лицето му. Буквално е било линч в щата Минесота. Виждаме сходен модел – преди да убият близките ни, ги измъчват за известно време. Избират си жертви, след това тръгват след тях, спират ги на пътя. Докато накрая ги убият.  Ние знаем, че това е расизъм. Те го правят в лицата ни.  Правителството открадна любимите ни хора от нас. Не прави нищо, за да ни помогне, след като убиха нашите любими хора. Полицаите се разхождат свободни. И това се позволява да се случва тук… Уморени сме от това, омръзна ни. Затова създадох организацията “Семейства, подкрепящи семейства срещу полицейското насилие”, разказва Тошира Гарауей, годеница на Джъстин Тийгън.

Групата, която обединява повече от 20 семейства, има своя статистика, според която в последните 20 години убитите от полицаи тъмнокожи само в Минесота са над 400.

Няколко седмици след случая „Флойд“ и Атланта в щата Джорджия беше разтърсена от убийство на афроамериканец от полицаи. Инцидентът се случи на паркинг и беше заснет от множество камери.

На кадрите се вижда как 27-годишният Рейшард Брукс побягва с електрошоковия пистолет на един от служителите на реда, другият го прострелва фатално. Стрелецът беше уволнен, а ръководителят на полицията в града подаде оставка.

Преди 4 години и Джамариън Робинсън губи живота си – отново след среща с полицаи.

„Това беше най-лошият ден в живота ми. Кошмар. Искам просто да се събудя от този лош сън. Сърцето ми е разбито. И ако ме питате защо са направили това… Смятам, че причината е… омраза…  или злоупотреба с власт, или расизъм! Дори са снимали с телефоните си след убийството на сина ми… Може би, за да кажат – ние направихме това. И ще го публикуваме някъде… Много хора си мислят – това не може да се случи на мен. Напротив – може! Може да се случи на всеки – независимо от цвета или расата. И виждаме да се случва всеки ден тук – в Съединените щати“ споделя Монтерия Робинсън, майка на Джамариън.

„Имам една мечта – моите четири деца един ден да живеят в нация, където няма да бъдат съдени според цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес“, казва през 1963 г. Мартин Лутър Кинг.

Повече от половин век след движението за граждански права в САЩ мечтата на Мартин Лутър Кинг остава несбъдната. Мирното съжителство между бели и тъмнокожи продължава да е невъзможно, признава най-големият му син – пряк свидетел на голяма част от събитията.

„Дъщеря ми бе излязла да играе навън на двора ни. Тя сподели с мен и майка й, че се тревожи, защото не знае, ако се появят полицаи, дали няма да я наранят. Това разтревожи изключително много мен и съпругата ми. Обяснихме й, че не всички униформени действат по този начин, но от време на време някои от тях го правят. Трябва да отделим добрите полицаи от лошите, от които е нужно да се отървем. Никога не решихме проблема, свързан с расизма. Много хора мислеха, че след като нацията се обедини и избере тъмнокож президент - Барак Обама, расизмът ще си отиде от общността ни. Афроамериканците знаеха, че това не е вярно, защото често, независимо че имахме тъмнокож президент, тези инциденти продължаваха да се случват. Защо полицаите задържат бели заподозрени, без да ги убиват? Но когато става дума за цветнокожи, първо стрелят. И задават въпроси, едва когато те вече са мъртви. Мисля, че някой беше казал, че мечтата, която баща ми имаше, се е превърнала в кошмар. Много хора все още страдат. Днес ние сме в най-сложната точка от историята по отношение на това колко сме разделени“ смята Мартин Лутър Кинг III, син на Мартин Лутър Кинг-младши.

Протестната вълна отключи за пореден път и добре познатата дискусия за полицейски реформи в Америка. Най-шумният лозунг беше „да се спре финансирането на полицията”.

„Тази идея може да има няколко различни значения. Зависи от модела, който конкретният полицейски департамент или град следват. Но най-общо казано, бих желала да съм ясна, не означава да се прекрати финансирането на полицията. Това е модел, който дава възможност да се насочват ресурсите към общности с престъпно поведение … Към различни програми, например свързани с психически проблеми, с младежите… Tова е начин да преразгледаме модела за обществената сигурност“, коментира Таня Гладни, експерт по криминално право и социология.

Свещеник Тим Христофър, протестиращ от над 20 години, обаче е критичен към собствената си общност и нейните искания.

„Трябва да демонтираме расистката система. Не полицията. Нямам усещането, че протестите са променили нещо. Когато спрат, ние ще продължим със същите проблеми…Ако 5-6-7 души отидем при кмета и изискаме да седне с нас, да ни изслуша, всичко ще бъде наред. Но не можем да направим това, защото не искаме да работим заедно. Когато се случват тези убийства, си мислите, че ние митингуваме заедно, че сме като семейство. Това не е така. И това е тъжно!“, казва Христофър.

Преди месец полицаят Дерек Шовин напусна ареста при рекордна парична гаранция – 1 милиона долара.

Предаването е реализирано с подкрепата на фондация “Америка за България”.

За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за Android и iOS!

Бъдете с нас и във Facebook и Instagram!