На 24 февруари 2022 г. светът се промени необратимо.

Русия нахлу в Украйна. Нарече го специална военна операция.

Всички други обаче го нарекоха война.

Пречупени бяха много съдби, загубени – хиляди животи, унищожени – цели градове.

И докато войната на фронта течеше, се стигна и до друга, икономическа и газова.

Почти всички западни компании се изтеглиха от Русия. Рублата се срина, както и украинската гривна.

„Фейсбук“ и „Инстаграм“ бяха забранени от Москва и получиха статут на терористични организации.

Така Москва стигна до друго крайно решение – да отговори на санкциите с натиск.

И поиска от Европа и неприятелските страни да плащат за газа в рубли. По фиксирани от Руската федерация цени.

На среща на върха в края на март лидерите на Европейския съюз обявиха съвместни действия в енергетиката.

Съществуващите тръбопроводи трябва да заработят в посока юг-север, за да могат балканските страни да получават втечнен газ от Гърция и Турция през България до Румъния.

Каква е ситуацията в България?

И какви са нашите перспективи в тази плетеница от тръби, газопроводи и икономически интереси?

Годишното потребление на газ у нас е 3,2 млрд. кубични метра за 2021 г. И страната ни трябва да успее да осигури същото количество, независимо от къде.

България и към момента има действащо споразумение за доставка на азерски газ – за 1 млрд. кубични метра на година, или една трета от общото потребление.

Още около половин млрд. кубични метра са вече резервирани от различни доставчици през газовата връзка с Гърция за внос на алтернативни количества.

Останалите обеми могат да се осигурят или с допълнителни заявки към Азербайджан или чрез LNG, отново през Гърция.

Това обаче поставя половината ни годишни доставки в несигурна ситуация.

При инспекцията си на строителството на газоизмервателната станция при Комотини премиерът Кирил Петков съобщи че изпълнителят на газопровода го е уверил че той ще бъде завършен до края на юни. Газ по него ще потече през септември, прогнозира министър председателят.

И докато експертите се чудят как да излязат от тежката ситуация, политиците също мислят по темата. И съвсем очаквано са на противоположни мнения.

„Това, което ще се случи, е, че в следващите 4-5 години Европа ще построи необходимата инфраструктура така че да спре да купува газ от Русия. Европа ще построи още 200 кубика терминали за регазификация и ще почне да купува LNG или втечнен газ – по-скъп“, коментира Делян Добрев от ГЕРБ.

„Тези приказки, че може да има азерски и втечнен газ – да, може, но на каква цена. Аз винаги съм казвал че и Байконур можем да построим, но има ли смисъл“, е мнението на Борислав Гуцанов от БСП.

„Закъсването с доставките на енергийни суровини повечето дойде от войната в Украйна, но цялата криза беше и преди това. Течеше, тлееше, но вече сме в една друга фаза. Как и по какъв начин да осигурим доставките на газ и петрол. Не е необходимо да казваме, че ще спрем доставки от досегашни доставчици без да си осигурил други договори за доставка от други източници“, смята Рамадан Аталай от ДПС. 

Разделението е и по темата за цената на бъдещите доставки. За някои те са реалистични, за други – непоносимо по-скъпи.

Основният въпрос, който всички си задават е: ще успеят ли Европа и България да приключат отношенията си с „Газпром“ и да мине изцяло на алтернативни доставки. По темата се появи противоречие и в управляващата коалиция. Асен Василев обяви, че приключваме с „Газпром“. Премиерът го поправи.

„Ние няма да отрежем „Газпром“, такава опция няма. Въпросът е, че когато влезем в преговори, ще държим повече от една карта в ръцете си“, заяви премиерът Кирил Петков на 21 март.

„Ние сме единствената държава в ЕС, на която ѝ изтича договорът с „Газпром“ в края на тази година. Ако правителството няма намерение да преговаря с „Газпром“ или да поднови договора, трябва веднага да запази капацитет в единствения към момента терминал в Гърция – Ревитуза“, съветва Делян Добрев.

„Засега според мене не е възможно няма как да се каже че прекратяваме, това което каза Василев, добре че премиерът го поправи, да не се намесват в енергийните потоци без подготовка.

И докато разминаванията в мненията за цените са налице, всички са категорични в едно – Европа и България трябва да нагнетят максимално газ в своите газохранилища, за да имат резерви и да влияят върху инфлацията.

Какво е състоянието на българските съоръжения?

Хранилището в Чирен е за 500 милиона кубика и е действащо. То е трябвало да бъде разширено до 1 млрд. кубика, но това така и не се е случило.

Оказва се обаче, че България и по-специално около Галата край Варна има още едно, естествено, газохранилище. В момента то се ползва като находище от концесионера Петрокелтик България. Опасенията са обаче, че е възможно то да е увредено.

Във Варна въпросът за газовото хранилище предизвиква тревога у газовите експерти и познавачи. Никола Дуков е специалист по темата и е работил в газовия сектор още през 90-те години. Днес следи случващото се с нарастваща тревога.

„Някои източници ми подсказаха, че българска или чужда компания е получила правата за експлоатация с вкарване вода под налягане и изтласкване на газа до край. Ако това е направено, държавните служби да се вземат в ръце, защото това е едно от най-големите тежки престъпления в енергетиката“, казва Дуков.

Областната управа на Варна признава, че липсата на газохранилище прави страната и града зависими от Русия.

„Не мисля, че има диверсификация, макар че имаме находище на Галата. Доколкото знаем, то не е годно като хранилище в момента, не е съхранявано по правилен начин в годините назад“, коментира областният управител на Варна Благомир Коцев.

Отправихме официално питане до Министерство на енергетиката кой е концесионер на Галата, откога и какво знаят за хранилището. Оказа се, че концесионерът е променял името си през годините, но е един и същ. Първо се е казвал „Мелроуз рисорсиз“, а после – „Петрокелтик“.

Договорът е сключен през далечната 2001 г. със срок 25 години. Те изтичат през 2026 г., но – с право на удължаване на концесията, казват още от Министерството.

Министерството допълва, че третира Галата не като възможно хранилище, а като находище с добивна платформа, две сонди и десетки километри подводен газопровод.

В момента добивът е от една сонда и за последната година е 8 милиона кубически метра, казват от министерството.

Опитахме да открием „Петрокелтик България“ на посочения от нея официален адрес в град Варна – безуспешно.

Все пак успяхме да открием по телефона представител на „Петрокелтик“ и да получим писмено и техния отговор.

Те потвърждават, че договорът е от 2001 г., като досега са добити около 2 млрд. куб. метра природен газ като и към момента добивът продължава.
Преди години те подали заявление за преобразуването му в хранилище на природен газ, но получили две отрицателни становища – на експерти, наети от Министерството на енергетиката и на „Булгартрансгаз“. А на въпрос дали хранилището е „затопено“ и може ли да се използва за газохранилище „Петрокелтик“ наричат Галата „водоносна структура“. И изтъкват няколко причини защо използването му като хранилище е невъзможно.

И докато всички смятаме недостига, вече се говори и за алтернативи. Една от тях са газ хидратите. Това е газ в друго агрегатно състояние – на дъното на морето.

„Тази технология е нова и е напреднала в Китай, Япония, САЩ, Тайван. Предполага се, да не кажа доказано е, че Черно море е най- богато. Това е отново газ, на дъното на Черно море и това е вече е енергийна независимост на България“, обяснява Гуцанов.

Във Варна мислят и за изграждане на допълнителна пристанищна инфраструктура. Казват, че заради войната всъщност градът може да е новата Одеса и да поеме голяма част от трафика на кораби, стоки и товари. Говори се за пристанище под Максуда, както и за интермодални терминали във Варна и Русе.

И така, вече 45 дни Светът наблюдава войната в Украйна.

Война, започнала по политически причини, която вероятно ще доведе до дългогодишна икономическа криза.

Русия ще загуби европейските пазари и ще трябва да обърне поглед на изток.
Европа ще трябва да се мобилизира и да инвестира в собствена газопреносна мрежа и структури.

И докато разделението се задълбочава, експертите казват, че новата студена война е на прага.

И ще е световна битка за газ.