28 август 1943 година – България внезапно губи своя цар. Смъртта на Цар Борис Трети и до днес е енигма.
След 1946 година тленните останки на последния български монарх са поругани и безследно изгубени. Гробът е заличен.
50 години след смъртта, в Рилската света обител е върнато Царското сърце.
В началото на 90-те години патологът д-р Дойчин Дойчинов получава неочаквана задача.
„18 октомври 1991 година бях повикан по телефона от акад. Сендов, председател на БАН, да отида при него във връзка с една експертиза, която трябва да се направи. Той ми заяви за намиране на находка в парка Врана в бившия гроб на цар Борис Трети“, разказа д-р Дойчин Дойчинов.
Насрочена е пресконференция.
„И беше изнесена една стъкленица, в която имаше различимо едно сърце - за съжаление с доста утайки“, допълни той.
Открита е и стъклена тръбичка с хартиен документ.
„Лично проф. Сендов счупи тази ампула и извади от нея една бележка на оригинален лист, както се видя от Института по съдебна медицина и това – вече можах да го прочета, защото ми беше подадено да прочета - Сърцето на цар Борис Трети, и кой го е поставил- с подписите на всички участвали“, каза още д-р Дойчинов.
На бележката са имената на българските съдебни лекари, които през 1943 година извършват балсамирането на царското тяло. (проф. Иван Москов, д-р Георги Михайлов и на Ружа Василева).
„Това са имената и подписите на двама професори и един асистент, от които съм бил обучаван“, съобщи д-р Дойчинов.
Въпреки достоверността на подписите, д-р Дойчинов трябва да извърши изследвания, за да установи действително ли намерената находка е сърцето на Царя и важният въпрос: каква е причината за смъртта.
„Установихме, че сърцето е засегнато категорично от един инфаркт на предната стена на лявата камера“, каза д-р Дойчинов.
Той беше категоричен, че не са открити следи или изменения, които да навеждат на мисълта за отравяне.
Същото заключение е и в протокола на съдебните лекари от 1943 година.
„Намереното при огледа и изследването на вътрешните органи потвърждава клиничната диагноза за смъртта на цар Борис III от тромбоза на лявата (предна) коронарна артерия с вторични застойно-възпалителни являния в белия дроб.”
„Когато видях блокчето и препаратите от него, видях, че пасва идеално на мястото на сърцето, от което липсва част от сърдечните тъкани - като ключ и ключалка!
Сърцето е това, няма спор и не може да има“, заяви д-р Дойчинов.
1943-та е година на обрати във Втората световна война. Събития, които поставят българския цар пред нови изпитания.
„Той е фигурата, около която се концертира цялата отговорност, цялата надежда на населението. Това, което е постигнато до този момент във войната - националното обединение да бъде запазено и, ако се наложи България по някакъв начин да се измъкне от съюза си в Тристранния пакт, една изключително сложна напрегната и много потискаща обстановка, която безспорно рефлектира върху Царя“, обясни доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания на БАН.
През 1943 г. цар Борис по германска покана три пъти посещава Хитлер - през април, юни и последната среща - на 14-15 август.
„Какво е говорено на тази среща, последната, ние не знаем и вероятно никога няма да разберем с точност. Защо?! Защото по време на срещите с Хитлер, цар Борис, който е владеел отлично немски, е говорил с Хитлер на четири очи – без преводач, без протоколчик. Така че за срещата от август 1943 година можем да съдим по общото положение в Европа и от двете предишни срещи, за които имаме сравнително повече данни“, допълни доц. Владимир Златарски.
Историческите източници свидетелстват, че Хитлер обмисля съюзнически десант на Балканите.
„Това, което Хитлер казва на цар Борис и вероятно иска от него, е разширяване на българското участие в Югославия към Албания с окупационни корпуси и в Гърция, включително към Солун. Вероятно през август 43-та това искане, загатнато в предишните две срещи, е поставено много по-остро. Но царят се е противопоставил. Тезата, че е искано от България да участва с войски на Източния фронт с оглед на тази ситуация на Балканите, е почти невероятна. Не се потвърждава и от последвалите събития“, коментира доц. Владимир Златарски.
След завръщането си от последната среща с Хитлер здравето на българския цар се влошава. Монархът е прегледан от трима български медици. Сред тях е и личният му лекар д-р Драгомир Александров, ученик на другия доверен лекар на царя Ханс Епингер.
„На 23-ти са забелязали едно състояние, което започва да им напомня за начеваща сърдечна недостатъчност. При прегледа са установили ефекта на появилата се стенокардия. Царят е бил предупреден. Говори ли са дълго, дълго с него, убеждавали са го и са му казвали - Вие трябва да приемете режима, който ние ви налагаме“, разказа д-р Борис Александров, син на личния лекар на цар Борис.
Личният лекар на Царя успява да запази документи с резултатите на извършените тогава изследвания.
Д-р Александров е категоричен, че в тези изследвания няма доказателства, че може да има връзка с отрова.
„Абсолютно нищо. Стомашен сок е взет за изследване веднага, храчки, секрети- никъде нищо няма“.
В София са извикани и трима лекари от Германия и от Австрия. Тезата на чуждестранните лекари, записана в германските архиви, е друга – отравяне.
„Тяхното мнение е, че цар Борис е бил отровен. Това се забелязва по няколко белега-от една страна се говори за кафяви петна, които започват да избиват по кожата по същия начин, по който са избивали при гръцкия министър-председател ген. Метаксас, когото Ханс Епингер, който стои до болничното легло на Царя, е преглеждал преди той да умре в началото на 1941 година, за когото се знае, че е отровен“, обясни доц. Владимир Златарски.
Диагнозата на германските лекари е спомената и в официален доклад до тогавашния външен министър – фон Рибентроп.
„В дневника на Гьобелс съм прочел от септември 43-та година бележката му, която категорично гласи: Фюрерът е сигурен, че Цар Борис е бил отровен. Това са казали лекарите. Използвана е някакъв вид змийска отрова. Не е ясно още кой е поръчителят. В спомените си царица Йоанна също твърди, че съпругът й е жертва на престъпление“, допълни доц. Златарски.
„Смъртоносната хватка на фюрера“ - така британските медии разпространяват новината през 1943 година.
„Борис отиде при Хитлер за помощ, но единствената помощ, която получи е смърт”.
„В историческата наука този въпрос е отдавна изчистен и се счита за сигурно, че германците не са тези, които са отровили царя. При това воюване е ясно, ако не са германците, вероятно са от другата страна, но няма никакви доказателства за това. Останалото е в сферата на загадките. Има едно известие от май 1943 от германското посолство в Анкара, че нещо се готви срещу Царя въз основа на заловени хора в Турция, което те са разбрали“, каза още доц. Владимир Златарски.
Голяма част от държавните документи в Двореца след края на войната са изнесени от Съветската армия. Много исторически въпроси, сред които и обстоятелствата около лятото на 1943-та, все още нямат отговори.
Докато изучава медицинската документация от 1943 година и извършва своите проучвания д-р Дойчинов казва, че не открива доказателства за отравяне.
„Никой не е доказал, че има отрова, с която може да се получи тромбоза само на едно единствено място. Ако е отравяне, ще е в няколко съда и ще засегне повече органи“, категоричен е д-р Дойчинов.
Потвърждава се и диагнозата пневмония.
„Прегледах първо стъклата с микроскопски препарати и установих, че има изменения в белите дробове, които говорят за огнища“, обясни д-р Дойчинов.
Според д-р Дойчинов, ако парафиновите блокчета от белия дроб се изследват отново с по-нови препарати, могат да дадат нови отговори. Докторът допуска и хипотезата за възпалителна белодробна болест, която е описана много по-късно в медицината.
Изчезването на тленни останки на Царя поставят още въпросителни около смъртта на българския монарх.
На Велики четвъртък 1946 година тялото на цар Борис III e изровено от гроба му в Рилския манастир по решение на новата власт.
„Идвали са хора, които са поставяли цветя и са палили свещи на гроба на цар Борис. За управляващите това е било недопустимо. Тези тленни останки се оказват една пречка и те е трябвало да бъдат отстранени. В края на април 1946 година още в средите на комунистическата партия се взима решение тленните останки да бъдат извадени.
Изпраща се телеграма до игумена, в която го уведомяват, че тленните останки трябва да бъдат изровени и изнесени от манастира. Игуменът изпраща телеграма до екзарх Стефан, с която го уведомява за планираните операции и настоява да бъдат взети мерки, това да се предотврати. Екзархът няма власт, за да се противопостави и тленните останки са извадени по един много варварски начин“, разказа Мария Златкова, историк, уредник на музея в Рилския манастир.
В архива на манастира се пазят документи от игумена Калистрат, които описват посегателството.
„Изровен е гробът, махната е плочата. Преди това екзархът е разпоредил изваждането на тленните останки да стане с упокойно молитва, с изнасянето на църковен ритуал, а игуменът Калистрат е трябвало да придружи останките до новото място, където те трябва да бъдат погребани. Съответно това не се случва. Гробът е бил запълнен с обикновена пръст, нещо на което монасите са се противопоставили, но не са се съобразили с тях“, допълни Мария Златкова.
Тленните останки на Царя са пренесени и погребани повторно във Врана. Един от тогавашните служителите в Двореца, Стойко Паунов, участва в изкопаването на новия гроб.
„Гробът го изкопахме около 3 метра дълбок. Ковчегът го докараха с камион на милицията. Ковчегът бе светлокафяв, от дъбов материал, полиран, а отвътре обкован с цинкова ламарина. На вътрешния капак, изработен също от цинкова ламарина и запоен, бе изрязано прозорче със стъкло. Цар Борис се виждаше до кръста. Тялото бе запазено така, както беше на поклонението в храма „Св. Александър Невски“.
„Нейно Величество царица Йоанна започна да изгражда параклис на мястото на втория гроб, който беше завършен буквално ден преди царското семейство да напусне страната на 16 септември 1946г.“, обясни доц. д-р Ивайло Шалафов - директор на Фонд за опазване на историческото наследство „Цар Борис Третии царица Йоанна”.
Архивите на Светия Синод пазят протокол от заседание, на което е приета молба на Царица Йоанна преди да напусна България. Тя предава параклиса и гроба на БПЦ с желанието да ги пазят и на всеки месец на 28 число да се отслужва литургия и панихида.
„Всеки човек и християнин има правото да притежава гроба на близкия си и да се моли Богу на него и за него. Аз имам обещанието от българското правителство, че гробът , мястото и параклисът ще бъдат запазени. С тази дълбока вяра оставаме успокоени, че това наше желание ще бъде изпълнено. ”
Новата власт не изпълнява обещаното. Параклисът е превърнат в склад за инструменти.
„Когато Георги Димитров за първи път посети Врана, той влиза и в параклиса. Когато видя в какво безобразно състояние е, извика управителя Якимов и му направи строга забележка. Нареди му веднага да вземе мерки за почистване на параклиса. В това време Георги Димитров чу злобните думи на негов служител от охраната: „Това трябва да се махне оттук”. Той го извика и го попита: Ти, българин ли си? Колко царе е имала България? Досега Царски гроб няма! Гробът на цар Борис трябва да остане!” След като параклисът бе основно почистен, Г. Димитров нареди да се заключи вратата и взе ключа със себе си. Докато той беше жив, параклисът стоеше заключен и никой не е влизал.” Из разказа на Стойко Паунов.
През 1954 година по заповед на Вълко Червенков параклисът е взривен, гробът - унищожен.
„След като параклисът е взривен, а тялото е изровено, досега нямаше ясни и точни сведения къде и какво се е случило с тялото на покойния цар. До преди 10 години имаше и живи участници в това второ поругаване на гроба на царя, които отказваха категорично да отговарят“, каза Ивайло Шалафов- фонд „Цар Борис Третии царица Йоанна”.
„Безспорно това е сърцето на цар Борис. Има съответната ампула с описанието на лекарите, извършили аутопсията. Затова на втория гроб тук във Врана пише: „По чудо оцелялото му сърце”, заяви Ивайло Шалафов.
„Когато започнахме да работим по царския архив тук, в двореца Врана, попаднахме на едно писмо от 1992 година, когато един служител на УБО, бивш служител, пише на Н.В . в Мадрид. Това писмо е интересно, защото казва: „Ваше Величество, гарантирам Ви, че в нощта, в която тялото на цар Борис бе изровено от гроба му във Врана, никакъв автомобил не напусна парка и двореца тази нощ.”
Ако това е вярно и ние можем да се доверим на спомените и разказите на този бивш служител на УБО, това означава, че тялото е пренесено на друго място в парка, необозначено място. И ако това е така и дай Боже да е така, това означава, че поне не се е случило нещо скверно, което да тежи на паметта на България. Този въпрос е въпрос за честта на нашата история, на нашето национално достойнство. Ние правим всичко възможно, за да установим какво се е случило и се надявам да даде Господ да се установи наистина правдата и какво се е случило, за да можем да почетем достойно паметта на нашия цар“, каза Ивайло Шалафов.
Въпросите още чакат своите отговори във времето. Рилската света обител отново приюти сърцето на Царя.
