Ние сме част от стария античен свят. Като част от този свят по нашите земи не само са живеели хора, но те са търгували и общували помежду си.
Балтийско и Черно море са единствените морета с дадености, които запазват намиращите се под вода артефакти.
За разлика от Балтийско море, Черно море е далеч по-богато на археология, датираща хилядолетия назад във времето.
„Вида археологически структури, които изследваме може да ги разделим на няколко структури. Едното, за което всеки се сеща са потъналите кораби. Такива, разбира се, има. Особено през последните години, благодарение на развитието на технологиите се докоснахме до една група от корабокрушения, нещо, което го няма по другите морета”, разказа д-р Калин Димитров, дирeктор на Центъра за подводна археология в гр. Созопол.
Според Димитров, територията на днешна България е част от Средиземноморския свят, част от нещо, което ние наричаме Стария свят. Това е и причината да имаме толкова богати археологически находки, включително под вода.
„Залетите праисторически селища, каквито ние сме изследвали от ранната Бронзова епоха и дори по-ранни – с 1000 години от Каменно-медната епоха са важни за разбирането на развитието на Европа, не само по нашите земи”, допълни директорът на Центъра за подводна археология.
Д-р Димитров разказа, че едни античните кораби са превозвали предимно вино, зехтин, сирене, жито и много рядко материални ценности.
„Тези митични съкровища са продукт на една много специфична епоха, когато Испания контролира Централна и Южна Америка – внася оттам метали, като годишна рента на испанския крал. Такова нещо в Черно море никога не е имало, така че няма как да намерим кораб, натоварен със злато или сребро”, обясни експертът.
Калин Димитров обясни, че през последните години работата им е придобила популярност заради проекта „Блек сии мап”. Той показа на света ранни корабокрушения. „Най-ранното корабокрушение, което сме регистрирали е от IV в. пр.н.е. на дървени кораби в изключително добро състояние. Такива в Средиземно море, където има много по-интензивно корабоплаване, не са откривани и никога няма да бъдат открити”, каза още той.
„Търсенето на съкровища (иманярството) и археологията са две съвършено различни неща. Археологията има за цел пълна реконструкция – на всички данни и информация. Иманярството се цели само в неща, които могат да бъдат продадени, в нашия съвременен комерсиален свят. Това изобщо не интересува археологията, защото често блестящите и светли находки всъщност ни разказват по-малко за миналото. Често грозните, миризливи и слузести находки в някой кораб, са нещата, които дават отговори. И с това се занимава археологията. Търси отговори на въпросите относно живота на хората в миналото, а не за съкровищата”, разказа проф. Джонатан Адамс от британския Университет на Саутхемптън.
Откриваните под вода находки може и да не са накити, съдове или монети от злато, а части от глина и дърво. Тяхното датиране и определяне е важна част от работата на археолозите.
„Съдовете, които идват от морето се обезсоляват. След като се почистят, идва първоначалната им обработка. Аз ги рисувам, определям и ги вкарвам в инвентарна книга, която е абсолютно задължителна за всички разкопки. Каква група е съдът, дали керамиката е кухненска, трапезна или принадлежи към съдовете за съхранение”, разказа археологът Владислав Тодоров.
Да работиш като подводен археолог е призвание, което изисква много умения и още повече познания. Може да си мислите, че това е мъжка работа, но това не е така. Здравка Георгиева вече десет години е част от тази професия. Тя е бакалавър по археология и магистър по праистория.
Подводната археология е нейна мечта и я осъществява в британския университет в Саут Хемптън. Твърди, че е единственият дипломиран у нас подводен археолог.
„Мога да кажа, че най-важни са добрите умения и познания. Водолаз се става лесно. Ние изкопаваме артефакти, които след това се обработват месеци, години. Защото това е години учене на най-различни дисциплини. Вместени като корабна археология, като интердисциплинарни изследвания и това нещо се учи в университети. Морето е една необятна площ. Наистина. Един живот не стига…”, каза Здравка Георгиева.
Един живот не стига на фона на хилядолетната ни история. Мястото на откритията е в музея. В наши дни, нашият център по подводна археология в Созопол, вече има законното право да развива и музейна дейност. Надеждата е, че у нас ще бъде създаден музей на подводната археология.
„Аз мисля, че поне в обозримо бъдеще ще успеем да направим, което ми се струва по-възможно в Созопол – малък музей по подводна археология. А иначе има един доста по-голям проект за създаване на морски център и нещо по-голямо на територията на бившето военно поделение на остров Св.Кирик и Юлита”, посочи Калин Димитров.
