Десетки българчета, излекувани от онко-хематологично заболяване, днес печелят медали от спортни състезания.
Последните „Игри за победители” бяха в Русия. Българчетата тази година спечелиха 29 медала за страната ни. Историите им си приличат. Те са силни и безстрашни. Смело изминали пътя от болничната стая до почетната стълбица.
В отделението по детска онкохематология в Пловдив за активно лечение са настанени 22 деца. Вече половин година зад белите стени на болничната стая се лекува 10-годишното момче Мирослав.
В стаята си имам един конструктор, с който си играем с някои деца, ако са добре, понякога си гледам клипчета на телефона, споделя Мирослав.
Бързо намерил нови приятели, с които игрите стават по-забавни.
„На новите деца – понякога им казвам, че не е толкова страшно, че няма за какво да се страхуват и такива неща”, казва момчето.
Мечтите му откриват нови, далечни хоризонти – като например да отиде до Америка.
Дарина, Петър и Радина идват в болницата, за да подкрепят Мирослав. Те го разбират прекрасно, защото също са изминали трудния път към оздравяването.
Минутите в болницата връщат Деница и майка й години назад в спомените и в най-трудния момент, когато чуват диагнозата левкемия.
„Самата диагноза беше стряскаща, защото до тогава бяхме чували само по телевизията. Не си очаквал някога, че на твоето дете или на някой от твоето семейно обкръжение такова нещо ще се случи.
Беше много диво момиченце, много палаво. Постоянно играеше, щурееше, гъргореше с една дълга, черна, къдрава , блестяща коса. Но когато стана на 2 години я дегностицираха с левкимия. Вече тогава се беше родил и брат й на 7 месеца и тогава всъщност започна трудното , защото трябваше да оставим бебенцето, с нея да влезнем в болницата”, разказва майката на Деница.
Борбата е тежка за семейството. Липсват важни медикаменти и семейството използва всички възможни варианти лекарството да стигне до детето им. Открили опора във вярата.
„Тъй като ние вярваме, че съществува Бог, това беше една допълнителна утеха, която ние , която за нас беше слагаща ни на мястото, заземяваща ни. Вярата ни помагаше да не изпадаме в депресия „Какво ще се случи с детенцето?“ и по такъв начин да започнем да се притесняваме и да се чудим какво да правим. А тази вяра ни помагаше да стоим на място, да бъдем опора за нея, защото болният човек имам нужда около себе си да има хора, които са спокойни, който са усмихнати, които знаят какво се случва, които знаят, че да ти минаваш през някакво състояние, но то ще премине, колкото повече родителите имат нужда от такова спокойствие до себе си . Това беше нещото, което ни помогна страшно много”, споделя още майката на Деница.
Медицинската статистика също е обнадеждаваща. Почти 85 процента от децата с онкохематологични заболявание оздравяват 5 години след диагностицирането им.
Мария Спасова, началник на звено по онкология УМБАЛ „Св. Георги”, Пловдив
Годишно новодиагностицирани деца са около 40 специално за нашия център. Детските онкохематологични заболявания са рядка патология, затова в България има само 3 такива центъра. Разбира се, лечението е дълго във времето. Активното е около 6 месеца, след което продължава проследяване, до 5тата година едно такова дете подлежи на диспансерно наблюдение
Днес Деница расте здрава. Радостта намира в състезанията по лека атлетика, стрелба и футбол. Заедно с още деца от България прославят страната ни на международни състезания.
„Аз искам да помагам на помагам на хората и децата, които преминават през това нещо и да знаят, че не трябва да се предават, защото има някой, който мисли за тях и им помага, лекарите правят всичко възможно , за да се излекуват от тази коварна болест”, казва Деница Канелова, която вече е на 12 години.
Вратите на дома си за екипа ни отваря и семейство Калчеви. Тук здрава и усмихната днес живее тяхната най-голяма радост: 9-годишната Мила.
За нея казват, че е боецът в семейството. Най-малката, но най-силната. Посреща ни в розовата си стая, пълна с играчки, кукли, тетрадки. А между тях – гордо блести златния медал по футбол. Това лято Мила го спечели на международното състезание за деца, победили рака.
Усмивката й днес по нищо не подсказва за изпитанията в миналото. Те са в спомените единствено на родителите й. Диагнозата левкемия чуват, когато тя е на три години.
Дните за семейството минават в чакане, молене, надежда. До момента, в който детето е напълно излекувано.
А когато разбират за златния медал на дъщеря си, родителите й не сдържат сълзите си. Радостта от наградата м напомня, че щастливият финал дори от най-трудната битка е възможен.
Две седмици след състезанието в Москва бивши и настоящи участници се събират тук, в дневния център. Заради спомените, които ги обединяват и усмихват
Николай Тупуров, на 15 години споделя: „Дойдохме да се видим, да разкажем какво преживяхме през лятото и да поговорим за игрите, аз бях миналата и по-миналата година 33.50 имам много добри спомени, едни от най-любимите в живота + 34.00 говорим си за всичко, тук са най-добрите ми приятели”.
Мястото не е избрано случайно. На 15 февруари 2013 г., отваря врати първият и единствен в България, център за информиране, консултиране, подкрепа и работа с деца с онкохематологични заболявания. За тийнейджърите е осигурена библиотека с книги и игрална зала. Има и стая за арт-терапия. Психолози работят с деца и родители, за да овладеят травмите, които болестта и лечението отключват у детето и неговото семейство.
Петя Александрова, Сдружение „Деца с онкохематологични заболявания”: „Ние сме няколко родители, които преди 7-8 години се събрахме и решихме да направим тази организация. Ние сме родители на деца с онкохематологични заболявания и съдбата ни събра – за хубаво или за лошо”.
Този център е един пристан за тези семейства, за децата, за родителите. Те идват тук с голяма радост, идват за да изплачат мъката, за да се смеят децата, за да се забавляват
Признава, че началото било трудно.
Като всяко начало не беше много лесно, изведнъж се явяват хора, които искат да променят нещо в системата, в болницата, да направят нещо различно. В началото самите родители с недоверие тръгваха към нас, но разбраха че ние сме само да им помагаме, казва Петя.
Днес всички надежди са насочени към Костинброд, където вече се строи възстановителен център, в който децата ще имат възможност да изминат пътя до цялостното им оздравяване..След изграждането, центърът ще разполага със седем еднофамилни къщи, административна сграда със зали за занимания и столова, басейн. Общата сума за изграждането му е 4 милиона лева, с които дружеството не разполага. Всеки желаещ може да дари.
Няма такъв център дори на балканите, в света има 7, този ще бъде осмия, ще тичат, ще играят по цял ден, ще правим различни дейности, казва още Петя.
„На новите деца – понякога им казвам, че не е толкова страшно, че няма за какво да се страхуват и такива неща”, споделя тя.
Когато след силната вяра дойде чудото
Мечтите са по детски чисти.
„Моята мечта е да отида в Париж и да се снимам на айфеловата и да взема един катинар и да закопчая нашето семейство, защото ние много се обичаме”, казва едно от болните деца.
Историите им се приличат. Те са силни и безстрашни. Смело изминали пътя от болничната стая до почетната скамейка.
Днес с медали в ръка гледат към бъдещето. То ги очаква - с трудности и изненади. Но вече са подготвени. И го посрещат с усмивка. Усмивка по детски чаровна.
