Казват, че съдбата обича смелите, но, вероятно, не само тях. Обича и тези, които поемат рискове, търсят своя път и успяват да са връзка - между държави, култури и континенти. Да не се страхуват от топлото и студеното. От близкото и далечното, както и от непознатото.
Преди много години в Бургас се ражда Илиян Маринов. В семейство на домакиня и професионален колоездач. Животът му изглежда предначертан, но не и според Илиян.
„Илиян е наш син. Беше кротко дете. Никоя майка няма да каже, че детето ѝ е било лошо, но той наистина беше кротък, възпитан. Израстена с мен. Бях домакиня и си гледах децата. Винаги е бил край мен“, казва майката на Илиян Невена Маринова.
„За първи път го изкарахме на 17 години. Той има сестра в Швеция и отидохме на гости, и му хареса. И реши да оставаме там. 1989 година беше и наистина бяхме решили да емигрираме в Швеция. И в тоз момент по телевизията чуваме, че Тодор Живков е паднал и виждаме кадри“, добави тя.
Следват Канада, Слънчев бряг и повече от 10 години колебание. Докато Илиян Маринов не открива Куба, Хемингуей, марлините и другия свят на Карибите, който е като пътешествие в миналото.
На хиляди километри от България в старата част на Хавана съществува място, което ще ви напомни за дома. Това е ресторант България.
Там ще ви сервират баница, мусака, кюфтенца и шопска салата, докато слушате кубинска музика, пушите кубинска пура и пиете Куба Либре.
Мотивите на Илиян да посети този остров обаче са съвсем различни. Започват с един писател, един роман и една легенда.
„Ако започнем отначало, това е решение от 2007 – 2008 година, което бях си взел за мен си - да посетя Куба преди да има промени и да се смени каквото и да е. Да я видя такава, каквато съм чел за нея. Да видя местата, където са обикаляли легенди, писатели – Хемингуей най-вече“, обяснява Илиян.
Хемингуей е живял в най-добрите си години в Хавана. С романите, написани тук, печели и Пулицър, и нобеловата награда за литература.
„2017 година реших да променя нещо - нов старт със стар привкус от 1985 година. Връщане назад във вр3мето, така я виждам Куба. Това е първата причина – обичам пури, топло, не обичам студено време, Хемингуей. Това е проекта на моя живот. Най старата регата за улов на мерлин“, добави той.
Най-старата регата за улов на рибата мерлин има 71-годишна история. В нея основна роля има Ърнест Хемингуей, който печели първото състезание. А самата риба го вдъхновява да напише "Старецът и морето". В романа възрастният рибар се бори с рибата и я убива, но докато успее да я изкара на сушата, тя е изядена и за него остава само скелета. И пировата победа. Днес правилата са други. Илиян също е печелил тази регата.
„Първият марлин който човек улови, разболява го завинаги. Завинаги. Това е върховно постижение за цял свят, адреналина който дава този улов няма с какво да се замени. Самият факт, че Хемингуей е виждал в този лов спорт, а не убийство, е основен. Марлинът е лъвът на океана, няма друго животно, което да даде това усещане. Да убиеш лъв и марлин – не, самият лов ти дава удоволствие, не да унищожиш животното. Имам уважение към животното. Печелил съм 2019 година с български екип и емоцията е върховна“, обясни Илиян Маринов.
По думите му в Куба се отнасят с уважение и учудване – за първи път от 69 години български екип участва и печели. Въпреки че в състезанието участват екипи от десетки държави, марлинът продължава да е най-митичната и трудна за улов риба на Карибите.
В приключенията си в Канада и Куба Илиян не е сам. Успява да увлече и хора от няколко континента в състезанието и борбата с марлина.
Българинът, станал легенда в Куба, не крие, че има истински истории, които го вдъхновяват и заради които е дошъл на този остров. Основната, разбира се е, е на Ърнест Хемингуей.
Илиян не просто е почитател, от известно време той е и колекционер. Дори притежава личната въдица на писателя.
„Тази въдица откупих от бивш музеен работник. Тя е най-скъпото нещо в емоционален аспект, което притежавам. Тя е на 85 години, на 99% е била на Хемингуей, има снимка. Нещо функциониращо – уникално. Дървен материал, изработен в Америка, ловила е риби по-големи от тези, които сега хващаме. Не съм се и надявал, че ще мога да докосна въдицата на този човек, оставил следа в историята на света“, коментира той.
El Bullgy какво значи?
„Това идва от име, дадено от капитаните в марината и означава – „българина“. Това е може би знак на респект че успях да спечеля, да пътувам сам до Мексико и си заслужих името. Ресторант „България“ е мой – в сърцето на Хавана. Най-старата и историческа част, защитена от ЮНЕСКО. Не само в Хавана, а в Карибите няма друг ресторант „България“. Клиенти – различни, от всички държави, Австралия, Япония, Балкани и те винаги влизат, защото не очакват да видят нещо познато тук“, посочи Илиян Маринов.
Ресторант „България“
Освен баницата и мусаката е успяла да спечели сърцето на местните хора.
В Куба хората често гладуват, много неща отсъстват от пазара и сме принудени да се справяме с каквото имаме и както можем, казва Илиян. Вече има собствени крави и собствено кисело мляко.
Съпругата му Ейлен де ла Роса допълва, че е научила всичко от Илиян, а вече всички са пристрастени към българската кухня.
В ресторанта работят местни хора. За кубинците българската кухня се оказва и интересна, и трудна. Лионел е на 25 години, специалист по информатика, но работи като готвач.
Обясни, че в началото е било като хоби, но се превръща в професия. Любимата му рецепта е за мусаката.
Съдбата често е непредсказуема. Така преди години и покрай ресторанта и стара Хавана Илиян Маринов среща един от най-известните художници на Куба.
Хосе Фустер създава в Хавана "Българска" стена. На нея с мозайка от начупени фаянсови плочки е изобразена кирилицата, катедралата "Александър Невски", щъркел с мартеница, българската роза. Към българските символи е добавил и своите "запазени знаци" и символи на Куба – кралската палма, крокодил и петел.
Самият автор казва, че за него България е мистерия и магия. Страна, която не е посещавал, но съществува във въображението му. С аромат на българска роза.
„Това, което винаги ми е било интересно, са връзките между България и Куба. Посещавал съм Румъния, но не и България, което се надявам да стане за в бъдеще“, посочи Хосе Фустер.
Илиян от Бургас има мечти, които казва, че е реализирал. Има и планове как България да стане още по-популярна в Куба, където наскоро беше открит паметник на Христо Ботев.
„След 30 години преход успяхме да се преборим да дадат място, кубински скулптор да го направи с пари от България, бизнесмени и хора, които приеха идеята и тя стана. Открихме го на 3 март тази година с една церемония, пяхме български песни“.
В идеята за паметник на Ботев се включва и Министерството на външните работи. А следващата стъпка, планирана от българите в Хавана, е паметник на Васил Левски.
Носталгията често кара българите по света да са по-близки до идеята и мечтата за България, отколкото сме ние тук. И да правят много повече, за да я реализират.
„Илиян обичаше да чете много книги, той е най ученолюбив от всички, много книги купуваше“.
Една от тези книги е за един старец и едно море. За рибата марлин и въдицата на автора на книгата. И за една далечна земя, която вече изглежда много по-близка.
