Не, това не е филм. Това е животът, ежедневието ни. Такова, каквото са го запомнили много хора, които не могат да се научат да живеят по друг начин. Без насилие, което е зачертало живота на мнозина само за един миг.

27-ми октомври. Няколко часа след последните избори. 77-годишна жена се прибира от работа в столичния квартал „Младост“. На автобусната спирка до блок 43 тя е нападната от рецидивист. И издъхва. Убиецът я влачи до близките зелени части. В протоколите пише, че вещите на възрастната дама са намерени разпръснати хаотично, близо до спирката. 

Пъзелът от разпръснатите вещи завежда разследващите до 41-годишният Михал Ценков. Така, 12 часа по-късно, той е задържан.

„Вероятно у него възниква така внезапна умисъл, нанася ѝ удари, привежда я в безпомощно състояние и за да са на по-скрито място я занася, да го кажа, в едни храсти, които са в тъмната част между тротоара, спирката и самото здание на блока“, коментира Николай Станчев - началник отдел „Разследване“ към СДВР.

Михал Ценков прави пълни самопризнания. В полицията определят убийството като жестоко, извършено с омраза. В градската прокуратура са потресени от мотива на мъжа да убие, за да влезе в затвора. И не му вярват.

„Той самият заяви, че не е съгласен със своя адвокат, желае да остане в ареста, че знае какво е извършил , признава го и желае да стои в затвора. Следствен експеримент е направен с оглед вещите, които са отнети от жената. Самият обвиняем е посочил къде се намират“, посочва Мариян Александров от Софийската градска прокуратура.

„Мястото, на което беше намерен трупа е единственото място в тая градинка, в което може да бъдете скрит от почти три страни. Навсякъде на друго място, нито от блока могат да ви видят, заради определен тип растителност, нито откъм спирката, нито от южната страна. Могат да ви видят единствено от северната страна, и то не е много вероятно, защото много далеч минава една пътека и в тая тъмнина, всъщност и оттам няма добра видимост“, коментира Николай Станчев.

 

„Категорично е искал да прикрие както тялото, така и самия акт на извършване на престъпното деяние. А, криейки, разхвърляйки на много места нейни вещи, се е опитал да прикрие и коя е жертвата, и самия себе си като автор“, допълва още той.

Хората са потресени не само от мотива на обвинения мъж, а и от хладнокръвието, с което е извършено престъплението. За последните 20 години Михаил Ценков има 6 присъди за 6 престъпления. Едно от тях е убийство с нож. Така той остава в затвора общо 19 години. Излиза този септември, за да бъде съден сега отново. За второ убийство, с две ръце. Делото още не е влязло в съда, защото не са готови всички експертизи. За 26 -годишната си практика докторът по психология Тодор Тодоров казва, че не си спомня досега някой да е признал вината си, без да има външна причина за това.

„Патологичен насилник, ако мога така да го нарека, защото самия избор на престъпление, чрез който да валидизираш себе си, е също показателен за това каква е неговата структура, така да го кажем. Той е насилник“, посочва Тодоров.

Такъв остава и в съзнанието на съкилийниците си. Йордан Йорданов излежава 3-годишна присъда за изнудване. Той излиза лятото, малко преди Михал Ценков. Двамата са заедно последните 2 години и 4 месеца.

„Отмъстителен, завистлив, нагъл - това е! Аз така ще го запомня. До моето излизане от затвора той е искал да излезе от затвора. Какви са му мотивите сега да иска да влезе в затвора - аз си го обяснявам по следния начин - няма къде да живее, няма близки, няма роднини, няма как да се прехранва, защото този човек не може да работи“, коментира Йордан Йорданов.

Още по темата гледайте в пълния епизод на bTV Репортерите - видеото горе.