У нас има над 150 хил. ловци. Тяхната дейност е регламентирана от Закона за лова и опазване на дивеча.
Ние се радваме на природа, която има значително разнообразие от видове дивеч, но на практика съществуването на дадени видове не е възможно без специални грижи.
Тава е нашата природа. Нашите земи. Подобна гледка трудно ще видите, защото дивите животни си имат своя живот.
Между 7 и 10 години са необходими, за да може един лопатар или благороден елен да достигне полова зрялост и да дава добро поколение.
Популацията на животни в дивата природа не е неизчерпаем ресурс, а оцеляването в природата без допълнителни грижи е доста трудно.
„Това е моментът, когато животните имат най-много нужда от подхранване, защото са в напреднала бременност.
Ако говорим за дивата свиня, тя драстично намаля заради африканската чума. Ако говорим за благородния елен и направим една съпоставка от последните 25 години, в началото имаше единични екземпляри. Популацията в момента е в много стабилно състояние. Друг е въпросът, че съотношението между половете е в полза на женските, което играе лоша роля за трофейните екземпляри“, казва Цветан Петров председател на Ловно-рибарската дружина в с. Велчево.
Според него ловът не е просто преследване и избиване на животните.
„Ще цитирам един наш възрастен колега: „Ловецът в гората, трябва да влиза като в църква. С уважение и със смирение. Ловът не е продоволствие, ловът е удоволствие“. Не е въпросът да натиснеш спусъка и да убиеш едно животно. Казвам го по по-груб начин. Въпросът е да го обгрижиш, да го отгледаш и когато дойде времето да го отстреляш.
Всъщност не трябва ли отношението да е като към собствената къща? Естествено. Ние трябва да знаем, че това е плод на нашия труд. Колкото сме по-отговорни към дивеча, толкова по- добри резултати ще имаме“, обяснява Петров.
Ежегодни вноски на членовете на Съюза на ловците и рибарите в България са един от начините да се поддържа популацията на различен вид дивеч у нас.
„Благодарение на националната програма за разселване на дивеч през изминалите 10 години, ние водим точна статистика. Разселили сме над 2,9 млн. птици в природата и това става на базата на отчисления от ловците“, твърди Даниел Тошков, гл. секретар на Съюза на ловците и риболовците в България (СЛРБ).
Освен грижи за подпомагане на популацията, има и лов, който е насочен срещу хищници, чиято популация понякога вреди в природата. За него са нужни и добре обучени кучета.
„Груповият лов на хищник е много труден. В повечето случаи се изтърва, защото той винаги е в гъстото, минава за 10 секунди. Имаш притеснение за кучетата, за колегите. Трябва да се внимава. Най-важна е безопасността“, коментира ловецът Божидар Николов.
По думите му март месец е най-подходящ за лов на хищници, защото тогава е размножителният им период и те са най-уязвими.
Проблеми създават и бракониерите. Ловците настояват за много по-строги санкции за тях.
За регистрираните 150 хил. ловците у нас това е страст и хоби. Не би било справедливо, ако кажем, че те се интересуват единствено и само от отстрел на дадено животно.
„Ловът е преди всичко отговорност. Ти трябва да познаваш животните, да не се стрелят безразборно. И да знаеш, че слуката не е на всяка цена. Ние трябва да пазим животните и да ловуваме по определен начин, ако искаме да имаме лов.
Ловът е отговорност – иска хранене, иска грижа за животните. На много места се прави, на други не се прави и основният проблем на лова е бракониерството. Много хора излизат и стрелят безразборно“, казва Георги Тихов.
И според главния секретар на СРЛБ основният фактор за нарушаване на баланса, освен заболяванията по дивеча и лоши климатични условия, са бракониерите.
„Ходенето в природата е нещо, което не може да се сравни с нищо друго. За мен това е и ловът. Ходенето в природата не е самоцел да отстреляш, да убиеш животното. Ходенето е да видиш животните как се движат, да ги наблюдаваш, да ги снимаш. Това поне за мен е така“, твърди Боян Бенев от ловно-рибарското дружество в с. Велчево.
