До преди 2 години семейството на Михаил Михайлов живее в столичния квартал „Манастирски ливади“. Дъщеря му Ева започва да боледува често и тежко, без да има обяснение защо. Споделя, че през втората ѝ годишнина има около 24 кризи.
По думите му сред симптомите са възпалено гърло и проблеми с горните дихателни пътища. „В общи линии, няма спасение. Лято, зима, почти през цялото време, ходения по болници“, допълва мъжът.
През 2018 г. след консултации с лекари решава, че е нужна промяна. „Имаше инцидент с нея, лежане в болницата 2 пъти, няколко тежко прекарани ангини и решихме да се преместим. Пък, ако има промяна, значи има вероятност да е от въздуха“, обясни Михаил.
В търсене на спасение – сменят дома си. Заминават на 30 км от София – в пернишкото село Кладница. Сега често ходят на разходка сред чистия въздух в планината. Не закъснява и резултатът – Ева спира да боледува.
„Тя беше започнала да кара някакви алергии, тук нещата се уталожиха. Тя буквално е боледувала два пъти по време на някакви почивки за 24 ч. Няма такива температури по 15 дни, с болно гърло, това спря“, посочи бащата.
Иван Михайлов е астматик от 10 години. Казва, че ако за лекуващия го лекар, д-р Александър Симидчиев, борбата за чист въздух е кауза, то за него, той е въпрос на оцеляване. „Представете си, че някой ви е седнал на гърлото и не можете да поемете въздух. Това, което предизвиква мръсният въздух на човек, с този тип заболяване, е рязко намаляване на възможността да си поеме въздух,. Просто човек започва да си отваря устата, за да си поеме въздух. Като риба“, обясни Иван.
Когато дойде зимата – Иван заминава в планината. Споделя, че прекарва по няколко седмици извън София.
„Дни, дори седмици прекарвам на „Щастливеца“, защото там въздухът е чист. Това е най-близкото място до София, за да може хем да съм близо до работата си, хем да съм на относително чист. Нямам алтернатива, все пак не ми се иска да умра от задушаване“, посочи мъжът.
Фините прахови частици служат като носител на вирусите и бактериите. Те се залепят върху тях, проникват в организма ни и ни разболяват. Мръсният въздух е начин епидемията от COVID-19 да се разпространява по-лесно и по-бързо, твърдят специалистите.
“Oбразно казано, ако една фина прахова частица с размера 2,5 микрона е с размера на моя юмрук, то вирусът е с размер на капачка, тя се закрепва за него и след това служи за разпространение на вируса. А всяка една фина прахова частица, когато влезе в нашия организъм, тя възпалява бронхите“, обясни пулмологър д-р Александър Симидчиев.
По-фините замърсители проникват в кръвта. Водят до хронични, белодробни и сърдечни заболявания. „Хората, които имат белодробни заболявания започват да имат затруднено дишане, повече кашлица, сълзене на очите, запушване на нос, хората, които имат проблеми със сърцето имат аритмия, по-често вдигат кръвно“, добави лекарят.
През 2019 г. от 46 измервателни станции в страната – 20 показват превишения на средноденонощната норма на фини прахови частици с размер 10 микро грама. Във Видин стойностите достигат до 5 пъти над нормата от 50 микро грама на кубичен метър. В София станциите в „Хиподрума“ и „Надежда“ – до 4 пъти над позволеното.
През 2020 г. държавната статистика изглежда по-добре. Причината – до момента е ясно измереното замърсяване в 33 от станциите в страната. 13 от тях показват превишение. Останалите ще са ясни в края януари. Стойностите на най-голямо замърсяване обаче остават почти същите. Най-висока е тази в Бургас.
През 2018 г. 24 от станциите са над допустимия брой годишни превишения. Сред градовете с най-мръсен въздух попадат още Горна Оряховица, Пловдив, Плевен и Русе, където гражданите десетилетия наред протестират с едно просто желание – да дишат чист въздух.
От Националния институт по метеорология и хидрология проучват замърсителите в София в продължение на година. Тези устройства, наподобяващи метални глави, са поставени на 2 м височина в двора на института. Те симулират човешко дишане в продължение на 24 ч. Черният цвят на филтрите означава замърсяване.
„Разликата в цветовете се дължи изцяло на различните метеорологични условия. Имало е валеж, атмосферата е чиста, тук има инверсия, атмосферата не е динамична и съответно задържането на атмосферните замърсители се вижда“, обясни Доц. Елена Христова от НИМХ.
Въздухът, който дишат столичани изглежда като похлупак над града. Той може да се види, когато се качим по-високо в планината. Причините освен географски, са и човешки.
Основните групи, които замърсяват са две – изгарянето на биомаса/въглища и транспорт.
Изследването показва, че през зимата основният виновник е битовото отопление на твърдо гориво. През лятото – автомобилният трафик и прахта. Последните данни сочат, че в София има 604 коли на 1000 души.
Сред най-замърсените градове у нас е и Видин. В крайдунавския град и района няма битова газификация. Отоплението е предимно на твърдо гориво. Неизбежно е да не се вдиша стелещата се пелена от мъгла и дим. Влагата от реката помага фините прахови частици да се задържат във въздуха.
„Фините прахови частици и повишената концентрация е реално от битово отопление, от използването на въглища и мокри дърва, на отпадъци в някои квартали“, посочи инж. Светла Ангелова, нач. отдел „Екология“, Община Видин.
На жителите на града е препоръчано да използват пелети, но голяма част от тях нямат финансова възможност. Общините търсят начини как да се справят с проблемите. Към момента – недостатъчно успешно. След като Брюксел вече ни осъди веднъж заради системно и постоянно превишаване на замърсяването за периода 2007-2014 г., 7 г. по-късно сценарият се повтаря.
„Виждам бездействие. Виждам много, много, много слаб напредък. Като един слаб ученик, който трябва да свърши много, много работа. Но не иска да я направи“, каза
Стефан Димитров от гражданската платформата AIR.BG. Споделя, че помни датата 7 април 2017 г. На тази дата съдът на Европейския съюз осъжда България заради качеството на въздуха за първи път. В този ден Стефан започва и изграждането на мрежата от станции.
„Нашите данни показват, че имаме проблем. Че имаме много голям проблем. Ако погледнем станциите на правителството, на Министерството на екологията, бройката им намалява, намалява драстично“, допълва той.
Столичната община отбелязва напредък и по-добри резултати. Вече 6 години обаче никой не мери и не знае колко мръсен е въздухът на мястото, което години наред показваше най-високи стойности.
През 2013 г. станцията на „Орлов мост“ измерва рекордни средноденонощни стойности от 8 пъти над нормата – над 400 микрограма на кубичен метър. Сега на това място станция няма. Устройства за измерване на чистотата на въздуха показват, че тази есен замърсяването е около 25 микрограма на кубичен метър.
Станцията е преместена в двора на Института по метеорология и хидрология, където нивото на замърсяване е далеч по-ниско. Това променя и общата статистика за замърсяването на въздуха в София. От Столичната община имат планове и обещания за 2021 г.
„Предвиждаме мобилна станция на „Орлов мост“, тя ще трябва да стои там определено време“, обясни зам,-кметът на Столична община Десислава Билева.
В София 55 хил. домакинства са на битово отопление. Една от целите е да се подменят безплатно печките на 15 хил. от тях с по-екологични. Желаещите до момента обаче са едва 5 хил. Подменени са и 509 филтъра на комини. „Стартираме с тях пилотно, за да можем с този интегриран и целенасочен подход да видим какъв ще е ефектът“, допълни Билева.
За тази година са наложени 55 глоби за горене на открито. „Частни имоти се проверяват единствено в присъствието на полицията и след осигурен доброволен достъп от собствениците на имотите“, уточни Татяна Асенова, началник на сектор в Столичен инспекторат.
През 2019 г. мярката със „зеления билет“ в градския транспорт е използвана един път. За 2020 г. – нито един. Предвиждат се нови правила с по-ниски стойности на замърсяване, за въвеждането му. Увеличено е миенето на улиците и тротоарите до 4 пъти в годината, казват още от общината.
За да покажат проблема, от организацията за защита на околната среда „Грийнпийс“ са събрали мръсотията от софийските улици и са я подготвили като коледен подарък за кмета Йорданка Фандъкова – в преспапие.
„Настояваме бъдещето да е по-различно. С мерките, които се предприемат, наистина да са амбициозни, ясни, конкретни с ясни резултати. Не виждаме ясни заявки за зони с ниски емисии. Не виждаме амбиция технологиите, които се прилагат да са най-модерните възможни с нулеви емисии“, коментира Меглена Антонова – координатор към „Грийнпийс“.
От екоминистерството и от Агенцията по околна среда ни отказаха интервю. С мотива, че са в намален състав. Така, докато очакваме държавните мерки за следващия период, ще платим за постигнатите резултати до момента.
