bTV Репортерите: Цената на майчинството

Да дариш живот – един от най-хубавите моменти за една жена. Но каква е цената на това да дадеш живот? Защо масово родителите отлагат решението за раждане на първо дете? Защо остават само с едно дете? Защо въобще нямат деца? Защо вече многодетните семейства останаха като един типичен пример за миналото? Това са само част от въпросите, които задават демографите.

Възможно ли е да обърнем статистиката?

В България - от този месец паричното обезщетение за втората година от майчинството се увеличи от 380 на 650 лева. Достатъчно ли е обаче да сме финансово подсигурени от държавата, за да сме спокойни като родители и какво можем да си вземем като пример от света?

В България все по-малко жени предприемат стъпката да станат майки в ранните години от живота си. Между 27 и 29 години - това е средната възраст, когато жените се превръщат в родители.

Такъв е случаят и с Елена Тодорова. Със съпруга ѝ живеят в чужбина за кратко, но за дом на децата си избират България. Преди три години се появява най-големият подарък за Елена - дъщеря ѝ Рая. Сега на 32 години тя вече очаква и второто си дете.
„Когато се почувствахме готови в личен и професионален план, взехме това решение. И в двата случая е било планирано“, казва Елена.

По данни на Министерството на труда и социалната политика жените в България имат право на едни от най-дългите отпуски по майчинство в света. Но дали това е достатъчно за българките да се решат да станат майки?

„Първата трудност, когато ти се роди дете, е да го запишеш на лекар. Лекари няма. Тези, които работят отказват да записват нови пациенти. Детето трябва да има лекар. Например ние успяхме да запишем дъщеря ми при лекар в друг квартал, и то чрез ходатайстване чрез познати, защото срещнахме трудности, просто ни беше отказано“, казва Елена. „Други трудности – проблемът с детските градини, с местата в тях, яслите, с качеството на образование там, тъй като в детските градини не се получава такова“, допълва тя.

Според Елена в България много жени са дискриминирани на работното си място при желание да станат майки. „Много жени са принудени да напуснат работа, защото работодателите им прилагат дискриминационни практики спрямо тях включително това да бъдат уволнявани, да бъдат принуждавани да не ползват болнични. Аз имам възможност да работя и на 4, и на 6, и на 8 часа, моят работодател е изключително толерантен в това отношение. За съжаление за разлика от много други държави особено в Западна Европа, гъвкавото работно време все още е много рядко срещано“, казва Елена.

Според Елена увеличението на парите за втората година майчинство от 380 на 650 лева е стъпка в правилната посока, но не е достатъчно. „Трябва да се насочат усилията да се създаде алтернатива за родителите, които да могат да се върнат на работа и да оставят децата някъде, а не с 24-25 деца на двугодишна възраст, които да бъдат отглеждани от един или двама възпитатели“, смята тя.

„В много страни има действителни данъчни облекчения, които стимулират работещите родители, на които да им се намали данъчната оценка в зависимост от броя на децата, които имат. Било то във вид на данъчен кредит. Това, което се представя като данъчни облекчения е смехотворно и не подлежи на коментар. Това е мимикрия на съществените данъчни облекчения, от които има нужда“, смята мъжът ѝ Георги Тодоров.

Според Министерството на труда и социалната политика в България са приети най-новите тенденции на Европейския съюз в тази област.

С оглед насърчаването на участието на жените на пазара на труда и създаването на възможности за завръщането на работа след ползването на отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, се реализират програми в подкрепа на майчинството, които са алтернатива за майките, които имат желание да се върнат по-рано на работа, да получават по-високи доходи, посочват от министерството.

Изследване на Университета за национално и световно стопанство показва, че идеалът на българина е семейство от двама родители с две деца, без значение условията и обстоятелствата. Експерти смятат, че добрата социална политика в скандинавските страни относно самотното майчинство може да се приложи и у нас.
Самотният родител има право на двойно по-голямо майчинство. Неговата работна позиция е гарантирана от държавата. Достъпът му до училища, детски градини, всякакви институции е абсолютно безплатен и достъпен. Самото чувство на родителство е много по-засилено, отколкото тук в България, казва демографи.

Скорошно проучване сред 20 000 майки сочи, че едно на три семейства във Великобритания плаща повече за отглеждането на дете, отколкото за наем или жилищна ипотека. Експерти определят Острова като третото най-скъпо място за отглеждане на дете в света след Швейцария и Словакия. Това според тях е и основната причина за ниската раждаемост там.

Джейми-Лии с изненада открива, че чака дете преди година. Най-голямата опора в отглеждането на детето са нейните родители. Казва, че не би имала още деца на този етап преди да срещне мъжа, който ще я подкрепя. „Преди дъщеря ми да се появи получавах около 190 паунда на всеки две седмици. Това е нищо. Много е трудно да се живее с тези пари. Сега след като родих, станаха 324 паунда на всеки две седмици“, разказва тя.
Платеният ѝ отпуск по майчинство е 39 седмици. За първите 6 седмици тя получава 90% от заплатата си. След това - по 151 паунда за седмица.

„Тук жените се връщат на работа след около 9 месеца. Аз не бих била готова да се върна на работа след 9 месеца, защото все още кърмя, тя все още е много привързана към мен. Тя има само мен. Не мога да я оставя на някого“, казва Джейми.

Според професора по комуникации и медии Сара Педерсен 3 от всеки 10 компании на Острова биха платили цялото майчинство за три месеца. „Държавата дава някаква подкрепа за отглеждането на дете. Можете да получите 15 часа безплатна грижа за дете за 38 седмици. Когато детето навърши три години и преди да тръгне на училище. Но преди навършването на три години, ти си сам“, обяснява Педерсен.

Мечта на милиони хора по света да я посетят, да останат там и да успеят - Съединените щати е една от най-богатите и развити страни, но не предлага национална програма за платено майчинство. По официални данни само 21% от работещите американци имат достъп до парично обезщетение за майчинство, и то подсигурено от работодателя. В тази статистика попада и Джазмин, която има син на една година. Казва, че цената да си родител в Щатите е огромна.

„Работех в Бевърли Хилс. На пълно работно време като сътрудник по комуникациите, и имах 6 седмици отпуск, които използвах, следващите седмици бяха неплатени. За щастие съпругът ми работи, иначе щеше да бъде доста трудно финансово да се справим. Дължината на майчинството в САЩ в момента е 12 седмици“, обяснява тя.

Един от големите проблеми пред Джазмин е достъпът до центровете за грижа за детето, защото без тях тя не може да се върне на работа.

Социалната политика за майчинство в Съединените щати специалистите определят като демографска изключителност.

„Сигурността, която американецът изпитва по отношение на развитието в бъдещето, реализацията на своето поколение е много по-голяма. Те не чувстват особена необходимост да бъдат допълнително стимулирани. Към настоящия момент ние виждаме изравняване на коефициентите, свързани с раждаемостта към тези, които се проявяват в Европа. Америка съвсем скоро ще трябва да преосмисли необходимостта от създаване на демографска политика и всъщност инициирането на дейности и инициативи за насърчаване на раждаемостта“, коментират демографите.

Казахстан е държава с огромна територия и ресурс и с добри нива на раждаемост. В 14 до 17% от случаите казахстанската жена става майка още в юношеските си години. Затова и интервалът за следващи раждания е много по-голям.

В Казахстан жената има право на две години майчинство, което може да бъде удължено до три, от които първата е платена, но плащането е едва 40% от средния месечен доход на майката за последните 24 месеца.

Според демографи необходимостта от насърчаване на раждаемостта в Казахстан не е толкова голяма, но е важна предвид територията на страната.

Колкото и да е висока цената на това създадеш нов живот, милиони двойки по света го правят.

За да има баланс в раждаемостта и за да спре застаряването на населението е необходимо така нареченият коефициент на фертилност да бъде 2.1, тоест една жена да ражда около две деца в живота си. Сред малкото държави, които са постигнали това е Франция.

В България този показател е около 1.54 при средни 1.53 в Еропейския съюз. Различни фактори като финансова осигуреност, постоянен доход на майката, сигурност на работното място, както и професионалното и личностното развитие на детето, са в основата на решението дали да станем родители или не. Дали сме готови да платим цената е решение на всеки един от нас.