С шеги и закачки Борислав Михайлов се превърна в най-дълго управлявалия президент на Българския футболния съюз. Близо 14 години.

Преди мача с Англия, за Михайлов най-големият проблем беше bTV.  Екипът ни не беше допуснат да отрази двубоя. Причината – заснехме как Михайлов си тръгва по смущаващ начин от стадиона след мача с Косово.

На нас ни забраниха акредитациите, но на стадиона бяха допуснати десетки момчета с черни качулки, които като че ли по сигнал поздравяваха с вдигната като по хитлерово време ръка. Ясно се чуха неловките маймунски звуци. 

"Футболният съюз, държавата и всички замесени не успяха да се стиковат достатъчно добре, за да се избегне всичко, което, убеден съм, през 2019-а година, в 21-и век, с всичките технологии и информация, с която разполагаме, можеше да не се случи и да не остава това петно върху България", коментира спортният журналист Иван Боянов.

И след като свършиха сякаш своята работа, момчетата се оттеглиха доброволно. Без полицията да ги притеснява, въпреки че очевидно нарушаваха правилата.


"Който е правил сценария, не е далновиден, защото да се заиграваш с расизъм в този свят е малко опасно. Някои неща не бяха санкционирани – например нахлуването на фенове на Националния стадион според мен беше протекционирано. Защо? Нямам идея. Който го е направил, едва ли е очаквал чак такъв ефект. Петното, което сложиха върху имиджа на българския футбол и България, е толкова тежко, че не знам защо някой ще иска да работи в тази тиня.", категоричен е колегата Петър Бакърджиев.

"В тази държава продължават да се случват безобразия – в случая, в контекста на футбола, без да има последствия. Защо няма последствия – не се наемам да кажа", коментира журналистът Цветан Баяслиев.

Въпросите станаха много повече от отговорите. Как държавата се бори с футболното хулиганство и има ли изобщо мотивация да го прави? Защо на място не бяха задържани поне част от феновете и защо в България все още няма поименни билети?

"Факт е, че футболният съюз не отговаря и не преследва футболните хулигани. Нито расистите, нито хората, които създават суматоха по трибуните. Това е работа на съвсем други институции. Когато даваме примери за държави, решили проблема с расизма и футболното хулиганство, никъде този проблем не е решен от футболната федерация. Той е решен от съответните държавни органи, които налагат наказания", добавя Баяслиев.

Мачът все пак завърши с позорен за България резултат - 0:6. А Михайлов си тръгна 20 минути по-рано. Този път поне го направи през изхода.

Следващите пет дни бяха най-турбулентните в цялото управление на Михайлов: "Това беше буквално разправа. За 5 дни беше обезглавена една федерация, която 14 години имаше безоблачно съществуване", добавя Баяслиев.

Борислав Михайлов е капитан на тима на България по време на паметното лято на 1994 г., превърнало страната ни в четвърта сила в световния футбол. 11 години по-късно, през 2005-а, отново водени от Михайлов, играчите от златното ни поколение вече атакуват и властта във футбола. Силно подкрепян от Христо Стоичков, бившият вече вратар побеждава Иван Славков и става президент на футболния съюз.

България така и не се класира на нито едно голямо първенство и унизително за нацията ни се превърна във футболно джудже. В последната година тимът ни дори няма победа. Но въпреки негативните резултати, Михайлов не изглеждаше притеснен... и все по-често беше засичан да се весели.


"Тъне в облаците, ама аз го разбирам. Така са били и предишни ръководители. Те живеят различен живот от твоя, моя и на нашите зрители. Всичките тези неща – ВИП-ложи, частни полети, затворено общество… Все пак става въпрос за високо общуване, на високо ниво. Не знам дали думата е развращава, но така повлича. И човек наистина си мисли, че лети. Те наистина летят. Борислав Михайлов е бил член на Изпълкома на УЕФА. Това е изумително, като масонската ложа. Сигурно много отгоре. Те са едни 20-30 човека, които наистина живеят такъв живот.", смята Петър Бакърджиев.

Михайлов все по-често изпадаше в неловки ситуации. Мистериозното схващане на крака в Белград в края на миналата година, недопустимото показване публично в недобра кондиция, поставиха началото на края на един срамен период в историята на футбола ни. А часове след мача с Англия държавата поиска Михайлов да се оттегли.

Първоначално той отказа да подаде оставка и привидно се държеше над повърхността, сякаш се стягаше за битка, защото неговите подопечни му подшушнаха, че зад думите на премиера стои държавна намеса – нещо категорично забранено от правилниците на ФИФА. 

Борисов разпореди и финансова ревизия на футболния съюз. 10 дни по-късно, резултати от нея няма. Но дали случайно или не, няколко часа по-късно, Михайлов подаде оставка – в момент, в който служители на ГДБОП вече пътуваха към централата на съюза, за да обискират офисите.

"Жертвата е една и тя е Борислав Михайлов. Всичко ще се остане същото. Жертва е президентът на футболния съюз, защото се раздели с един охолен живот. Не знам дали се е разделил всъщност. Публично няма да го има, може би задкулисно ще продължи да си го води. Мисля, че той е хитър и е подготвил доста добре бъдещето си.", коментира още Бакърджиев.

Михайлов напусна. Но не пожела да се подчини. И отрече да си тръгва заради Борисов: "Резултатите са слаби, но аз нямам абсолютно никаква вина. Има си треньори, има си заплати, има си условия за играчите. Да не се връщаме на тези неща, които трябва да направи един президент и федерациите, които управляват. Просто идва момент, в който на човек му писва", каза Михайлов на пресконференция след подаването на оставката.

Все още не е ясно кога ще бъде избран новият президент и кой ще бъде той. Сега временен шеф е Михайл Касабов, който от 40 години работи в съюза. Той, Йордан Лечков и останалите от Изпълкома трябва да организират нов Конгрес.

"Мисля, че единственият вариант за промяна е по-скоро да бъдат наложени стриктни правила. В противен случай – просто следващото лоби ще дойде на власт, ще управлява на власт, после следващото", добавя колегата Цветан Баяслиев.

И така, дойде краят на един по-особен цикъл. Цикъл, започнал с надеждата за светло бъдеще, но в крайна сметка завлякъл българския футбол на дъното. Защото имената тежат, но до време, а обещанията не топлят никого.