В bTV Репортерите Петя Дикова потапя зрителите в света на магията и разкрива невиждани експонати от реквизита на най-големите български илюзионисти, сред които Мистър Сенко и Орфи.
Първият професионален фокус в България е направен преди повече от 100 години. Астор е единственият илюзионист в Европа, награден със "Златният Оскар". Орфи има сребърен медал от Световния конгрес на илюзионистите, а Мистър Сенко има повече от 10 000 представления у нас и в чужбина. Въпреки тези постижения в България няма музей на илюзионното изкуство, каквито има в повечето европейски столици.
Има обаче един българин, чиито страст, отдаденост и талант излизат от шапката на фокусника и маската на актьора, за да запазят паметта за илюзионното изкуство. Най-голямата магическа колекция у нас е собственост на илюзиониста и актьор Ненчо Илчев. Това „прекрасно момче с огромна дарба, развита в годините“, както го описва неговият колега Любо Нейков, вече повече от 25 години събира най-интересните фокуси на великите български магове, за да не бъдат изгубени за поколенията.
Ненчо прави първия си фокус като дете, след като по телевизията вижда един от най-популярните за времето си илюзионисти - Али Бонго.
„Много ясно го помня - бил съм на 12 или 13 години. Той правеше един фокус с конец. Загледах се и в мига, в който го видях, просто разбрах как става. Усетих каква е тайната. Веднага го направих и оттогава се запалих”, разказва Ненчо.
Фокусите обаче не са само "Абракадабра сим салабим". Освен техника, труд и талант, трябва и реквизит. Пепа Мити е снаха на легендарния Факира Мити, който има над 12 000 спектакъла и е баща на обичания естраден певец Емил Димитров.
„Подарих целия реквизит на свекъра и на мъжа ми, с когото работеха, защото не искам да седи вкъщи. Той трябва да бъде в ръцете на тези, които да го покажат на хората”, споделя Пепа Мити.
„Ненчо събира реквизитите на най-големите български магове. Той умее да прави тези фокуси. Пазаруваме заедно фокуси от чужбина, включително от Лас Вегас. По този начин ние сме актуални”, разказва Любо Нейков.
Най-емблематичният ни илюзионист, Астор, стопанисва къщата на мистър Сенко.
„Много хора казваха: - „Астор сега ще унищожи къщата на Сенко”. Аз съм запазил абсолютно всичко. Пазя няколкото реквизита от Сенко. Най-прочутата илюзия в целия свят има много красиво име – "Метаморфозата". Това е било любимата илюзия на Худини, а след това се оказа, че е любима на Сенко и накрая се оказа и моя любима илюзия”, споделя Астор.
Ненчо притежава по-голямата част от реквизита на мистър Сенко, на Орфи и на по-малко познатия Лепаз – негов учител. Пази и най-голямото постижение на Орфи – спечеления от него във Виена през 1981 година сребърен медал от Световния конгрес на илюзионистите.
„Когато Орфи почина, мечтата ми беше този реквизит да бъде при мен. Никога не съм си помислял, че 20 години по-късно аз ще го съхранявам”, разказва още Ненчо.
Казва, че го прави с пълна отдаденост и огромна любов. Дава повечето си средства именно за това и не съжалява. Надява се някой ден хобито му да даде резултат. Ненчо мечтае за голям музей с малка сцена, на която да се правят представления. Иска да остави целия реквизит там и когато някой ден си отиде, да има някой, който да го обгрижва, за да остане в годините.
За Астор също е важно да има музей на илюзионното изкуство, защото по думите му нашата страна има много по-интересни магии от много европейски държави.
Според Ненчо илюзионното изкуство никога няма да умре, защото то е най-древното.
„То обаче се видоизменя. Няма начин – времето, технологията го променят. Вече не можеш да впечатлиш публиката, че режеш жена на две в сандък. Трябва да търсиш други начини и хората ги намират”, смята Ненчо.
Според него обаче илюзионистите в България стават все по-малко, а изкуството се променя в друга насока.
„Трудно е, изкуството в държавата ни е игнорирано. Не ценим това, което имаме. Имали сме големи артисти, илюзионисти и певци. Не трябва да го забравяме. Забравим ли, това е вече - свърши държавата и ние като народ”, казва Ненчо.
Най-великият магьосник на нашето време, Хари Худини, казва, че целият ни живот е мистерия и магия. И макар в последните години у нас думата "магия" да е засенчена от другото си значение, за всички нас, които вярват във фокуси, остава надеждата, че добрите магьосници и техните фокуси ще ги има винаги. А някой ден историята на българското илюзионно изкуство ще има дом и памет.
