Кон за кокошка – за този израз се сещаме, когато стане дума за т.н. горски заменки. Заради заменки близо 25 хил. декара гори по Черноморието или в планините ни са в частни ръце.
България ги забрани от 2009 г., но стотиците сделки от преди това останаха в сила. Европейската комисия ни наложи да сметнем загубите от заменките и да си ги върнем.
Сега сметката е готова – държавата си търси обратно 80 млн. лв. от фирмите, придобили горите. Оценката предизвика нови недоволства сред природозащитници – те твърдят, че загубите са в пъти повече.
„Тази оценка е десетки пъти занижена, имайки предвид, че само четирите заменки на Камчийски пясъци, където са 4 кв. км дюни, можем да ги оценим на суми, които стигат 500 млн. лв.“, коментира Стефан Аврамов от „Зелени закони”
Що е то горска заменка и каква загуба може да донесе в пари?
Обясняваме в примерна схема: Бизнесмен притежава гора в евтин район – да кажем в северна България, където цените на имотите са ниски. Иска да я замени с гора на държавата, която е в много по-скъп и търсен район – на брега на морето или в планински ски курорт.
Лицензирани оценители дават еднаква или сходна цена на двете гори по наредба, която не се интересува от местоположението и бизнес перспективата им, например по 5 лв. на кв. м. Държавата взема евтината гора и дава скъпата, която в действителност, по пазарни цени не струва 5 лв., а поне 25 лв. квадрата.
Разликата от тези 20 лв. е загуба за държавата, обясняват от Министерството на земеделието. Решение на Европейската комисия от 2014 г. задължава ведомството да изчисли щетата за 132 заменки от 2007 г насам, разказва Валентин Чамбов от Изпълнителната агенция по горите. Агенцията възлага оценката на експерти от държавната фирма „Агролеспроект“. Те сравняват заменките с други покупки на гори и земеделски земи от същия период и стигат до числото 80 млн. лв. щета при 103 от сделките, допълват от Агенцията по горите. Държавата сега признава грешката си тогава.
„Тези цени не са били пазарни, а административни. От Европейската комисия ни казват: „Вие сте работили по една наредба, определяли сте административни цени, които са били далече от пазарните“, уточни Чамбов.
В изнесен официален списък на заменките, от които държавата си търси пари, попадат бизнесмени като Христо Ковачки, Гриша Ганчев, Тодор Батков и много други.
От земеделското министерство отказват информация колко трябва да връща всеки – сделка по сделка. Природозащитни организации обаче правят свое проучване на пазара на имоти и твърдят, че 103-те замени са ни стрували многократно повече.
Например, гората в местността Камчийски пясъци, заменена през 2007 г., тогава е оценена на 9 лв. кв. м, при средна пазарна цена на съседни имоти – поне 90 лв. на квадрат. Твърдението е на Стефан Аврамов, представител на организацията „Зелени закони”. bTV провери сигнала на терен.
Горите на Камчийски пясъци бяха придобити заедно с друга заменка – на плажните дюни. Още преди десет години Mинистерски съвет обяви тези дюни за пасища, а частници ги взеха срещу ниви в Северна България. Това се случи, въпреки единодушното мнение на хора и тревопасни животни, че тук не става за паша.
„След като са заменени имотите, чак тогава имотите са вкарани в регулация. Единственото, което спира застрояването им са многобройните жалби до Европейската комисия, както за заменките, така и за тяхното незаконно прехвърляне в нарушение на европейското законодателство в регулация. Затова беше въведена временна забрана със заповедта за „Натура“. Но момента, в който временната забрана отпадне на едни 700 дка може да се строи свободно. Всъщност само този един случай надвишава общата оценка за всички тези 103 горски заменки“, уточни Стефан Аврамов от „Зелени Закони”.
Екипът на bTV провери в Имотния регистър сделките с неурегулирани имоти край Шкорпиловци от 2005 г. до спирането на заменките през 2009 г. Виждаме цени между 60 и 100 лв. на кв. м. Имот, който отчасти вече е застроен –между Камчийски пясъци и Шкорпиловци, по онова време е продаден като земеделска земя, но не за 9 лв. на квадрат, а за 96 лв. квадрата.
Негов съседен имот пък е продаден за 74 лв. на квадрат. В интернет – обяви от 2007 г. цените в Шкорпиловци са достигали 140 лв./кв.м. Ако вярваме на тези цени, излиза, че загубата за държавата от занижени оценки на горите при замяната на Камчийски пясъци е над 219 млн. лв.
Реакцията на държавата:
„Това са изповядани сделки от службата по вписванията. Сигурно, ако са верни тези оценки. Имаме пазарни аналози в съседство между 60 и 100 лв. Неурбанизирана, преди регулация. Промяната на предназначение на горските имоти, за да стане една горска територия урбанизирана, например е 50 хил. лв. за дка, само промяната. Самата стойност на имота може да е по-ниска от стойността на промяната на предназначението. Има и такива случаи“, каза Валентин Чамбов, нач. Отдел „Промени в горските територии.
Цените на гори и земеделски земи до 2009 г. обаче са сходни, репликират протестиращите. „По онова време би могло да се каже, че по почти един и същи начин, и земеделски, и горски имоти можеха да влизат в регулация“, заяви Стефан Аврамов от „Зелени Закони”.
От Агенцията по горите посочиха, че се съмняват неурбанизирани имоти да достигнат подобни цени. „Нашата задача не е била такава, а задачата на изпълнителя е да направи такава оценка, ние само приемаме работата като качествена“, допълниха от ведомството.
Вземаме още една заменка на гора от първите по площ в списъка на онези, които според държавата трябва да върнат общо 80 млн. лв. – над 3400 дка държавни гори между с. Говедарци до ски курорт Мальовица и от части – Боровец.
Средната оценка при замяната на тези гори през 2007 г. и 2008 г. е 4 лв. на кв. м, а средната пазарна цена на съседни имоти, според „Зелените“ е отново 90 лв. квадрата.
„Заменките са направени с три фирми, пряко или косвено свързани с г-н Ковачки. Общата оценка на държавната помощ за всички заменки е 80 млн. лв., т.е. само тези сделки, свързани с г-н Ковачки са 4 пъти повече от това, което е оценило“, обясни Стефан Аврамов от „Зелени Закони.
„Аз се учудвам, че тия нападки идват към сегашното ръководство на агенцията и на министерството, което направи това да стане реално след 10 години“, отговори Валентин Чамбов, нач. Отдел „Промени в горските територии.
Съседен частен горски имот от 130 дка буквално е ограден от горите, придобити чрез заменка от фирмите на Ковачки. Купен е по същото време, но не за 4 лв. на квадрат, а 123 лв. на кв. м.
След допълнително запитване на bTV към оценителите на държавата от „Агролеспроект“, от там защитават труда си с обяснението, че посоченият неурегулиран горски имот в Рила е бил купен заедно с бунгала на бивш къмпинг и е възможно те да са оскъпили гората. В обяви от интернет за продажба на други сходни имоти в района от 2007 г. обаче срещаме дори по-високи цени – от 140 лв./кв.м.
Заменка на гора има и при т.нар. Сребрист бряг – на морето, малко след северния изход на Балчик. Заменен с още два имота до морето на средна цена от 13 лв. на квадрат. Средната пазарна цена на съседни имоти тук, според проучване на „Зелени закони“ е минимум 80 лв. на кв. м.
„При Сребристия бряг се касае за замяна на горски фонд с площ около 1050 дка, който е оценен на около 14 млн. лв. Интересното в случая е, че малко по-късно той е ипотекиран първоначално за 59 млн. лв., а след това за 152 млн. лв.. И тук виждаме разлика в банковата оценка и оценката от Изпълнителната агенция по горите –140 млн. лв. само тук“, коментира Стефан Аврамов, „Зелени Закони”.
Фирмата собственик не изплаща кредита и банките взимат горите, но ако вярваме на ипотеките замяната на Сребристия бряг и другите гори при сделката са нанесли загуби от 180 млн. лв.
Кои оценители са по-адекватни – оценителите на държавата по онова време, оценителите на държавата сега или тези на банката?
Дългогодишният адвокат, наясно с имотните сделки, Георги Коев говори по въпроса – чия оценка е по-меродавна в пазара на имоти.
„На банката, банката е частен търговски субект, акционерно дружество, което отговаря. Банката винаги държи пазарна цена, дори антипазарна, защото занижава оценките на имотите, които приема като обезщетени, меродавно е това на банката, защото отговаря пред своите акционери. Държавният чиновник Х не отговаря пред своите акционери, тоест гражданите на републиката“, заяви адв. Георги Коев.
Реална представа за имотния пазар на гори, земи и сгради може да се добие главно от по-високите цени, а не от ниските, каквито също виждаме в имотния регистър, казва още Коев. Причината:
„Крият се доходи, крият се печалби, не се плащат данъци, за това законът позволява сделки върху данъчна оценка и не е нарушение на закона. Но не са база за стойността на имотите и е важно какво става с този имот, като се купи за 30 хил. лв. да речем, а следващата година се ипотекира в банка за 130 хил. лв.“, посочи юристът.
Подобни разминавания в оценките откриваме и при гората на Варненския бряг, взета от частник със замяна, заедно с още две през 2008 г. и 2009 г.
Тази и още две заменки в Созопол и Несебър са били предмет на наказателно дело срещу бившия шеф на Агенцията по горите Стефан Юруков. Той е оправдан, но съдът е приел за достоверна експертиза на вещи лица със заключение, че по онова време държавата е дала горите на силно занижена оценка, неизгодна за всички ни.
Общата цена на горите при трите заменки е била малко над 4 млн. лв., а е трябвало бъде поне 20 млн., излиза от сметките на вещите лица по делото. В отговор на bTV наетите сега държавни оценители казват, че не са взели предвид тези заключения и предполагат, че колегите им са дали висока оценка на база бизнес перспективи и застрояване.
„Ние само приемаме работата на хората, участвали в комисията по оценяване. Изключително уважавани колеги, много се съмнявам, че ще подценят наличието на такива сделки Това са хора с поне 20-30 години опит с тия неща“ посочи Валентин Чамбов.
Така, само проследените от bTV три най-големи горски заменки от частници оправдаха въпроса, реална ли е оценката от 80 млн. лв. загуби при цели 103 заменки в страната. Въпрос достоен за разнищване в бъдеще.
„Стъпките са ясни, изпратихме съобщение на всички бенефициери, предупредихме ги, че започваме административно производство срещу тях за установяване на публично държавни вземания. След изтичане на 14-дневния срок започваме да подготвяме за тях самите актове. Има изявени желания към момента от бенефициери да заплатят сумата. Да, получат ли акта, ще я заплатят, има такива“, коментира Чамбов.
Кой доброволно ще връща пари, засега земеделското министерство не отговаря.
Адвокат Коев е скептичен по въпроса. Този, за който говорим, не си измисля оценката. Оценката се извършва по наредба, която е одобрена или от Министерски съвет или от ресорния министър. Наемат се с конкурс оценители, които в рамките на тази наредба, по критериите на тази наредба дават оценката. Тази наредба е несъвършена и дава възможност за ощетяване на обществения интерес, но този, който заменя – го прави по прозрачен и законов начин“, допълни юристът.
На свой ред в студиото на bTV преди седмици министърът на земеделието Десислава Танева показа увереност, че държавата ще успее да си върне парите. „Категорично ви уверявам, че всички възможни методи в правото ще бъдат приложено, за да си върнем тези над 80 млн. лв.“, категорична беше ресорната министърка.
Опитваме се да открием бизнесмените от заменката на Камчийски пясъци, но на адресите им в регистрите не откриваме офиси на фирмите. След многократни опити да се свържем и с Христо Ковачки, по случая с горите в Рила, успяваме да връчим на охраната в сградата на офисите му лист с писмени въпроси, потърсен ли е да връща пари, в какъв размер и би ли изпълнил искането. Седмица по-късно от там любезно ни обещават да се свържат с нас.
Един от замесените в заменката на Сребристия Бряг, варненецът Чавдар Ангелов ни разказва по телефона, че фирмата, взела горите, е фалирала, а той ответник по дело изчезването на 65 млн. долара от КТБ. Обяснява, че не е потърсен от земеделските инспектори.
„Нямам собственост – никаква, нямам фирми, нямам нищо. Имам, може би, още някъде останала представителна власт, не и пряко участие. Всичко е в ръцете на адвокатите от доста време. На адвокати, те са международни. Делата са в Америка“, уточни Чавдар Ангелов.
Търсим и собственика при заменката във Варна – бившия депутат Явор Хайтов, който се среща с нас, за да ни каже, че иска от земеделското министерство да развали заменката му. Не желае да застане пред камера, но показва поредица от свои писма, че е готов да върне обратно горите до морето и да получи тези, които е дал в замяна от природен парк Централен балкан.
Позовава се на текст от решението на Еврокомисията, който позволява развалянето на сделките. И изтъква, че заменките не са престъпление. Засега от Министерството не са изпълнили молбата му. Убеден е, че ако има виновни за ниски оценки, то това не са, онези, които вземат държавните гори, а онези, които са ги оценявали. За момента няма осъдени държавни служители, нито оценители, извършили заменка.
Как и на кого ще потърсим сметката за замените, колко милиона лева всъщност са загубите и ще опазим ли всички тези гори непокътнати? Ще спазим ли решението на еврокомисията да възстановим щетите или да развалим замените? Отговорите на тези въпроси ще следим в бъдеще.
