Какво е агентурна разработка – на всички вас е добре известно и ние няма да говорим за това. В този филм искаме само да разкажем как започна, как протече и как завърши разработката, която в Комитета за държавна сигурност се води под псевдоним: ДВУЛИЧНИК.
Този филм е направен за обучение на студентите от Държавна сигурност в средата на 1964 година. Актьори няма. В него участват всички контраразузнавачи, разработвали заподозрения в шпионаж дипломат Иван Асен Георгиев, който много скоро ще бъде разкрит, като един от най-скъпоплатените анализатори на ЦРУ в региона. Издава го една грешка на втория секретар на американското посолство у нас – Томас Блекшир, който пуска няколко писма в кутиите пред телефонната палата.
„Но, историята не започва с грешки. Историята започва съвсем нормално. Това са нормални взаимоотношения между един разузнавач и контраразузнаването. Има случаи, когато тези, които вървят след разузнавача и самия разузнавач, се познават лично и съм чувал, че понякога са се облекчавали един друг”, каза Продан Проданов, бивш служител на ДС.
Бившият студент в школата в Симеоново и служител на Държавна сигурност Продан Проданов, не крие, че е гледал филма няколко пъти.
„Зрънце си е бил Иван Асен. Той въобще не се вписва, нищо, че е бил един от основателите на БОНСС – изповядвал е лявата идея, но е бил, за разлика от много други, със същите идеи е бил достатъчно интелигентен. Той говори френски, учи достатъчно дълго право в Париж, идва в София, започва да адвокатства, преди 1944 г. защитава членове на БКП, обвинени в някакво престъпление в тогавашния държавен строй”, допълва Продан Проданов, бивш служител на ДС.
Адресираното до Иван Асен писмо е без подател и единственото в чуждестранен плик. Във Второ главно управление на ДС се досещат, че след 9 септември 1944 г. той е бил главен секретар в МВР, а след това е изпратен за съветник в българската делегация в Париж от външно министерство.
„Началникът на управлението нарежда – незабавно да се провери кутията в дома на Асен Георгиев, посочва Проданов.
На място двама оперативни работника не могат да отворят пощенската кутия.
„Не вземат някой от ключарите, който да дойде с връзката, да погледне и веднага да прецени кой е ключа, ами им задават една връзка и те започват да бърникат и да се опитват да отключат – не успяват”, заяви Бончо Асенов.
Години по-късно Бончо Асенов, оперативен работник от Държавна сигурност, обръща внимание на тази грешка на всички свои студенти във Варненския университет.
„Колебаят се какво да правят, може би са щели да извикат тогава ключар. В това време, Иван Асен Георгиев слиза по стълбите, взема писмото и те го виждат когато излиза”, отбелязва Асенов.
Необикновеното писмо на Томас Блекшир и данните за живота на Иван Асен дават на Държавна Сигурност достатъчно улики, за да започне разработка срещу българския дипломат. Справките показват, че през 1956 г. той става новият представител на България в ООН. Интелигентен и образован, Иван Асен бързо се сприятелява с колегите си от капиталистическите страни. В Париж за първи път се среща и с вербовчика си – родения в Самоков Анжело Кюмурджийски, известен като „Човека без лице”, защото негова снимка никога не се появява. Анжело се обръща към Иван Асен с „Ваше Величество”.
И той се много учудва – Иван Асен, защо го нарича „Ваше Величество”, какво Величество? И той казва „Ми, българските царе обикновено са били с две имена”. Но, Иван Асен още не е узрял да стане шпионин”, казва Христо Ярловски.
Половин век след тази среща бившият кмет на Самоков и заместник-кмет в продължение на три мандата Христо Ярловски успява да открие в архивите на града фалшифицирани документи на Анжело Кюмурджийски.
„Тук пише, че Елиезер – Елиезер е рожденото име на Анжело, след това се кръщава на Ангел, на Анжело, е едно и също лице с Челеби, с брат си. На времето писарите са избирани по своя краснопис, а тука е драскано, писано с един нечетлив почерк, явно някой набърже е искал да ги коригира. Платил е на някой, който ги е правил. И това са единствените, аз на друго място в общината не съм срещал такива фалшификации”, заявява Ярловски.
Въпреки че Анжело унищожава всичките си снимки, не само от България, Христо Ярловски успява да събере необходимите данни, че той е работил за един от дългогодишните шефове на ЦРУ – Алън Дълес. Не само това, Анжело води тайните преговори в Истанбул, като представител на президента Рузвелт за излизането на България от Втората световна война.
„В началото работи по състава, който се занимава с прокарването на така наречения „път за спасението”, по който много евреи идват в България и с негови кораби стигат до пристанището Яфа на една обетована земя”, допълва Ярловски.
Веднага след вербуването на Анжело, американците го готвят за техен резидент в Москва.
„Той по тая линия финансира комунистическата партия в България и оттам са наблюденията на полицията, че той дава пари на комунистическата партия. Оттам е станал атентата на „Света Неделя” и по неведоми пътища – всички материали изчезват”, посочва Ярловски.
Официално, Иван Асен Георгиев не е включен в състава на делегацията, но въпреки това той е избран за ръководител на института по космическо право.
„Американците не толкова се интересуват от нещата в България, тях ги интересуват нещата в Русия. По-скоро се интересуват от космическите технологии, а по това време Русия е вече с 1-2 обиколки преди американците в овладяването на Космоса”, отбелязва Ярловски.
Междувременно в Държавна сигурност получават втори сигнал за шпионин. Той идва от охраната на Хрущов по време на сесия на ООН в Ню Йорк. На нашата охрана е дадена бележка с тайно съобщение. В техническия състав на делегацията ни е Иван Асен.
– Не се проверяват всички – Защо?
– Веднага отпадат, по политически причини. Как да го обясня по-простичко. Как ще си позволи шефът на КДС да хвърли съмнения върху някой от членовете на Политбюро на ЦК на БКП? Той самият е много ниско в политическата йерархия!, заявява Проданов.
Тогава вече оперативните работници са убедени, че той не проявява интерес към военна или икономическа информация. Според тях, тя вероятно е политическа и се предава лично по време на честите пътувания на Иван Асен в чужбина. Заради разпръснатите му няколко любовници. В продължение на две години, оперативните работници успяват да съберат писмата на част от тях. Докато той пътува, контраразузнаването се опитва няколко пъти да влезе и да обискира новото му жилище до парка Заимов.
„По-сериозно впечатление прави, че нашата техническа служба не успява да се справи със заключващата техника, която се продава в Съединените щати. Няколко пъти се опитват да отключат вратата, не могат да я отключат. Когато я отключват, след това има затруднения със заключването, но се справят”, отбелязва Проданов.
Изненада за екипа на Второ главно управление на ДС е и котката в апартамента на Иван Асен. Една дреболия с една малка небрежност на оперативния работник, който беше допуснал всичко това и всичко след един невъобразим труд на хората, може да отиде по дяволите.
„Значи, това, което аз знам и то от човек, който е участвал в разследването на котката, че котката е излязла от апартамента. Че са я гонили надолу по стълбите”, казва Проданов.
„Това е едната история, която е щяла да провали работата, а другата е – някъде тука, не знам на кой етаж е живял Николай Гяуров. Един ден си пуска радиото и чува мъж и жена нещо си говорят, нещо се карат. И си вика „Тия ме подслушват”. И са ДС – той попада на вълната на ДС. Обажда се на заместник-шефа на Второ главно, контраразузнаването, който му е приятел и му вдига адски скандал – как може, бе? И мене ли? Абе, чакай! Не е вярно това! И оня му урежда среща със Солаков и Солаков. Убеждава го, че нямаме никакво отношение към него, но тука действително някъде в съседните блокове, а не в блока, в съседните къщи се подслушва. И той се успокоява”, допълва Бончо Асенов.
След огледите в дома на Иван Асен са намерени листа за тайнопис, радио „Хамерлунд”, шифрови таблица и блокче, и пари.
„А, на един от шифровъчните листове отзад пише на английски език: Първи и трети петък на месеца в 9:30 ч. музика, в 11 ч. предаване". И разбират, че очевидно има и радиовръзка с центъра, то естествено от там му пращат съобщенията и той ги слуша на радиото. Слагат от един от съседните апартаменти визуална техника да наблюдават какво върши той”, коментира Асенов.
Първият петък се чува музика на Шуберт, но службите не успяват да дешифрират съобщението според таблиците. Системата се разкодира чак на третия път. Тогава обаче, денят започва с петата симфония на Бетовен. ЦРУ искат информация какво се случва в партията и данни за Китай. Иван Асен се готви за командировка в чужбина и ДС решава, че трябва да го задържи бързо.
„Ще отиде в Париж през Москва. Отива в Москва, там отива оперативен работник, това е Сашо Маринков и КГБ уреждат в хотела да го подслушват, да го наблюдават. В това време обаче, тук и другите се събират, следователите, решават, че той е консумирал престъпна дейност, да го арестуват. Тогава се предпочиташе тихомълком и така, че никой да не разбере, че той е арестуван”, заявява Асенов.
След ареста оперативните работници продължават тайно да разработват Иван Асен, според съобщенията в шифрограмите на ЦРУ. От там му определят три дни за среща с Блекшир на ъгъла на улица „Бенковски” и булевард „Руски” или на следващия ъгъл с „Шести септември”.
„Наблюдават мястото там отдолу, от мазето на Археологическия е имало камера. Там е имало камера – откъм Руската църква, в градинката, скрита някъде. Тук един камион е поставен, в който е имало наши оперативни работници, също с камера. Това беше унгарски център тогава, в него е имало 6 оперативни работници, вътре в този център 2 оперативни работници, тук 2 оперативни работници и няколко двойки, които са се разхождали”, обяснява Асенов.
Първата вечер Иван Асен не е изведен, но Блекшир минава с колата. Втората вечер Георгиев стои 5 минути и тръгва. На третия ден отново идва в 18 ч., а Блекшир минава бавно с колата.
„И Иван Асен е бил на 1 метър от него, Блекшир няма как да не го види, но отминава и продължава натам. Но, през това време горе на ъгъла е бил резидентът на ЦРУ и оттам е наблюдавал ситуацията”, посочва Асенов.
Не съвсем тихомълком обаче протича съдебното дело срещу Иван Асен, водено не от кого да е, а от главния прокурор Иван Вачков и от председателят на Върховния съд – Ангел Велев.
„Аз го помня процеса. Процесът беше с много голяма гласност, процесът беше публичен – той се държи на процеса така, много мъжки, много кораво, той казва: Аз изживях един щастлив живот. А, то на вербуването Анжело му казва, че шпионството е опасна работа. Затова живей, всичко искат от американците и те ще ти го дават!”, заявява Ярловски.
В архива на делото има телеграми, изпратени уж от случайни хора.
„Всичко това е режисирано. Наистина има такива телеграми, които звучат много смешно, ако ги гледаме сега и ако не завършват със смъртна присъда. Направен е опит да се оправдае несправедливата присъда. Но, от римското право знаем, че когато общественото мнение влезе в съдебната зала, правосъдието излиза през прозореца”, казва Проданов.
Бързият процес е наблюдаван в съдебната зала само от журналисти по списък. Екипите са били от Българската Национална Телевизия и Българската Телеграфна Агенция, както и няколко чужди медии. Делото излиза и на първа страница в „Ню Йорк Таймс”.
„Грешките на ДС са били поправими, на прокуратурата – до някъде, а на съда! Същата година е застреля шпионинът Олег Пенковски, защото е нанесъл големи вреди на СССР. Тогава се водят преговорите на Хрущчов и Кенеди за Карибската криза. Той е разстрелян една седмица след произнасянето на присъдата”, допълва Проданов.
Смъртната присъда на Иван Асен Георгиев е произнесена на 31 декември 1963 г. Веднага след последната му дума – в зала 15 и пълните му самопризнания. Четири дни по-късно екзекуцията е извършена.
Когато обаче, Сашо Маринков – шефът на оперативната група, която е работила по Иван Асен Георгиев, отива при Солаков и му казва: Другарю Солаков, този човек знае много неща, не всичко е разкрил, дайте да не го разследваме, дайте да го запазим, може би ще ни бъде от полза оттук нататък", Солаков му казва „Ти какво? На врага ли искаш да направиш услуга?”, разказва Асенов.
