Цветистата му реч го прави най-познатото лице в дебата за брекзит по целия свят. Британски медии го наричат "Говорителят на дявола", най-големият защитник на демокрацията, но и този, който я нарушава.
56-годишният Джон Бъркоу е председател на Камарата на общините в британския парламент от 2009г. Гръмогласен и строг - с него се съобразяват управляващи и опозиция.
„Моята роля е да ръководя дебатите, което на практика означава да окуражавам най-пълноценното и справедливо изразяване на мнения в парламента. Като председател аз съм задължен да поддържам реда, да каня хората да вземат участие и да намаля до минимум броя на тези, които може да бъдат изключени от дебата заради лошо поведение. Понякога е свадливо, шумно, гръмогласно и това е предизвикателство за председателя“, обясни Джон Бъркоу.
Колко трудно е да се справите с шумните депутати?
Мисля, че това е постоянен процес. Няма окончателни победи. През повечето време е напълно постижимо. Дали парламентът избухва в пълен хаос редовно - не. Това се случва най-вече по време на изказванията на премиера, на които има много голямо присъствие на депутати и са обект на сериозни дебати.
Председателят на Камарата на общините в британския парламент обясни, че понякога трябва да се намесва и повече пъти:
„Понякога трябва да се намесвам два пъти, три пъти, четири пъти с искане за ред. Но бих казал, че това става много лесно. Парламентът обикновено се успокоява. Понякога отново става шумно и аз пак трябва да се намеся. Но не е сложно. Аз знам какво трябва да направя и се опитвам да го направя възможно най-бързо. Ако не мога, използвам хумор, за да смъмря някого, да успокоя хората и да ги накарам да се държат отговорно“, разказа още Бъркоу.
Да си председател е било опасна работа в миналото – можело е да бъдеш екзекутиран. Кои са най-големите предизвикателства сега?
Да, няма такъв риск днес. Абсолютно права сте, седем от моите предшественици са били екзекутирани. Сега няма физически риск. Тогава ако си раздразнил краля, той ще нареди да те обезглавят. Сега бих казал, че най-големият риск и предизвикателство за председателя е мнението на парламента и в по-широк смисъл - присъдите на медиите. Имаме свободна преса и понякога понасяш големи критики от медиите.
Джон Бъркоу дава интервюта изключително рядко. Затова дори от Би Би Си са принудени да го преследват по улицата, за да му зададат въпрос.
Причината за небивалия медиен интерес - решенията на председателя понякога преобръщат събитията и го превръщат в най-важната политическа фигура в Обединеното кралство.
„Аз забраних поставянето на един и същ въпрос за гласуване. Това беше доста противоречиво, но аз взех това решение. Сигналът, който подадох на правителството, е, че не може просто да внася същия текст, същата сделка за брекзит отново, отново и отново. Ако искате парламентът наново да разгледа въпроса, то той трябва да е различен. И много хора приеха моето решение за разумно“, обясни Джон Бъркоу.
„Това, което мога да кажа в моя защита, е, че съм бил избран и преизбиран общо четири пъти. Аз съм първият председател в следвоенния период, който е избиран четири пъти. Така че - дали се харесвам на всички - не, но дали като цяло повечето хора ме подкрепят - мисля, че да“, бе категоричен той.
Бъркоу коментира брекзит и дългата му отсрочка:
„Мисля, че един от уроците на нашето време и за това колко труден е целият процес на брекзит, независимо от различните мнения и различните партии, е че не е добра идея да се правят прогнози. Защото, ако бяха ме попитали преди три години дали ще сме на мястото, където сме сега, бих казал - не. Преди три години бих отговорил, че до този момент щяхме да сме напуснали ЕС. Може да бъде решено навреме, но не бих заложил къщата си на това. Ако стигнем до октомври и няма решение за брекзит, предполагам, че ще се сблъскаме с възможността за още по-голямо отлагане. Мисля, че премиерът Мей и лидерът на опозицията Корбин не искат това. Смятам, че те искат решение по-скоро. И има шанс да го постигнат. Но не мисля, че този шанс е повече от 50%“, заяви председателят на Камарата на общините в британския парламент.
Великобритания е в необичайна ситуация. Страна, която иска да напусне ЕС, ще трябва да участва в изборите за Европейски парламент. Какво очаквате да се случи и каква е ролята на парламента в този процес?
За да можеше Великобритания да не участва в европейските избори, парламентът трябваше да е приел сделката за брекзит. И понеже въпросът е какво очаквам аз, много ми е трудно да кажа. Има много противоположни мнения по въпроса. Мисля, че ще има други предложения пред парламента в следващите седмици или месеци. До тогава... ние ще участваме в изборите за Европарламент и съвсем правилно, подготовката за това вече тече. Това, което ще се случи на тези избори, е напълно непредвидимо. Но аз съм гражданин на Европейския съюз и ще имам евровот.
В миналото не е било необичайно председателят на парламента да стане премиер. Имате ли план за бъдеща кариера?
Със сигурност нямам абсолютно никакъв план за министерски пост. И ще го чуете от мен за цялата ви (на bTV – ред. бел.) аудитория - когато напускам председателското място със сигурност няма да искам да съм в политиката. Исторически погледнато председатели на парламента са ставали премиери. Това, което аз искам да правя, е да изнасям речи, да пиша, може би да се занимавам с благотворителност и със спорт. Аз съм страстен почитател на спорта като цяло. Особено на тенис и футбол. Така че, нещо в полето на спорта или областта на висшето образование - ректор съм на университета, който съм завършил. Съмнявам се, че ще имам една работа, вероятно ще правя много неща едновременно, ще се опитам да им се наслаждавам и да се забавлявам.
Как работата Ви се отразява на личния живот? Носят се легенди за името на котката ви, например?
Ами, съпругата ми Сали и нашите три деца - Оливър на 15 години, Фреди на 13 и Джемайма на 11 години - живеем в резиденцията на председателите на парламента, която е над тази зала. Тук, където правим интервюто, са приемните зали за официални поводи, тук посрещам изтъкнати гости и провеждам благотворителни събития. Но ние живеем на горния етаж. И когато се преместихме в този правителствен апартамент преди близо 10 години, понеже това е много стара сграда, бързо открихме, че имаме проблем… с мишките. Имахме доста мишки в апартамента. И съпругата, и децата ми бяха доста уплашени, когато виждаха тези мишки. По тази причина ние се сдобихме с котка. Съпругата ми пусна анкета в „Туитър“ как да я наречем. И най-популярното предложение беше..."Ред". Така че нашата котка се казва "Ред". Аз не обикалям из апартамента, викайки "Ред" на децата си, но понякога казвам думата "Ред", защото говоря на котката. И често чувам децата, които казват: "Ред", не ме драскай. Но котката е много ефективна в борбата с мишките. Доста щастлива ситуация. По какъв друг начин работата ми се отразява на личния живот - самият аз не съм важен изобщо, освен за децата и съпругата ми, но позицията, която заемам, има значение. И понеже парламентът се излъчва по телевизията, често ме разпознават. Понякога хората казват: Може ли да си направим селфи? Или идват да ми зададат въпрос.
Носите много интересна вратовръзка. Как си избирате вратовръзките за работа?
Опитвам се да не се разминават с костюма или ризата ми. Избирам много от вратовръзките си сам. Някои са избор на жена ми. Това е просто лично предпочитание. Много от британските мъже имат ограничен, консервативен подход към вратовръзките. Аз предпочитам ярки, интересни, цветни вратовръзки с шарки, които просто изглеждат различно от стандартните. Така че имам много такива, някои ги наричат крещящи или пищни. Не мога да кажа дали са по-добри, или по-лоши от вратовръзките на останалите хора. Това са просто моите вратовръзки и моят избор, моят вкус, част от личността ми, моето ДНК. Ако ви харесват, това е страхотно!
Били ли сте някога в България и какъв е съветът Ви към стотиците хиляди българи, които живеят в Обединеното кралство в този объркан период?
Не съм бил, но бих искал да посетя България. A моят съвет към българите, живеещи в ЕС, е бъдете твърди, имайте вяра, вие сте добре дошли тук, допринасяте в много голям мащаб за нашата страна. И много се надявам, че каквото и да е бъдещето на брекзит, българските граждани, живеещи във Великобритания, ще искат да продължат да живеят във Великобритания.
