Въглищата – опасен замърсител, но и важен източник на енергия. Ще успее ли светът да се откаже от тях? Как ще бъдат заместени? И какво е мястото на България в този процес?
През последните месеци по цял свят се проведоха демонстрации на екоактивисти, призоваващи за спешни мерки в борбата с климатичните промени. От огромна важност в борбата с климатичните промени е намаляването на вредните емисии.
По тази причина Европейският съюз иска да затвори всички топлоелектрически централи, работещи на въглища, до 2030 година. Това намерение крие много рискове за България, където около 40 процента от електроенергията идва от въглища.
„Тяхното място е ключово, те са основни базови мощности в българската енергетика и на практика българският електроенергиен сектор не би могъл да съществува, да функционира нормално, без този тип производители на електрическа енергия”, категорична е министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Колко сериозен е проблемът нагледно може да се види в Перник. Дълго време градът е бил изцяло зависим от добива на въглища.
„Със стратегия или без, работещите в мината от 15 000 на практика вече са 1500. Това ясно очертава как ще се развие минната промишленост”, казва кметицата на миньорския град Вяра Церовска и допълва, че там „основната тема е как ще се развие въпросът с ТЕЦ-а – дали той ще премине на друго гориво, или ние като институции, като граждани, като блокове ще трябва да търсим своята алтернатива”.
Бъдещето на ТЕЦ „Република“ е обект на разпалени дебати.
„Ние просто нямаме много алтернативи занапред в бъдещето. Ясно е, че въглищата няма да са вечното гориво, така че мислим в перспектива за добавяне на нови горива към горивната база и постепенно преминаване към алтернативи”, казва Любомир Спасов, изпълнителен директор на „Топлофикация - Перник АД“.
ТЕЦ „Република“ често е обект на критики, че е сред основните замърсители на въздуха в Перник. Дори има и твърдения, че през зимните месеци там се изгарят битови отпадъци. От ръководството отхвърлят тези обвинения.
Изпълнителен директор на „Топлофикация-Перник АД“ изтъква, че „непрекъснато има мониторинг за фини прахови частици, за емитиране на серни окиси, азотни, както и CO2. До момента нямаме превишаване на нормите, а нормите към нас са доста рестриктни”.
От бъдещето на въгледобивната промишленост зависи съдбата на много хора.
„Притеснително е. Ако ги затворят, много хора ще останат на улицата. Няма работа”, споделя миньорът Любомир Любенов.
В мината „Бела вода”, в която работи Любомир, днес има около 160 души. Преди те са били над 2000. А бъдещето не изглежда никак розово, споделя Георги Стоянчев, който е един от собствениците на мината.
„Имаме запаси за още пет години, които са достъпни по открит начин. След това вероятно ще пристъпим към поетапно закриване на предприятието”, разказва Стоянчев и разкрива, че „няма друга стратегия да изградим друго производство или промишленост на тази площадка”.
В момента по-голямата част от добиваните въглища се изнасят за страни като Гърция и Сърбия. Възможностите за развитие, обаче, са почти нулеви.
Георги Стоянчев разказва, че са „спрени достъпът до европейски средства и финансирания, достъпът до проекти е значително затруднен, затова много трудно се развиваме със закупуването на техника, с преработката на въглища”.
Трудности има и с хората, но не може да създадат по-добри условия, за да привлечем млади и способни кадри, отбелязва Стоянчев. Въпреки тежката работа, Любомир не се оплаква. Напротив – дори споделя, че е щастлив от това, което прави.
„Повече си е от работа, защото съм бил на 24 години, когато влязох в мината, под земята. До ден днешен работя. Друга работа не виждам как може да започна”, споделя Любомир.
Съдбата на Перник повдига много въпроси. Едно нещо, обаче, е сигурно – в дългосрочен план, въглищата няма да са част от бъдещето на града.
„Знаем кои са основните замърсители, това са както ТЕЦ-а, така и автомобилите, така и шламохранилището. Когато знаем откъде идват проблемите, трябва да насочим своите усилия натам”, заявява кметът Вяра Церовска, която си спомня как, когато е била дете, снегът е потъмнявал.
„Това беше истината за Перник и затова виждам разликата между това какъв беше градът ни преди и сега”, споделя тя.
Не по-розова е ситуацията и в Бобов дол. Кирил е бивш миньор, загубил работата си миналата година. Безизходицата, в която изпаднал, го принудила да потърси късмета си в чужбина. Днес той работи като шофьор в Холандия. Споделя, че България му липсва, но за него най-важното е да може да издържа своето семейство.
„Липсва ми колектива, приятелите. Нормално е, при 24 години работа как да не ти липсва? Това си е повече от половината ми живот. Нормално е да ми липсва. Още повече сега, когато не съм си вкъщи, ми липсва още повече”, споделя Кирил Минев.
„Все още няма работни места, все още няма нови инвеститори и хората пътуват за работа до София и други населени места”, споделя Елза Величкова, кмет на Бобов Дол. Тя се надява да намери инвестиции, за да върне хората в града.
„Правителството трябва да мисли в посока към цялостни социални мерки, мерки за преквалификация, мерки за инвестиция. Това, за съжаление, не се случва и затова наблюдаваме много голяма миграция на хора и служители от този сектор. За съжаление, целият ресурс на държавата е насочен към спасяване на статуквото в Стара Загора”, смята Георги Стефанов от WWF България.
Именно в района на Стара Загора са концентрирани държавната ТЕЦ „Марица Изток 2”, т.нар. американски централи и мините, откъдето се осигуряват въглищата за работа на централите. Близо 20 хиляди са заетите там. А заявката на държавата е, че комплексът ще продължи да работи и след 2030 година.
„Конкретното решение по отношение на ТЕЦ „Марица Изток 2” е факт. Той получи безсрочна дерогация, просто трябва да се премине съдебната фаза на този процес, тъй като имаше обжалване”, разкрива министър Теменужка Петкова и добавя, че двете американски централи и колегите от Бобов дол също са подали документи за дерогация, както и няколко топлофикации.
Константин Христов е един от авторите на задълбочено изследване, посветено на ситуацията в района на Перник и Бобов дол. По време на своята работа, той е имал възможността да разговаря с много местни жители.
„Това, което видях, е донякъде тъжно, но и донякъде страшно. Действително е тъжно да видиш толкова много отчаяни физиономии и толкова много хора, които са изгубили вярата си в бъдещето”, разкрива Константин.
Според властите в Бобов дол, надеждата за по-добро бъдеще на града е все още жива. Но да се даде тласък на местната икономика няма да е лесна задача. Кметът на Бобов Дол „очаква помощ отвсякъде”. Независимо дали от ЕС или държавата, необходима е подкрепа, за да спре обезлюдяването, категорична е Елза Величкова.
„Това, обаче, което липсва, е сигурността, сигурността на бизнеса, че ще оперира тогава и след това, сигурността на местните хора, че ще имат икономически дейности, съответно заплати и достатъчно добър стандарт на живот”, установил е и Георги Стефанов, но също така изтъква, че трябва да изпълним поетите ангажименти.
Енергийният министър успокоява миньорите и хората от сектора, че „разработваме механизъм за капацитет, който до края на годината ще бъде представен пред ЕК”.
Това е една от възможностите, които съществуват в европейското законодателство, за даване на възможност за работа на тези централи. България далеч не е единствената страна, изправена пред подобни проблеми. Сходна е ситуацията и в Полша. Около 80% от електричеството в страната идва от централи, работещи на въглища.
„В момента Полша е единствената страна в Европейския съюз, която използва толкова много въглища. Проблемът е, че не само нямаме план как това да бъде променено, но и дори не се води дискусия по въпроса”, разказва активистът Марек Йозефиак от „Грийнпийс”.
Въгледобивът е начин на живот в Силезия. Именно там се намират повечето от мините в Полша.
„Почти никой не харесва работата в мините. Трудно е, а освен това е и опасно. Но хората избират тази професия, тъй като е стабилна”, разказва миньорът Войтек Войташ.
За много поляци въглищата са със статут на национално богатство и са ключът към енергийната независимост на страната. Освен това, в миннодобивната промишленост работят около 100 000 души.
Около 19 милиона поляци използват въглища, за да отопляват своите домове. В резултат, въздухът в страната е един от най-замърсените в Европа. Лекарски организации алармират, че около 48 000 души умират всяка година от болести, свързани с мръсния въздух в Полша.
В бъдещето на нашата планета няма място за въгледобивната промишленост. Това е факт, който няма как да бъде променен. Големият въпрос е дали ще бъдат взети всички необходими мерки, за да може този преход да е максимално плавен и безболезнен.
