Село Караманица се намира в Западните покрайнини, недалеч от Босилеград. На границата между България, Македония и Сърбия. Това е район, населен предимно с българи.
Добивът на руда тук започва още през 60-те години на миналия век, но за кратко. Мината се оказва нерентабилна и затваря. И така... до преди две години, когато работата в рудника се възражда. Проучванията за залежи започват още през 2010 г. Дотук фирмата-инвеститор е вложила около 15 млн. долара в проекта.
Инвестицията е на британската компания „Минеко” и сръбската „Босил-Метал”, а преработената руда ще се изнася за България и Китай. Право за изграждане на експериментална инсталация за проучване и извличане на олово, цинк и мед, инвеститорът получава от сръбското правителство без оценка за въздействие върху околната среда.
Скоро след заработване на флотацията, жителите на близките села забелязват, че водата в притоците на река Драговищица е мътна, а по речното дъно се образува утайка.
Реката преди и реката днес
Село Долно Тлъмино е на десетина километра от мина „Караманица”. Там срещаме Ботю Христов, животновъд. Той и семейството му отглеждат 80 овце. Открива, че нещо не е наред с реката, когато добитъкът отказва да пие вода от потока: „Реката тече сиво-бяла. Добитъкът отбягва да пие вода на реката. И това е достатъчен знак, че нещо не е наред с водата е замърсена”.
Светкавично започва да подава сигнали за замърсяването. Следва дълга кореспонденция с местната власт и министерствата в Белград. Но по думите му – без резултат.
Ботю се опасява, че може да бъдат отровени градините, които се напояват от реката, а евентуално замърсяване с тежки метали ще бъде изключително трудно за отстраняване.
За ни покаже последствията от дейността на мината, заедно с него обхождаме коритото на реката. С просто око може да се види как на 50-ина метра от хвостохранилището по дъното на потока има утайка.
Съмненията за замърсяване достигат и до жителите на Босилеград. Градът е населен предимно с българи.
Милена Миленова завършва образованието си в София. Днес преподава биология и география в местното училище. Учи както децата си, така и възпитаниците си на любов и уважение към природата.
Израства в село Долно Тлъмино. По думите ѝ някога реката е била пълна с живот: „Имах възможността да се радвам на девствено чиста природа. Тоест на екологично чиста среда. С работата на мината стана така, че реката в момента е крешно бяла. От там изчезват всички животни като речната пъстърва, която изобилстваше по мое детство. Също така изчезваха жабите, които бяха много на брой”.
Недоволство и… контранедоволство
Така опасенията и тревогата на българите от Босилеград прераснаха в два последователни протеста.
Организатор на недоволството е Александър Димитров от сдружение „Глас”. Възпитан в български дух и традиция, посвещава последните 25 години от живота си, борейки се за правата на българската общност в Босилеград. Днес защитава правото за чиста природа.
„Напоследък имаме много млади хора, които си заминаха така по най-неприятния начин с тези онкологични, крайно тежки заболявания. Не би трябвало да си затваряме очите, а да намерим сили и достойнство да се изправим срещу този проблем. Тези заболявания не се случват случайно”, категоричен е мъжът.
Той е категоричен, че подобни проблеми са напълно недопустими в наши дни и властите трябва да предприемат действия.
На протеста кметът на града и миньорите отговориха с контрапротест и с „Митинг на истина”.
„Аз първо искам да кажа така: „Кого те представляват?” Представляват само себе си. Те не представляват изобщо обществото,община Босил и народа на община Босил. Какви са техния гръб? Ние като община се грижим да имаме инвеститори. В тези три изпитвания и рудника работят някъде към 230 човека. Трябва да започнат да работят двойно повече. Ние питаме тия: „Айде запустете ги на некое друго место Вие! Вие!” За да могат човеците да си изкарат поминък, а нашите инвеститори ги гоним, за да бъдат наред и да бъдат водите чисти!”, заявява кметът Владимир Захариев.
От мината са категорични, че няма как отпадните води да попаднат в течащите в района реки, тъй като водата се филтрира, след което отново се пуска в процеса на добив и обработка на рудите.
„Жалко е, че не сте снимали водата и почвата преди да започне пилотният проект. Така щяхте да видите, че водата и преди е била мътна. Особено когато снегът се топи и валят проливни дъждове. Защото самата почва над мината е глинена. Такава е самата почва. И представлява само механичен, а не химически отпадък”, твърди директорът Миодраг Вукайлович.
Опасна ли е тази вода?
Изследвания на водата се правят четири пъти годишно, казват от местната власт. Според последните данни от Центъра за обществено здраве във Враня не се отчита завишаване по нито един от показателите.
Когато показваме на съветника по околната среда в общината Микица Василев вода, която хората са наточили от реката, той категорично твърди, че мътната течност няма как да е дошла именно от това място.
За да изпитаме качеството на водата, проби взима и нашият екип. Пълним две бутилки. Едната от място в непосредствената близост до мина „Караманица”, а другата проба вземаме по продължението на реката - на около 8 км от рудника. Там течащата вода е бистра, но по дъното на речното корито има утайки.
Взетите проби отиват в акредитирана от българската държава лаборатория. Тестваме водата за съдържанието на шест метала – олово, цинк, мед, арсен, манган и кадмий. Количеството вода се филтрира и подкислява.
Инж. Елза Събева сипва киселина в колбите и течността в едната променя цвета си.
Приравняваме получените данни към две наредби за качество на водата от българското законодателство, хармонизирани с европейското. Анализът не отчете замърсяване с тежки метали в долната част на реката. За сметка на това, обаче, съдържанието на олово в потока край мината е 20 пъти над нормата, а това на мед – 40 пъти.
„Тази вода е опасна! Това е някакво промишлено замърсяване в този поток”, категорична е инж. Събева.
Ще стигне ли отровата до нас?
На сръбско-българската граница река Караманичка, идваща откъм мината, се влива в река Драговищица, която е приток на Струма. Така, според природозащитниците, замърсяванията лесно могат да достигнат България и до най-близката Кюстендилска област.
Според Конвенцията за оценката на въздействието върху околната среда, ако има риск за екосистемата в съседна страна, държавата „домакин”, в този случай – Сърбия, трябва да я уведоми и да попита дали иска да се изпълни трансграничен ОВОС.
Такъв документ сърбите изпращат на 29 юли 2016 г. Българското екоминистерство връща отговор на 11 октомври същата година. Така според рибарското сдружение „Балканка” посоченият в документа срок от шест седмици не е спазен.
„В крайна сметка резултатът е, че на сърбите са им били развързани ръцете да правят каквото си пожелаят и от тук натам не може да им каже никой нищо по въпроса”, отбелязва председателят на организацията Димитър Куманов.
Министерството на околната среда и водите отрича да е нарушило сроковете, тъй като такива в Конвенцията не са посочени. Имало само „разумен срок”.
„Република България е заявила желание да участва в такава процедура. Отговорност на сръбската държава е да предостави информацията и документацията, за да може ние тук да координираме позицията на Република България”, обяснява Силвия Димитрова от МОСВ.
Отговор страната ни и до днес не получава, за стартирането на флотацията и опасността от замърсяване експертите твърдят, че разбират едва през месец май тази година, когато получават и първите жалби от граждани. От тогава са проведени няколко изследвания, които не отчитат замърсяване.
От „Балканка” правят собствено, неофициално проучване на водата и дънните утайки. Установяват, че на места реката потъва, след което излиза отново на повърхността. Това е и причината все още да не се отчитат еднакви нива на замърсяване на реката с тежки метали.
„Това крие огромни рискове, защото по този начин се замърсява така нареченото подводно тяло. Пречистването е много по-бавно, хиляди пъти по-трудно отколкото на повърхностните води. Неминуемо през подземните води бавно, но неизбежно тези замърсявания се придвижват към българските територии”, посочва Димитър Куманов.
Според него нашите власти правят грешка в опитите си да успокоят обществеността, защото дават основание на Белград да твърди, че у нас не е открит проблем с минаващите през границата води, докато реално „проблемът просто още не е стигнал до нас, но върви към нас неизбежно”.
Нищо добро не предстои
Въпреки протестите на местните срещу замърсяването на природата от сега действащите мини, фирмата „Босил-метал” се готви да увеличи десетократно добива на руди – до 200 000 тона годишно. В същото време, в местността усилено се копае за злато и е възможно съвсем скоро да заработят две нови мини за извличане на ценния метал. Такава е на път да изникне и от другата страна на границата, в Кюстендилското землище.
А по поречието на река Драговищица и притоците ѝ на хартия вече са одобрени 35 проекта за малки ВЕЦ-ове.
„Районът ще се превърне в лунен пейзаж и тука над реките няма да летят и мухи. Не можеш да направиш всичко това нещо да е само мини и да очакваш, че нещо ще остане както от питейните води, така и от природата. Това е недопустимо в рамките на Европа, в страна член на ЕС и в страна кандидат-член на Европейския съюз”, категоричен е Куманов.
За овладяване на ситуацията община Босилеград предлага реките да преминат под държавна защита. Кметът твърди, че при засичане на отклонение веднага ще спрат работата. И отново вини протестиращите, че се опитват да „развалят” голямата инвестиция.
И докато властите и в Босилеград, и в България уверяват, че проблем с водата няма, страхът за хората остава.
„За съжаление ние сме обречени. Трябва да се срамуват и двете държави от това, което се случва с българите тук, в Западните покрайнини. Босилеград вече е призрачен град. Ако продължим така, след няколко години няма да има училище. Тази година или по точно 2018 г. са родени 26 деца, след 5 години ще се родят 14, след 10 – 5. И край! Това е ! И вече кметът ще отвори училище в своята къща”, откровен е Александър Димитров.
Пак ли Европа ще ни спасява?
Затова всички погледи сега гледат към Европа с очакването на март 2019 г. и предстоящите преговори за членство между Сърбия и Еврокомисията, когато се предполага, че въпросът ще бъде поставен на по-високо равнище.
До тогава остава надеждата, че въпреки всичко, човешкият разум ще надделее.
-
Светът 1 мин.Българите от Босилеград се вдигнаха на протест срещу замърсяването -
Тази сутрин 2 мин.Няма живи същества в Драговищица край сръбската мина -
България 3 мин.Екопротест в Босилеград заради замърсяването на р. Драговищица (ОБЗОР) -
Тази събота и неделя 2 мин.Замърсени ли са реките в Босилеград от рудодобива в района?
-
Светът 1 мин.Българите от Босилеград се вдигнаха на протест срещу замърсяването -
Тази сутрин 2 мин.Няма живи същества в Драговищица край сръбската мина -
България 3 мин.Екопротест в Босилеград заради замърсяването на р. Драговищица (ОБЗОР) -
Тази събота и неделя 2 мин.Замърсени ли са реките в Босилеград от рудодобива в района?
