„Зеленчуковата градина на Великобритания" – така наричат района около Бостън. Рекорден брой източноевропейци работят на полето и във фабриките, а стоката им стига не само до местния, но и до европейския пазар.
Един на всеки шестима жители в Бостън е чужденец. За 10 години от 2004 г. до 2014 г. е отчетен небивал ръст на работниците емигранти – 460% ръст.
Това е причината над три четвърти от местните жители да гласуват за Брекзит.
Разделени – така описват себе си жителите на малкия британски град, наричан столицата на Брекзит. Най-голямата мигрантска общност във Великобритания живее с най-големия процент местно население, гласувало за евроразвода.
„Гласувах за Брекзит, за да си върнем контрола над нашите закони в нашата страна. Продавам карти таро, но не знам какво казват за Брекзит. Смятам, че ще е нещо хубаво“, сподели търговецът Алън.
„Не гласувах "за", не го подкрепям, смятам, че трябва да сме част от Европейския съюз. Родителите ми са имигранти от Германия, затова нямам проблем с това“, каза търговецът Кърт.
Източна Европа е събрана в една улица – "Улица Запад", дълъг и прав път към жп гарата. От двете му страни са наредени екзотични за местната култура магазини. Много от тях съдържат думата "Евро" в името си. Един от най-посещаваните е този с български стоки.
В магазина се продава всичко необходимо – от захар, през сухи супи, до шампоани и мартеници. Милена и Петър са от най-честите посетители. Дошли са в Бостън от Сливен преди две години.
„Правим пици, аз съм към агенция. Съпругът ми е към фабриката на контракт. Чух, че има много пари, затова съм тук. В крайна сметка бях доволна, направих си някакви парички“, обяснява Милена.
„Общо взето добри са парите, но студ, хората не са добродушни. Друго си е в България. Чужбина не е за всеки един, повярвайте ми“, категоричен е Петър.
В болницата на края на града работи д-р Джаянт Сампат. Роден в Южна Индия. Завършва медицина в Плевен с първата вълна чуждестранни студенти в града. Живее 20 години в България и работи като анестезиолог в 7 български болници.
„Тук приспиваме пациентите... и ги водим тук, и пациентът се оперира. Екипът е интернационален. 70 до 90 процента от работещите са все чужденци“, разказа д-р Джаянт Сампат, консултант анестезиолог.
Д-р Сампат е женен за студентската си любов Диляна, която също е лекар. Двете им дъщери се раждат в България. Преди 6 години семейството се мести във Великобритания.
„Аз съм човек на света. Подкрепям Брекзита. За мен е по-добре веднъж завинаги да излязат и оттам нататък да преценят какво ще правят“, допълни д-р Джаянт Сампат.
С Брекзит българските паспорти се оказват един от най-големите активи на семейството.
„Засега имаме два комплекта паспорти – български и индийски. Надяваме се скоро да имаме и английски паспорт. Ние винаги ще си бъдем най-важното – граждани на България, след това на ЕС и чак след това на Англия“, каза д-р Диляна Павлова.
„Брекзит като упойка. Зависи упойка за какво. Защото някой път даваме упойки за неща като експлантации, за вземане на органи и пациентът никога не се събужда. Силно се надявам, че няма да бъде такава упойка“, каза д-р Джаянт Сампат - консултант анестезиолог.
Като консултант анестезиолог, Джаянт може да работи в почти всяка европейска болница. Но няма планове да напуска британския Бостън, поне докато не станат ясни реалните последици от евроразвода. Дотогава "столицата на Брекзит" ще живее с решенията, взети надалеч – в реалната столица Лондон.
Късчетата синьо, ясно небе над английската столица са истинска рядкост в дните около Брекзит. И напълно в синхрон с капризите на времето, страховете на близо 150 хиляди наши сънародници във Великобритания са свързани именно с неяснотата и мъгливия хоризонт, отвъд края на т.нар. "преходен период".
От пакетиране на месо до почистване на магазини – той винаги е опитвал да разбива мита, че българите са мързеливи, като дава всичко от себе си в това, с което се захваща.
Преди около 20 години Иван идва в Англия с мечтата за ново начало, но и протест – срещу системата в България.
„Дори ако си чуя песните съм сигурен, че са все още актуални. Защото в тях се говори точно за корупцията, която все още върлува в България, за проблемите в социалната среда, които са си същите. Нищо не се е променило. Това е най-лошото – че в България нищо не се е променило“, разказа Иван Богданов.
Иван обаче се е променил – 20 години по-късно е отговорен баща и съпруг, със собствен бизнес в английската столица.
Заедно със свой съдружник, той осигурява работа на десетки наши сънародници далеч от родината.
„Българите ще спрат да идват тук. Моето наблюдение е, че хората, които идват да работят тук, основно идват при познати и масово хората не знаят английски език. И те просто ще отидат някъде другаде, езикът няма да ги спре“, смята Иван.
Според Иван, гласувалите „за“ напускане на ЕС британци са подведени, а тепърва всички ще плащат цената на този избор.
„Все повече и все повече местим хора в други части на Европа и много от тези хора заявяват, че се местят точно поради тази причина. Цели офиси се местят. Все повече се наблюдава движение на фирми извън Англия, извън Лондон, конкретно“, добави Иван.
„По някакъв много странен начин хората бяха излъгани от медиите. Номер едно в търсенията на Гугъл търсачката беше: "Какво представлява ЕС?" И това беше само ден, след като бе приключил референдумът. Не, преди това, а след това“, заяви Николай Карадобрев, програмен директор на Радио БГ – Лондон.
Дори и за Николай, който много внимателно подбира информацията за своите български слушатели във Великобритания, въпросите за бъдещето след края на 2020 година са повече от отговорите.
„Нашите права са гарантирани, но със сигурност са гарантирани до края на преходния период. Оттам нататък не е ясно какво точно ще бъде договорено и какво точно ще се случи“, допълни Николай.
„През последния час с вас бе водещият Николай Карадобрев, радиото е Радио БГ Лондон, а предаването – "Без граници". Последното предаване, което излъчваме от територията на ЕС“.
За Брекзит обаче съществува и оптимистична теория. Изненадващо или не – тя е на българи, които живеят на Острова.
„Брекзит може би ще затвори някои възможности за бизнес с континентална Европа, но ще отвори такива с други държави по света, които в момента са във възход. В диапазон от 5-7 години самият бизнес естествено ще намери нови възможности за развитие, защото тук има прекалено много талант“, каза Георги Чиликов, вицепрезидент на инвестиционна банка в Лондон.
Именно талант е това, с което Георги и Стефан превземат световната икономическа и бизнес столица – Лондон. Те са част от най-доброто, което България може да предложи.
„Това, което се наблюдава, да кажем, с финансовите институции, е че някои от тях просто отварят офис в Европа, за да могат да имат там стъпка и това е – но като цяло, нищо не се променя. Не съм чул някой масово да се изнася или да се затварят офиси, паника или нещо от този род – просто Business as usual, както се казва“, коментира Стефан Караколев, финансов мениджър в Лондон.
Британските депутати заговориха за малко на френски, за да кажат, че тяхното "довиждане" не е толкова googdbaye, колкото френското au revoir. Което предполага завръщане и нови срещи.
Последен вот на споразумението за Брекзит.
В европарламента едни се готвят да празнуват, други не крият тъгата си. Носят футболни шалчета с надпис „Винаги обединени“. Идеята е на британския депутат Рори Палмър.
„Това е изключително жалко, тъжен момент. Много е емоционално. Заради приятелствата. Заради хората, с които сме работили заедно всеки ден“, каза Рори Палмър от Прогресивен алианс на социалистите и демократите.
Следва последна снимка за спомен, а след нея идва ред и на свалянето на британското знаме. Въжето обаче упорства и се заплита. Десетки журналисти следят историческата церемония и приемат перипетиите с пилона като знак против Брекзит.
От Брюксел, сърцето на Европа, тръгваме към края й. Тук е границата между Ламанша и Северно море. Британският бряг е само на 35 км оттук. Затова и през френския град Кале минава пътят на почти всички мигранти, които мечтаят за Обединеното кралство. Пред очите ни група младежи оглеждат възможности нелегално да стигнат до фериботите.
Тук, на пристанището, всички знаят това, но те вече имат много по-сериозни проблеми покрай Брекзит.
„Директно засегнатите, механиците, които работим тук, сме 600 души. Но подизпълнителите са над 10 хиляди“, обясни механикът на пристанище Кале Оливие Льометр.
На съседния паркинг има коли само с британски регистрации. Спрели са пред магазин за алкохол.
- Има ли много британци, които минават Ламанша само, заради по-евтини стоки, за вино, например?
– Преди бяха много повече, преди години. Ние тях ги наричаме туристи еднодневки. Има ги, но доста намаляха.
– Защо, какво ги отказа?
– Ами, махнаха безмитната зона преди няколко години. Британците идваха в Кале за един ден и се възползваха от безмитната зона на идване и на заминаване.
Близостта до британски бряг може би е подвеждаща. В Кале потъват не само мечтите на хиляди мигранти, но и надеждите за безболезнена раздяла на Европа с Великобритания. А покрай Брекзит изплуваха и страхове за бъдещето на Обединеното кралство.
Според доклад на специална комисия след референдума за Брекзит се наблюдава ръст в активността на паравоенните организации в Северна Ирландия. Само за последната година при техни атаки са загинали 3-ма души, една от тях – 29-годишна журналистка в Лондондери.
Британската област Северна Ирландия от десетилетия е терен на действие на групировки като Ирландската републиканска армия и нейните производни. Споразумението от Разпети петък от 1998 година слага край на 30-годишния конфликт между католици и протестанти.
„Положението се промени много след 1998 година и слава Богу. Тук се случиха много хубави неща и Европейският съюз много ни помогна в мирния ни процес“, разказа Броуна Масоливър, туристически гид в Лондондери.
Броуна Масоливър е родом от Лондондери, майка на 2 деца. Признава, че бомбените атаки от последните няколко години я ужасяват.
„Страшно е, защото 21 години живеем в мир и има много хора, които работят за това този мир да продължава. Никой не иска да се връща към миналото. Тъжна съм и съм ядосана“, сподели Броуна Масоливър.
Няма официални данни за контингента на местните паравоенни организации. Според журналиста Пол Гослинг, живеещ тук от над 20 години, членовете им са стотици. А Брекзит е само една от причините за тяхното активизиране.
„Има два вида дисидентски групи – т.нар. републиканци и т.нар. лоялисти. И двете са силно замесени с въоръжена престъпност. Лоялистите са много недоволни от идеята за очертаващата се икономическа интеграция на остров Ирландия. А републиканците са раздразнени от това, че процесът за политическо обединение на двете Ирландии не напредва достатъчно бързо“, каза Пол Гослинг, журналист и експерт по Брекзит.
Северна Ирландия е сред най-бедните региони на Западна Европа. Мнозина там са разчитали на еврофондове, особено в селското стопанство. Това е и една от причините над 78 процента от жителите на региона около Лондондери да гласуват против Брекзит на референдума през 2016 г.
"Ядосан съм. Англичаните, които гласуваха „за“ развода, изобщо не се интересуват от хората в Ирландия и нямат идея какво ще ни причини Брекзит. Безработицата тук е висока“, коментира Дермот О'Хара, представител на "Граничните общности срещу Брекзит".
„Пресичам границата всеки ден, за да ходя и да се връщам от работа. В момента нямаме представа какво ни очаква и, разбира се, сме изплашени“, каза Шарън.
И в нощта на евроразвода местните напомниха за основното си настояване през последните 3 години – да няма връщане на физическата граница между Северна Ирландия и Република Ирландия. Обещание, което е заложено в сделката между Лондон и Брюксел. За Мартина Андерсън – бивш терорист, а до вчера – активен евродепутат – това обещание е спечелената битка в загубената война.
"Каквото и да стане в края на преходния период, ние сме сигурни, че няма да има твърда граница на остров Ирландия. И все пак, няма добър Брекзит, той ще доведе до най-различни усложнения за хората“, заяви Мартина Андерсън.
Партията на Андерсън – "Шин Фейн", води кампания за обединение между Северна Ирландия и Република Ирландия. Дебат, който през последните години се засили именно заради Брекзит.
последната си книга Пол Гослинг представя план за 10-годишни реформи, които биха улеснили този процес.
„Два фактора увеличават вероятността за обединяване на Ирландия. Единият е ефектът от Брекзит. Вторият са демографските промени: хората, които се идентифицират като католици, нарастват като дял от населението на Северна Ирландия. Докато тези, които се определят като протестанти, намаляват и застаряват, защото повечето млади отиват да учат във Великобритания и остават да живеят там“, заяви Пол Гослинг.
В договора от Разпети петък има клауза, позволяваща свикването на референдум за отцепване на Северна Ирландия от Обединеното кралство. Шотландия също заяви, че ще се бори за нов референдум за независимост. Така вместо отговори, Брекзит постави нови въпроси за бъдещето на Великобритания.
