bTV Репортерите: „Европейци сме ний.. ама все не дотам”

Вече 12 години България е част от семейството на Европейския съюз. Скоро предстои да изберем и тези, които ще ни представляват в Европейския парламент. През тези години обаче хиляди са българите, напуснали страната, за да търсят по-добро бъдеще на Запад.

Само във Франция българите са над 30 000 и не обръщат поглед назад.

Каква е България през техните очи сега? Виждат ли по-светло бъдеще за своята родина? И защо според тях… "европейци сме ний, ама все не дотам"?

Първата ни среща е във френското селце Фурж. Намираме се в имението на професор Минко Балкански.

Световноизвестен физик и учен, дал много не само на света, но и на България.

Професор Минко Балкански напуска България през 1945 година, едва на 17 години, сам. С няколко банкноти в джоба си и с голяма мечта в сърцето си – да учи в престижния университет „Екол Нормал” в Париж и да се развие като учен и изследовател. Хваща влака за Франция и не се връща в родината повече от половин век. 

„Моето упорито желание да напусна България е още от детство. То не беше трудно, то беше невъзможно”, казва проф. Минко Балкански.

– Бил сте само с 11 долара в джоба си?

– Да, но това не ми пречеше. Аз отивах с упоритото си желание да уча във Франция. И всъщност, аз не похлопах на „Екол Нормал” да ми се отвори… минах през всички нива. Не постлаха червения килим за мен. Започнах като градинар.

Но по онова време в престижния университет имат право да учат само французи. Затова Балкански започва образованието си в град Бордо, а на 28 години вече има амбициите да стане професор по физика.  

„Моите колеги в лабораторията като им казах, че искам да стана професор, те се смееха. Казаха – с твоя акцент… ти си българин. Как си въобразяваш тези неща? Казах им – ще видим”.

В битка с четирима французи, Балкански печели конкурса за професор. Не с талант, а с труд, казва той.

„Не съм се учудвал. Аз си вървях по моя път и стъпка по стъпка. За мен тези бяха очевидни стъпки. Аз нямам никакъв талант, никаква специална способност, но съм трудолюбив.

Моята вяра е труд. Ако положиш нужния труд, ще успееш. И дори сега, на 93, започвам да уча нови неща и знам, че е възможно. С труд може да се получат много неща. Много далеч може да се стигне с труд.

– Трудолюбието българска черта ли е?

– Аз съм лъгал света 50 години, да казвам, че най-трудолюбивият народ е България, защото за мен споменът за България беше 38-а, 39-а година. После като се върнах в България и като видях какво е станало след комунизма…

Балкански става известен в целия свят. Изследванията му се цитират в стотици университети, а самият той оглавява лабораторията по физика в мечтания университет „Екол Нормал”. След 53-годишно отсъствие той се връща в България. Годината е 1992-а. 

– Посещавате България в зората на демокрацията. Очаквахте ли, че…

– Какво казахте? Демокрация?! Добре, хубава дума. Демократична България – да, да, само така се казва.

Балкански идва на посещение само за няколко дни. Но това се оказва съдбоносен момент в живота му, защото връзката с България оживява. Основава фондация на името на баща си „Миню Балкански” в родната Оряховица и оттогава помага на стотици талантливи български деца.

„Аз съм доволен, че се връщам в България, защото намирам неща, които трябва да се направят. Търся хора, с които да направим нещо. Аз нищо не давам. Аз търся хора като общество, да се съберем, да направим нещо, но хората в България са индивидуалисти. Всеки иска сам да си прави нещата”.

Професорът не крие, че за последните 25 години е видял много нередни неща в страната ни.

„Ей тая книжка – „20 години дейност за България” – пратих я на всички важни хора в България – от президента до всички учители. Пратих я и на френския министър на просветата. Нито един поне да прати мейл, или да каже на секретарката – ама, кажи на човека, че е получена книжката. Нищо, нищо! Ей, такова! Писмо ми написа френският министър на просветата. Вие работите за вашата държава, където сте роден. Виждате каква е разликата… Голям път имаме да направим. Най-вече с възпитанието”!

– Разочарован сте от държавата България, но продължавате да помагате?

– Много, много! Не искам никаква помощ, но поне да не пречат. Има много завист, много злоба в България. Това нещо не е редно между хората.

– Вие защо продължавате? Каква е вашата цел с това, което правите в България?

– Там има нещо да се направи. Аз съм човек на лабораторията. Образованието и издигането на младите хора е като лаборатория – да видя доколко и какво може да се направи, как може да се направи. И това ме интересува, разбира се. Моето предназначение е не да сменя България. Не мога, но искам да дам пример какво може да се направи”.

Членството в Европейския съюз е дало много на страната ни, но все още науката не се цени у нас, по думите на физика.

„Първо България не употребява всичкия си потенциал. Не участва в много от проектите, където се правят научни издирвания. В много случаи аз забелязвам, че се вземат пари от европейското общество, а се забравя, че има една голяма отговорност. Българите мислят, че се печели от тези договори. Не! Те са предизвикателство и българите  да внесат! Още повече, че в селското стопанство – гледам, че парите са дадени, а работата не е направена. Ти можеш да лъжеш хората до известна степен”!

– Не виждате ли напредък в страната ни?

– Е, то не може без напредък. Пътища има, сгради се строят, това е напредък. Но в човешките отношения кога ще се оправим? Кога ще се хванем ръка за ръка. Кога всеки ще си върши работата, за която е предназначен? Ако всеки си върши неговата работа, както трябва, ще бъде чудесна страна.

Чрез конкурсите на фондацията на Балкански, десетки талантливи българчета намират пътя си в елитните училища в света.

„Да отвориш една врата на едно дете… това е голямо щастие. Човек е роден да бъде щастлив. А кое го прави щастлив? Когато той дава! Ако поне малко бъдем алтруисти, ако поне малко заличим егоизма, тогава ще бъдем много щастлив народ, много щастливи хора”.

– Кое е най-важното, което човек трябва да направи през живота си?

– Да бъде алтруист! Да знае, че щастието е когато даваш. Ти забогатяваш, за да дадеш. Парите не са мярка. Мярката е какво можеш, какво даваш. Само тъй се измерва един човек.

С обученията и конкурсите си, Балкански превръща талантливите българчета в истински европейци, които… рядко се връщат у дома.

– Много от младите и талантливи българи напуснаха страната?

– Те не са напуснали страната, всички биха се върнали в страната, всички. Ако имаше условия, ако имаше общество. Има чудесни деца, но тая държава трябва да се управлява по друг начин. Кой управлява България? Има ли нови хора? Има ли хора, които не са от партията? Или децата на партията? Няма такива хора. Демокрация? Каква демокрация?! Докато не се създаде едно истинско гражданско общество, тая страна няма да напредне!

В Париж срещаме и двама от възпитаниците на професор Балкански. Янко Тородов е един от първите български студенти влезли в престижния университет „Екол Нормал”.

Като успешен физик вече 20 години жъне успехи в науката, но във Франция, а не в родния Разград. Срещаме го в лабораторията, от която излизат десетки нобелови лауреати.

„От възпитаниците на професор Балкански – колкото сме опитали, толкова сме успели”, каза Янко Тодоров, научен сътрудник във Френския национален център по научни изследвания.

Наскоро Янко Тодоров и екипът му получават световно признание – те създават детектори от ново поколение, свръхчувствителни към инфрачервените лъчи. Те ще намерят широко приложение в медицината, високите технологии и сигурността.

„Нашите детектори работят на много по-висока температура, почти на стайна температура, спрямо сегашната технология. От друга страна, това, което ни интересува, е как тази комбинация може да породи съвсем нови физични явления, които са интересни за изучаване”, обясни ученият.

Янко Тодоров е от онези хора, които са наясно, че подобни открития биха били трудни за реализация у нас.

– Имало ли е момент, когато сте обмислял да се върнете в България?

– Ами честно казано не. Нямало е такъв момент. В професионално отношение не виждам пътят ми да се върне обратно в България. Условията на труд е един от факторите, който гони учените от България. И докато у нас броят на студентите по физика и математика намалява драстично заради липсата на реализация, то в страни като Франция пътят на учените е отворен.

– Това да бъдеш учен във Франция, престижна професия ли е?

– Все още е престижна професия, да. Това, което мотивира учения, е всъщност неговата работа. Всъщност, това, което е по-важно от заплатата, е да имаш условия за работа. И примерно Европа предлага много европейски проекти, помагат да се финансират. Примерно ние работим с много европейски фондове. Мисля, че това е изключителен шанс за страни като България. Понеже те сами спрямо себе си нямат средства да развиват наука, но европейските средства помагат.

И все пак остава оптимист за страната ни.

„Мисля, че хората, които са мотивирани в България, успяват да създадат нещо. Има развитие, има напредък и със сигурност ще има. Българите като нация сме повече от хиляди години, така че още след хиляди години още ще сме там. Може би Европейският съюз няма да оцелее, но България ще оцелее”.

В болница „Роберт Дебре”, където се намира най-големият спешен детски център в Европа, работи и българин. Д-р Пламен Боков е един от младите успешни учени там, който продължава да жъне успех след успех.

Любовта на Пламен Боков към физиката се заражда още в детска възраст. Знаел, че ще се занимава именно с това.

„Преди 20 години аз завърших ПМГ във Враца. Пред мен нямаше много възможности – аз исках да се занимавам с наука. В България нещата бяха сложни да се занимаваш с наука. Нещата все още са така”, каза проф. д-р Пламен Боков, лекар в болница “Robert Debre” в Париж.

След спечелен конкурс на фондация „Миню Балкански”, младият Пламен Боков получава шанса да дойде от Враца в Париж. Завършва физика, а след това и медицина.

„Много се радвам, че успях да дойда във Франция, защото обучението тук е на високо ниво. Получих обучение по физика, после и по медицина. Това едва ли щях да имам възможността да направя и двете неща в България. Така че въобще не съжалявам за това”.

Сега докторът е специалист по белодробни заболявания при деца, изследва и нови редки болести.

Д-р Боков също е от онези хора, които не обръщат поглед назад, защото, ако проф. Балкански вижда стагнация в образованието, а Янко Тодоров – в науката, то д-р Боков вижда застой в здравеопазването.

„Наистина впечатлението е, че нещата не се движат достатъчно бързо. Основният проблем според мен е корупцията на високите нива на управлението. И впечатлението е, че не нещата не се изменят в зависимост от този, който е на власт. Сега последно пак четох за източването на НЗОК. Здравеопазването в България не се подобрява във времето. Във Враца нещата са катастрофални. Болницата, общинската, е във фалит, хората постоянно са на стачка. Правителството казва, че има много пари за здравеопазването, но тези пари не се виждат. Това трябва да се спре, ако искаме някакво развитие да се получи. Това трябва обезателно да се спре.  Малко европейци от ориенталски тип. Ако нищо не се направи, отиваме към катастрофа”.

И въпреки това, той често се връща в страната, за да бъде в помощ на онези талантливи деца, които искат да направят промяната. Д-р Боков често преподава в школата на Минко Балкански в Оряховица.

– Защо влагате от своето лично време за това?

– Защото мисля, че е важно да се покаже на децата, че с наука и с физика или с медицина, могат да се направят неща. Показваме им иновации. Според мен трябва да им се покаже, че с ума си могат да стигнат на високо ниво. Могат да правят хубави неща за родината, за хората. Защото в България… така ми се струва, че те нямат тази идея, нямат това впечатление, че с труд може да се стигне надалеч.

Те не виждат как могат да се реализират. Когато виждат, че с труд почти нищо не можеш да постигнеш, единствената възможност е да правиш… далавери или някакви комбинации. Това не ти дава желание да останеш.

Известният български лекар проф. Боян Христофоров, заедно със съпругата си, графиня Ан дьо Колбер Христофоров, също от години помагат на България.

Въпреки че той напуска родината на 10-годишна възраст, пази обичта си към нея и до ден днешен. А графинята нарича България своята втора родина.

От 35 години те помагат на български студенти в Париж – предлагат им дом, храна и внимание.

Посещаваме семейство Христофорови в неделния ден, когато традиционно се приготвя голям обяд за много гости. Влизаме в кухнята, където в момента един от студентите, които живеят в дома им – Ивайло, приготвя нещо традиционно.

– Какво приготвяш?

– Приготвям баница по рецепта на баба ми. Тази неделя ще имаме около 20 гости.

Ивайло Савов учи в Париж две висши образования едновременно – икономика и право.

– Ще се върнеш ли в България?

– Да, да… определено, ако имам шанса.

Но, оказва се, че почти никой от студентите, живели тук, не е избрал България като място, където да се реализира.

„Ние сега с нашите студенти сме на номер 79. Не са само българи. От тези хора, мисля, че трима души се върнаха. Другите си останаха. Защо? Защото Западният свят има нужда от демография. Най-много Германия, но и Франция. Тези хора си имат дипломи и материално са много по-добре тук.

Това е общ, голям проблем. Хората бягат от Изтока. Вчера най-големият френски вестник „Le Mond” написа, че Източна Европа се плаши от демографията. Източните страни са загубили 18 милиона население. Много от младите, разбира се, отиват на Запад”, каза проф. Боян Христофоров, гастроентеролог в болница „Кошен”.

Проф. Христофоров посещава България за първи път след 30-годишно отсъствие – през 1971-ва. Това е първото посещение и на графиня Ан дьо Колбер в страната ни.

„Първият път, когато пристигнах в България, това беше шок за мен. Никога преди това не бях посещавала комунистическа страна. Шок! Но след това започна промяната и виждам подобрение. Разбира се, има и неща, които и сега не са добре, като навсякъде. Това, което ми прави впечатление сега, са ниските пенсии. Имаме приятели, които получават наистина твърде малко”, коментира графиня Ан дьо Колбер-Христофоров.

„Сега всяка година като се прибираме, може би не го чувстват, но българите започват да забогатяват, обличат се по-добре, жигулите са изчезнали, боядисват си къщите. Пък и икономическите данни са така – доходите се увеличават. Всичко се подобрява. Макроикономията е много добре в България”, допълни проф. Боян Христофоров.

Като лекар обаче, професорът също има критики към здравеопазването у нас.

„Качеството на лекарите е много високо. Те по време на комунизма бяха затворени, нямаха право да ходят по конгреси. Сега са навсякъде. Те са добри, професионалисти. Проблемът е материален – пари. Когато във Франция един човек получава 100 евро заплата, в същото време работодателят плаща 60 евро за социалните вноски. В България не е така. Няма достатъчно пари, липсват пари. Сегашните лекарства са скъпи, и за тук са скъпи, пък за България…. много мъчно”, каза още проф. Боян Христофоров.

Като художник и като човек на изкуството пък, Ан дьо Колбер нарежда страната ни наравно до другите европейски държави.

– Европейска държава ли е България?

– Да, напълно. Тя има място в Европа. Има място. Тя има една култура, която не можеш да откриеш никъде в Европа. Уважение към училището, към университета, уважение към духовните традиции. Това е важно за цяла Европа, това е важно за християнството.

И за двамата ползите от членството ни в Европейския съюз са видими, но все още не можем да се отърсим от славата ни на корумпирана страна. 

„Има видим резултат, но проблемът е корупцията. Това, че България е на последно място и след Румъния по богатство, но е на първо място по корупцията…. Все пак има европейски пари, които стигат целта си, но това е проблем на вътрешна политика”, каза проф. Боян Христофоров.

– Какво е бъдещето на България според вас?

– Мисля, че в България големият проблем е демографията. Иначе има много хубаво бъдеще. Има хора, които са интелигентни и умни. Страната е прекрасна. Има много възможности, но трябва да имат политици, интелигентни.

– А какви са нашите политици според вас?

– Ами не е моята роля да ги съдя, но мисля, че могат да бъдат и по-добре.

На изборите за Европейски парламент ще гласуват и двамата. На фона на тяхната категоричност, различни проучвания у нас сочат, че по-малко от 30% от имащите право на глас ще идат до урните на 26 май.

„Те не разбират политиката. Те не разбират демокрацията. Те мислят, че ако гласуват, те дават нещо на политиците. Не си дават сметка, че ако не гласуват, оставят други да избират управляващите на тяхно място.

Българите имат един комплекс. Двоен комплекс. Ние сме най-интелигентните от света. И другото е – ние сме най-последните лоши. Нито сме първи, нито сме последни, хора сме.

Навсякъде има бай Ганьо и Ганьо Ганев. Но по-скоро мисля, че са европейци. Трябва да се отървете от този комплекс. Вие сте от Европа, това е вашата къща, вие сте местни хора.

Датата е 13 ноември 2015 г. Франция още дълго ще помни един от най-големите терористични актове, случвали се някога тук. В този район трима джихадисти стрелят на посоки, а жертвите са много. Промениха ли атаките Европа? Ще ви срещнем с онези хора, които са били лице в лице с терора.

В онази трагична нощ Алис Николаев е със свои приятели в бар „Карион” в сърцето на Париж. Простреляна е с два куршума в гърба и в таза. Оцелява. Четири години по-късно споменът все още е жив.

„Това е съдбоносна дата, безспорно. Момент, който обръща всичко. Но се опитвам този момент да не оставя отпечатък върху остатъка от живота ми. Опитвам се това да остане в историята”, казва Алис Николаев.

Нейна опора през тежките дни тогава е съпругът й – известният български художник Стефан Николаев.

Днес и двамата гледат философски на трагедията, която промени света.

„Безспорно тази атака промени живота тук, очерни образа на Европа. Но много искам тези събития да не тласкат към популизъм и към затваряне на границите. Свободното движение на света не трябва да бъде спирано заради това. Това ще бъде дегенериращо за нашето общество, независимо, че много хора смятат, че границите трябва да се затворят”, заяви Алис Николаев.

„Неизбежно променя. Промени, разбира се. Промени две неща – даде на десните партии възможността да кажат – видяхте ли, казахме ви какво стана! Което реално не е заради това, че има миграция… Не това е проблемът на този тероризъм. И разбира се – пейзажът от А до Я. Ето например, Айфеловата кула, тя вече не е Айфелова кула… тя е оградена. Вече има една бариера, един затвор. Това много промени начина на живот. Дали утре ще спре тероризмът – не”, добави Стефан Николаев.

Художникът живее от 30 години във Франция.

Той е първият българин, чиято творба беше поставена пред известния парижки музей „Гранд Пале”. 4-метровата скулптура посрещна хиляди гости на международен форум за съвременно изкуство.

Но, по-любопитното е, че “Streetlight” е изработена не във Франция, а в България. Защото през последните години художникът предпочита да работи в българско ателие.

„Хората са прекрасни. В България може да се работи много добре. И това ще го кажат много хора – да, тук може да се работи много добре. Ако намериш правилните хора, с които искаш да работиш, това е много възможно. Слава Богу!”, обясни Стефан Николаев.

И за разлика от масовото мнение за теч на кадри от България, художникът вижда светлина в тунела.

„Влизането в Европа е много прясно. И всичко е много, много ново. И е много трудно да се даде преценка дали и доколко това е помогнало на България това европеизиране. Но виждам в България хора, които искат да са там. Те там правят чудеса. Правят го с голямо желание, без да напускат България. Тоест има и хора, на които това им харесва. Т.е. тази европеизация на България, която рано или късно ще се случи, все повече ще започнат да се връщат”, добави Стефан Николаев.

И като български автор, той упорито работи на Запад за позитивния имидж на страната ни. Работа, в която несъмнено трябва да се включат и българските евродепутати, категоричен е художникът.

„Българският евродепутат в Европа трябва да даде имидж на България, който бихме искали да бъде нейният. Една малка държава, но с желанието за подобрение и да бъде гледана като партньор в общия европейски дом. Тя не трябва да става популистка, националистическа държава. Не е добре, не е възможност за България. По-добре да се краде, но поне да бъде една демократична държава с отворени разбирания, защото това, което се случва в Полша и Унгария…”.

– Ще гласувате ли на изборите за Европейски парламент?

– Да. Мисля, че е важно. В общи линии това е единственото нещо, което ние можем да направим, гражданите, да гласуваме все пак. Това е важно.

„Какво е за мен България?”

„Бъдеще! Една страна, която има бъдеще. България може да има великолепно бъдеще, защото децата са великолепни”, каза проф. Балкански.

„България за мен е… това е моето семейство, моите родители, моят брат. Това е интегрална част от мен, която дефинира личността, която съм. И това е най-милият ми спомен”, сподели Янко Тодоров.

„България за мен е част от Европа, част от Европейския съюз. Ще стане пълноценна част”, смята Пламен Боков.

„За мен е една от моите две родини, които е любима”, добави Боян Христофоров.

„За мен България е Европа. Това беше казал Алеко Константинов. За мен България е корен, носталгия. За мен България е космополит – отправна точка”, заяви Стефан Николаев.

„За мен България е орис, съдба. За мен България е тази точка на глобуса, която разтупва сърцето ми всеки път, когато я погледна. България е мястото, където ще си отида някой ден”, каза Александрина.

В очите на онези, която я обичат, България е онази малка частица от Европа, която има дълъг път пред себе си. И именно защото я обичат, не се примиряват с дупките и с кръпките в системата.

И докато развитието на страната ни се лъкатуши… ту се приближава и ту се отдалечава от европейския стандарт, то един едновековен призив ще продължи да краси една стара сграда в сърцето на Париж и да напомня обвинително, че има какво още да се направи.

„Да бъдем равни с другите европейски народи – зависи от нашите собствени задружни сили!”