bTV Репортерите: Енергийни хоризонти

В продължение на дълги години въглищата са били основен източник на енергия за промишлеността в световен мащаб. В средата на миналия век това се променя и те отстъпват място на нефта и природния газ. И до днес, обаче, добивът на въглища е важен сектор в икономиката на редица страни. Проблемът е, че те са опасен замърсител на атмосферата и човечеството е длъжно да се откаже от тях. Пред какви предизвикателства е изправен този процес?

Гърция е една от страните, които са силно зависими от въглищата. Те осигуряват около една четвърт от производството на електроенергия в южната ни съседка.

Западна Македония е единственият регион в Гърция, който няма излаз на море. Известен е като енергийният център на южната ни съседка заради богатите залежи на лигнитни въглища и многото електрически централи.

Козани е най-големият град в Западна Македония. Близо до него има редица малки населени места, където добивът на въглища осигурява работа на много хора. Едно от тези градчета е Агии Анаргири. То се намира в непосредствена близост до една от най-големите открити мини на Балканите. Михалис и Андреас живеят там от дълги години.

„Животът тук преди беше много хубав. Повечето хора бяха фермери и се грижеха за своите земи. След това, обаче, построиха централите. Това промени всичко. Те започнаха да използват почти всичката вода в района и за фермерите не оставаше почти нищо”, каза Андреас Апелидис, жител на Агии Анаргири.

„Присъствието на компанията тук е както благословия, така и проклятие. Те предлагат работни места, което е много хубаво, но имаме и сериозни проблеми. Примери са свлачищата и шумът от мините. Преди работих за компанията. Искам да ви кажа, че аз и моите колеги многократно се оплаквахме на нашите началници, но без резултат”, сподели друг жител на града Михалис Перперидис.

Още от 1982 година ни обещават, че ще бъдем преместени, че някой ще се погрижи за нас, но нищо не се случваше. Това се промени през 2017 г., когато имаше голямо свлачище. Медиите казаха, че са се срутили 80 милиона кубически метра земна маса, представяте ли си за какво количество говорим? За щастие, никой не загина. Беше наистина огромно, но сега поне всички хора в Гърция вече знаят какво е положението тук”, допълни той.

Андреас и Михалис не крият своя песимизъм. Според тях ситуацията непрекъснато се влошава.

„Днес, почти цялата земя тук е купена от електрическата компания. Лошото е, че тя вече не назначава много хора. Повечето са с временни договори и работят само по няколко месеца”, обясни Андреас Апелидис.

„Тук вече няма бъдеще. Младите хора си тръгнаха, отидоха в други градове. Някога тук беше прекрасно, имаше магазини, кафенета, но вече нищо не е същото”, коментира Михалис Перперидис.

Акрини е още едно населено място в района на Козани. Добивът на въглища и електрическите централи осигуряват работа на много местни жители, но за кметът на Акрини Костас Подагидис, това е нож с две остриета.

„Много хора тук имат здравословни проблеми. Случаите на заболявания, свързани с дихателни проблеми, са много по-чести тук, отколкото в останалата част от Гърция. Ние живеем в опасна за здравето на хората среда.

Според правилата на Европейския съюз, допустимо е на година да има 35 дни с нива на замърсяване на въздуха, които са по-високи от допустимите. Измерванията тук показват, че средно по около 140 дни годишно нивата са по-високи”, заяви Костас Подагидис.

Но едно друго населено място е може би най-очевидният пример за ситуацията в Западна Македония.

Мавропиги в наши дни е един истински призрачен град. Някога там са живели около 800 души. Днес вече няма никой.

Тасос е един от хората, родени и израснали в Мавропиги. Когато станал студент, той напуснал града.

„В началото на 2000-та година хората тук започнаха да имат проблеми, защото мината е твърде близо. Започнаха дебати какво може да се направи. През 2013-та хората започнаха да изоставят селището, като получаваха пари за своите къщи.

Къщите имаха много проблеми, често се случваше дори да падат цели стени. Нямаше как селището да бъде спасено. Повечето хора отидоха в големите градове, като например Козани”, разказа  Тасос Еманюил.

Съдбата на Мавропиги е ясна. След няколко месеца, от къщите няма да остане нищо. Те ще бъдат съборени, за да се разшири местната мина за лигнитни въглища.

„Сега, земята е собственост на електрическата компания. Всичко ще бъде разрушено, всъщност, една трета от къщите вече са съборени. Мавропиги, всъщност, не е първото населено място, купено от компанията. Същото се случи и с други две села, които бяха разрушени заради разрастването на минната дейност”, допълни Тасос Еманюил.

Неоспорим факт е, че въглищните топлоелектрически централи са едни от най-големите замърсители на атмосферата.

В световен мащаб те произвеждат около 40% от електричеството, но са отговорни за над 70% от емисиите парникови газове. В това отношение Европейският съюз си е поставил амбициозна цел.

Вредните емисии в Общността трябва да бъдат намалени с почти 100% до 2050 година. В последно време се правят все повече стъпки в тази насока.

В Полша, например, съвсем наскоро започна разрушаването на една от най-големите топлоелектрически централи в страната, използваща въглища.

А в Германия до края на годината ще спрат работа последните две мини за антрацитни въглища.

Преходът към възобновяеми енергийни източници и намаляването на вредните емисии не е никак лесна задача.

„Преходът е труден. Много хора искат този процес да бъде бърз, но това просто няма как да стане. Гърция трябва да измине пътя към един друг тип икономика, а ние, като работодател, подкрепяме това. Но трябва да имаме ясна стратегия за бъдещето. Освен това е важно да се разбере, че е задължително да удължим живота на някои централи, тъй като в противен случай рискуваме Гърция да остане без електроенергия”, заяви Георгиос Адамидис от Държавната енергийна компания PPC.

Може ли да бъде намерено решение на този проблем? Как ще бъде постигнат баланс между борбата с климатичните промени и съдбата на всички онези хора, за които въглищата са основен поминък? Отговорът се крие в изготвяне на стратегия за така наречения Справедлив преход. Какво означава това?

„Може да се каже, че Справедливият преход е спасителен пояс за работниците в минната индустрия, които ще загубят работата си заради амбициозната климатичната политика на Европейския съюз. Целта е да се изготвят икономически алтернативи за регионите, в които миннодобивът е основна дейност”, каза Никос Мандзарис от WWF Гърция.

Говорим за нова алтернативна заетост, нови икономически дейности във въглищните региони”, обясни Георги Стефанов от WWF България.

В Гърция първите стъпки към реализирането на Справедливия преход вече са направени.

„Изправени сме пред сериозни предизвикателства. Това се отнася за цялата страна. Създаден е фонд за Справедлив преход. Той е в размер на около 60 милиона евро за следващите три години. С помощта на Европейския съюз се надяваме, че ще успеем да се справим с проблемите пред нас и ще се възползваме от всички възможности за развитие”, заяви Димитриос Димитриадис, депутат от СИРИЗА.

Но според редица експерти, този фонд е крайно недостатъчен.

„Определено не е достатъчно. Още през 2016 година изготвихме пътна карта за района на Западна Македония. Оценките сочат, че са необходими 2,5 милиарда евро до 2030 година. Така че 60 милиона за три години, или иначе казано по 20 милиона на година, е крайно недостатъчно. Но все пак е добро начало, това е първият подобен фонд в Европейския съюз", каза Никос Мандзарис от WWF Гърция.

Районът на Козани постепенно се опитва да излезе от сянката на въглищата. Все повече хора виждат добри условия за развитие на бизнес. Сред тях е Крис, който се е завърнал от Съединените щати, за да основе компания за производство на билкови продукти.

„При нас работят млади хора, на около 25-30 години. За тях това е добра възможност, тъй като не искат да напускат родните си места и харесват работата си тук”, обясни Крис Искос.

Но бизнесът му е изправен пред някои сериозни проблеми.

„Когато хора, които живеят в други части на Гърция, чуят, че даден продукт идва от Козани, си мислят, че той не е добър заради замърсяването от мините в района. Това пречи на нашия бизнес. Истината е, че са направени много анализи на нашите продуктите и всички те показват, че са с много високо качество”, каза той.

Костас е още един пример за човек, искащ да промени представите на хората за района на Козани. Той работи във винарна, която пласира своята продукция не само в Гърция, но и в чужбина.

„Районът, в който се намират нашите лозя, е известен със своите добри климатични условия, както и с плодородната си почва. Отглеждаме сорт грозде, което расте само тук. Непрекъснато правим проучвания, за да гарантираме качеството на нашата продукция. Искаме да направим всичко възможно, за да покажем на нашите клиенти, че няма от какво да се притесняват, фактът, че в района има толкова много ТЕЦ-ове не пречи на работата ни”, каза Костас Арванитакис.

Костас не крие, че за него работата във винарната е истинско удоволствие и се надява, че най-доброто за района на Козани тепърва предстои.

„Първият ми ден в компанията беше на 12 юни 2008-ма. Тук съм от вече десет години. Харесвам работата си, виното е не просто бизнес, но и страст”, сподели Костас.

А какво е мястото на България в тази картина? Бъдещето на въглищата у нас е обект на разгорещени дебати. Пример за сериозните предизвикателства в сектора е ситуацията в Бобов дол след закриването на почти всички мини в района.

„Ние сме на кръстопът, на път към една социална катастрофа… Аз в момента стоя не на стол, а на горяща клада, тъй като от 3% безработица, в момента безработицата със затварянето на мините се увеличи драстично. Знаете, че това беше поминъкът на хората”, коментира Елза Величкова, кмет на община Бобов дол.

„В момента в Европа има 41 въглищни региона, в България са два. Ключът към решението е да се намери начин за трансформиране на тази икономика в тези региони, които са силно зависими от въгледобива и въобще от производството на електричество.

Ние всички знаем какво отделят топлоелектрическите централи, но също така знаем, че не можем рязко да ги затворим, тъй като ще останем без електричество. Именно затова ЕК планира създаването на специален финансов инструмент за конкретни инвестиции в тези 41 въглищни района. Ние силно се надяваме този инструмент да бъде съобразен със спецификите, защото характерното е, че всеки един регион има своите различия, т.е. ние не можем с една обща стратегия да се справим със всичките проблеми”, заяви Георги Стефанов от WWF България.

„В Европа има различни скорости. Има региони в Германия, където преходът е приключил. Там, разбира се, са похарчени много пари. В други райони, някои от които също в Германия, не е направено абсолютно нищо. Същото се отнася и за останалите страни от Европейския съюз. В Гърция, на практика, нищо не е направено. Въпреки това, има голям напредък по отношение на политическата работа. 

Ситуацията, обаче, не е такава страни като България и Румъния. Но вие, в България, имате отлични възможности. Например, можете да използвате приходите от търговията с вредни емисии за създаването на фонд за Справедлив преход. Но правителството трябва да ограничи парите, които харчи за въглища”, обясни Никос Мандзарис от WWF Гърция.

„За нас е важно да има ясен поглед върху това какво ще се случи, ако не дай си Боже се тръгне към затваряне на мини. Аз съм убеден, че това в България не може да стане стихийно, въпреки лошия пример от Бобов дол”, коментира Огнян Атанасов от КНСБ.

Големият въпрос, който стои пред нашата страна, е какво следва оттук нататък? Експертите са единодушни – България се нуждае от ясна стратегия за бъдещето.

„Ключът към бъдещото развитие е ангажираността на политиците, включително и в България, в дългосрочен аспект. Този проблем не е от днес за утре, той касае следващото поколение и ако ние не поставим обсъждането му в наши дни, няма да знаем какви ще са следващите стъпки, реакции и последици през 2030 година”, каза Георги Стефанов от WWF България.

„Такава стратегия, ако се създава от учените, ще е наукоподобна или много научна, ако се създава от работодатели и синдикати, тя ще има много голяма приложимост, но няма да е добре обвързана с политиките, ако се създава само от политиците, ясно е, че ще бъде толкова политическа, че никой няма да я прочете, камо ли да я разбере и изпълнява. Значи всички трябва да се обединят. В момента, обаче, ние нямаме обединител, който да каже: „Седнете и работете”, коментира Александър Загоров от КТ „Подкрепа”.

„Светът на труда се променя, пазарът на труда се променя, работните места не са това, което бяха, т.е. за всички тези промени ние трябва да имаме много ясна визия, политика и програма. Трябва да имаме яснота. Това нещо трябва да стигне до хората, те трябва да знаят”, заяви Огнян Атанасов от КНСБ.

Очевидно е, че въглищата нямат място в нашето бъдеще. Като едни от най-големите замърсители, те трябва да бъдат окончателно загърбени. Но е очевидно и още нещо – няма бърз и лесен начин, по който да бъде сложен край на тази индустрия. Тя дава работа на много хора. По тази причина преходът към икономика без въглища е труден процес, който изисква внимателно планиране. Но не бива да забравяме, че това е кауза, която трябва да бъде подкрепена от всички. Защото от нея зависи бъдещето на нашата планета.

Екипът благодари за съдействието на WWF България и програма „Европейска климатична инициатива”