България е единствената страна в района на Черно море, която има център за подводна археология. Създаден е през 1978 година. Инициаторите тогава не са имали пълна представа, какво археологическо богатство се крие под вода.
Живеем в страна с вековна история, населявана хилядолетия преди да бъде основана нашата държава. Земята ни е осеяна с археологически обекти. Всички те са видими, но има и такива, които остават невидими и това са древни селища или потънали кораби под вода в екваторията по нашето крайбрежие. Покачването на нивото на Черно море хилядолетия преди новата ера води до потопяването на места, обитавани от хората. Така морето прибира територии, но запазва много история.
Преди повече от 40 години у нас се създава Център за подводна археология. Десетки наши учени и доброволци и до днес работят, за да подреждат пътя на човешката история и еволюция.
„От чисто научна гледна точка целите, които си поставяме под водата, не би трябвало да са по-различни от тези на сушата, но чисто технически има много голяма разлика. Преди всичко, за да осъществи едни подводни разкопки, човек трябва да има екип за това нещо. Трябва да са подготвени и мотивирани, за да се справят с различните задачи, с които трябва да се справят”, каза директорът на Центъра за подводна археология в гр. Созопол д-р Калин Димитров.
Дори в държави с много по-големи възможности, събирането на екип не е много лесна работа, допълни той и разказа, че ежедневната работа се състои в подготовка на екипировката, прехвърлянето й на основната база, научно-изследователският катер, които седи закотвен, подготовката на водолазите и слизането под водата.
„Методиката, която използваме под вода се опитваме да е като стандарти и методология за археологически разкопки, които са създадени и практикувани на сушата в подводна среда. Тоест не си позволяваме да използваме подводната среда, за да правим по-некачествени разкопки. Нищо подобно, точно обратното, бих казал”.
Д-р Калин Димитров поясни, че през последните години използват цифрови тригонометрични методи, които са се оказали особено подходящи за Черно море, където видимостта е ниска и така се справят с особеностите на Черно море.
„Предизвикателствата са свързани с документирането на археологическите структури. Особеностите на грунда, който е натрупан от морето, и е много мек и неустойчив, и целта е да удържаме насипа, за да може да навлизаме в дълбочина. Ние се опитваме да направим дупка в една пясъчна среда.
Не съм правил статистика по водолазния дневник каква част от времето е отишла за тези подготвителни работи, но вероятно е повече от половината. Други обекти, на които дънният грунд е по-устойчив, не налага толкова подробно укрепване на изкопите, но на Ропотамо е така”.
Директорът на Центъра за подводна археология поясни още, че работата по вода не се различава от тази на сушата. Археологическите структури са доста крехки и изисква голямо внимание, за да бъдат опазени.
На сушата обектите са видими и лесни за документиране. Под вода това също се прави. Изработват се триизмерни проекти с точност до няколко сантиметра.
„Това е дигитална фотограметрия, която използваме. Понеже, когато работим под вода, особено когато ние работим, видимостта може да намалее до 50 сантиметра. Употребата на стандартни методи с ролетки, когато има и течения под вода, става трудна и неточна. Тя прави един модел некалибрирани снимки със 60-80% припокриване, което ни дава една обща представа за обекта. Така всяка находка, която намерим, е точно документирана и говорим за точност до няколко милиметра. Правим и триизмерен модел, както се направи с корабите от "Картата на Черно море". Започваме от модерната епоха, Османска епоха, Средновековие, Късна античност и тази година това, което беше много интересно, намерихме предмети и от Предримска епоха”, обясни Павел Георгиев подводен археолог в Центъра за подводна археология.
По думите му, трябва да си първо добър водолаз и след това добър археолог.
„Не може да си само добър археолог. Двете вървят ръка за ръка. Водната среда предоставя възможност буквално да летиш над обекта, което е освен полезно и забавно.
„Досега морето е малко отдалечено от нашата история и не сме го свързвали, но виждаме, че то е една неизменна част от нас, така, че ние трябва просто да я проучим и да добавим липсващите звена към историята”, допълни Павел Георгиев.
Човешкото любопитство и историите за потънали кораби, пълни със съкровища са нещо,което не е от особена важност за професионалните археолози. Понякога малка останка от дърво е далеч по-важна и носи важна информация за миналото.
„Първо, дайте ми дефиниция за съкровище? Преди години, когато копаехме китенския кораб, точно това ме попитаха. И аз с див възторг и абсолютно честно им показах какво за мен е съкровище. Това беше парче гнило дърво, което показваше определен ключ, определена сглобка и аз бях във възторг, че сме го намерили. Те решиха, че имам нужда от психиатрична помощ”, разказа проф. Крум Бъчваров от Университет „Кънектикът”.
„Ние събираме тези данни, а те ни разказват след това история. Те ни разказват приказка, която ми грабва сърцето, защото се връщаме във време, където няма как да попаднем. Това е една машина на времето, която за разлика от научно-фантастичните, тази работи.
Никой никъде не е виждал римски кораби, на които стоят кармовите им гребла и мачти. Стоят въжетата на рулевите им платна – специфична морска среда на Черно море конкретно. Има само две места в света, които дават такова оцеляване на органичния материал.
Това е Балтийско море, което е с толкова ниска соленост, че червеите дървояди не оцеляват там. Там обаче мореплаването е от много по-късен период от това в Черно море. При тях праисторията приключва, когато при нас идва Рим. Тоест, те са хилядолетия след юга. Ако в Балтийско море ние може да намерим прекрасно запазени кораби от 15-16 век, то тук ние намираме от V век преди Христа”, добави проф. Крум Бъчваров.
– Вие гледате ли Карибски пирати?
– Естествено, как, с удоволствие съм го гледал. Ще кажа и нещо друго, с което ще ме заплюе професионалната гилдия. Гледал съм и Индиана Джоунс, само още не съм открил как да нося Федора под вода.
Археологически проект беше изцяло частно финансиран от „Ханс Раусен фонд”, които чрез фонда ИРФ финансира проекта. Това беше за гигантски пари. Всички проекти на Института по подводна археология са частно финансирани. Точно, както вие казахте. Това са меценати, които са милионери и мултимилионери, които вярват в това, което правим”, обясни проф. Крум Бъчваров.
Той изрази надежда, че един ден и българските богаташи ще се насочат към финансиране на подобни разкопки, а не само на футболни отбори.
Подводната работа е едната страна при подводната археология. Всяко едно откритие трябва да бъда документирано. Това е една интересна работа, която често пъти дава работа на много учени с години напред.
– След работата в морето идва и вашата работа. Какво правите вие?
– Съдовете, които идват от морето се обезсоляват. След като се почистят, идва първоначалната им обработка. Аз ги рисувам, определям и ги вкарвам в инвентарна книга, която е абсолютно задължителна за всички разкопки. Каква група е съдът, дали керамиката е кухненска, трапезна или принадлежи към съдовете за съхранение”, обясни археологът Владислав Тодоров.
Това, което виждате, е нещо средно между рисунка и чертеж. То е точно до милиметър и готовите изглеждат ето така. Много хубаво се виждат детайлите и технологията на производство. Това ни дава много точна информация, защото, ако имаме само снимка, няма да виждате вътрешността, която ни дава много важна информация, каза подводният археолог Павел Георгиев.
– Не са ли били големи майстори?
– Зависи от периода. В различните периоди, технологиите са били различни. Ето например този съд от хайката архантос, края на III и началото на II век пр. Хр. показват много добро познаване на технологията и много качествено производство, допълни Павел Георгиев.
– Вие гмуркате ли се?
– Да от 10 години.
– Не е ли по-скучно това, което правите?
– Не, когато го правиш със желание.
– Другите са в морето, а вие тук?
– Липсва ми, но другата седмица аз ще бъда с тях.
Има иманяри, но не бих казал, че е сложен по такъв начин, както на сушата. Тоест, да имаме развита верига от хора, които да разрушават археологически обекти и да ги препродават втора - трета ръка докато стигнат до международните мрежи, поясни д-р Калин Димитров.
– Един античен кораб какво прави?
– Той пренася вино и зехтин от един бряг на друг. Оставя виното, взема сирене, пренася го, взема жито. Там няма някакви особени материални ценности. Тези митични съкровища са продукт на една много специфична епоха, когато Испания контролира Централна и Южна Америка и внася оттам метали, като годишна рента на испанския крал. Такова нещо в Черно море никога не е имало, така че няма как да намерим кораб, натоварен със злато или сребро. Хората се вълнуват от тези неща, гледат Карибски пирати… разбирам, но те са Карибски, не Черноморски…добави директорът на Центъра за подводна археология Калин Димитров.
"Вече 10 години съм в тази професия. Завърших археология, магистратура Праистория. След това следвайки тази моя мечта се озовах в университета в „Саут Хемптън”, където и завърших подводна археология. Смело мога да кажа, че съм единственият дипломиран у нас подводен археолог”, каза Здравка Георгиева, археолог в Музей „Старинен Несебър” и допълни:
„Всякакви хора отиват там, защото той е Центърът за подводна археология в Европа. Говорим за Европа, като културно археологическа територия, където има много голям потенциал за наука и праистория, нещо, което го няма в съвременния свят и Америка.
Мога да кажа, че най-важни са добрите умения и познанията. Водолаз се става лесно. Голяма част от практическата работа, която вършим, ние изкопаваме артефакти, които след това се обработват месеци, години по-скоро от много хора учени. Защото това е години учене на най-различни дисциплини, вместени като корабна археология, като интердисциплинарни изследвания и това нещо се учи в университети.
За мен най-интересно е да разкопавам най-примитивния модел лодки. Говоря за лодки еднодръвки. Мечтая да открия такава лодка, да направя археологически разкопки, да разбера историята, защото в момента това, което имам, са само части, което не ми позволява да извадя никакви изводи – кой ги е ползвал, защо ги е ползвал? Морето е една необятна площ, наистина, един живот не стига…”.
„Корабите не винаги са били моята специализация. Когато учех археология, моята любима епоха всъщност беше Бронзовата епоха. Така че аз работех и в наземната археология, и в подводната. И този проект е продължение на основния проект – Картата на Черно море, който по замисъл не беше относно останки на кораби. Проектът беше за антични пейзажи, стигащи назад до тринадесет хиляди години до историческия период”, каза проф. Джонатан Адамс.
– Как преценявате нашия регион тук на Черно море?
– Причината, поради която въобще решихме да дойдем в България, за да правим Картата на Черно море, както наземната, така и подводната, е че България има особено богато натрупване на археологичен материал – от Праисторическите епохи, през Средновековието до Новото време. В този смисъл, когато трябваше да вземем решение в коя страна по бреговете на Черно море да отидем, за да намерим отговорите на всичките си въпроси относно античните общества, България изглеждаше като най-добрия залог. Поради най-различни причини и считайки факта, че имах лично предимство – познавах Крум Бъчваров”, допълни проф. Джонатан Адамс
– Когато ние решихме, че България е най-доброто място за проекта "Картата на Черно море", това беше очевидно най-доброто място за колаборация, да установим контакта. И ние знаехме за това нещо преди да дойдем.
– Вярно ли е, че проектът на Черно море е един от най-големите в света?
– Вероятно това е най-големият проект след реконструкцията на кораба „Мери Роуз” през 1992 г.. Зависи как измерваш категорията най-голям – проектът. В Швеция вече продължава 35 години, но откъм финансиране, екип и интензивност на работата Картата на Черно море е най-големият по своя род.
– Ще продължите ли да работите на Черно море?
– Определено, в момента организираме финансиране за продължението на проекта. Също така търсим финансиране и като научен консорциум, за да продължим работата си тук. Просто всички причини, поради които Картата на Черно море като проект беше установена в България все още продължават причините, поради които трябва да се работи в България за много години напред.
„Международния проект „Картата на Черно море” показа, че Черно море може да очакваме, че има най-богатата колекция в света. Защото Черно море в своите дълбоки части запазва най-добре тези части, защото ние сме част от античния свят и тук имаме корабоплаване, което започва от Бронзовата епоха, а дори и по-рано. Цялата Античност е запазено тук, заяви директорът на Центъра за подводна археология Калин Димитров.
„Винаги е имало мечта да се създаде музей по подводна археология в България, където да се покажат резултатите от нашите проучвания. Сега има такава възможност и това сега е една задача, с която ще трябва да се заемем. Задачата не е лесна. Изисква се администрация и сграда, където да се изложат експонатите.
Трябва да има хора, които да се захванат с подобно нещо. Другите, материалните неща, са по-лесни, защото те са въпрос на намиране на някакви пари. Аз мисля, че най-кризисните години в България минаха и средствата, които са необходими, не са непосилни за държавата, стига тя да иска да го направи.
Мисля, че първото нещо, което ще успеем да направим, е малък музей по подводна археология тук в Созопол”, каза още Калин Димитров.
Втора част на bTV Репортерите: Мисия археология под вода можете да гледате тук:
