Съдбоносни избори в Америка. Вот по време на пандемия. Рекорден брой американци дадоха гласа си за 46-ия президент. Джо Байдън събра необходимите над 270 гласа, за да стане президент на Съединените щати. Опонентът му Доналд Тръмп от своя страна заяви, че ще оспорва вота във Върховния съд и задейства процедурата още преди края на броенето.

Историческият избор премина под сянката на коронавируса. Въпреки пандемията близо 160 милиона американци гласуваха - най-високата избирателна активност за последните 100 години в Съединените щати. На 3 ноември и в дните преди вота в цялата страна се извиха дълги опашки пред секциите.

Изборът на 46-ия президент на страната показа и дълбоко разделение в американското общество. В решаващия щат Уисконсин сред сънародниците ни има симпатизанти и на Байдън, и на Тръмп.

Койчо Велчев за втори път дава гласа си за Тръмп. Живее от 30 години в Щатите и притежава камиони, с които развива своя бизнес.      

„Транспортният бизнес е като барометър за икономиката. От 20 години съм в него и не съм виждал толкова бизнес, колкото в последните 4 години“, казва той.

Счетоводителят Георги Райков, който също живее в предградие на Милуоки, Уисконсин, гласува за кандидата на демократите Джо Байдън.

„Бих казал, че Доналд Тръмп се оказа изключително слаб лидер. Той не успя да обедини нацията, да изпълни едни и същи мерки и действия, с които населението да се предпази от вируса“, смята Георги.

Заради коронавируса повечето американци избраха да гласуват предварително и по пощата. Това забави броенето на бюлетините, което продължи в дните след изборите.

Коронавирусът се превърна в основна тема на изборите и успя да раздели американското общество на щати, в които мерките са затегнати и други, в които те липсват. Така, например, в малкото градче Уилямс, разположено в северозападната част на Аризона, да носиш маска е въпрос на политически пристрастия.

Кметът Джон Мур, който е от Републиканската партия, управлява градчето от 16 години и смята, че мерките срещу разпространението на пандемията ограничават правата на съгражданите му.

Уилямс се намира на историческия път 66, по който се стига до Големия Каньон в близост. Затова десетки туристи преминават всеки ден през градчето. Кристина и Питър са дошли от Калифорния и са единствените, които виждаме да носят маски.

„Ние идваме от Калифорния и там всички носят маска през цялото време. Но когато си тук е малко шокиращо. Най-вече, като влезеш в затворено помещение и видиш, че никой не носи маска“, споделя Кристина.

Политиката е неразделна част от живота на местните, а населението е разделено между двете партии. 

Освен Аризона, другите ключови щати в надпреварата за Белия дом са Флорида, Уисконсин, Мичиган, Северна Каролина, Пенсилвания и Джорджия. На изборите точно те обърнаха резултатите и посочиха 46-ият лидер на страната.

„Тези седем щата ще решат изборите. Tе многократно са решаващите - т.нар. колебаещи се щати, които не са задължително на демократите, нито задължително на републиканците. По някакъв начин са балансирани. Уисконсин, Мичиган и Пенсилвания са трите щати, които преди 4 години, ако Хилари Клинтън беше спечелила, щеше да е президент на САЩ“, обяснява Дейвид Шулц, професор по политически науки.

Освен COVID-19, друг невидим вирус също разклати американското общество в навечерието на президентския сблъсък. Темата за расизма беше основна през изминалата година, а много градове бяха изправени на ръба на гражданска война, след като страната беше залята от протестна вълна, родена на улиците в Минеаполис.

Полицейски участък в Минеаполис беше опожарен преди няколко месеца след убийството на афроамериканеца Джордж Флойд по време на арест.

Мащабните протести след смъртта на 46-годишния безработен бивш рапър, затворник и шофьор прераснаха в насилие. Напълно или частично бяха унищожени 1500 сгради в района. Щетите са оценяват на над 55 млн. долара.

Смъртта на Флойд изкара на улиците в Минеаполис хиляди в края на май. Нощем напрежението ескалираше. Стигна се до стрелби, грабежи и палежи. Свещеник Тим Христофър описва атмосферата в Минеаполис днес като опасна. Той буквално държи в едната си ръка Библията, а в другата - оръжие.

Часовете преди изборите десетки работници и полицаи обградиха официалната резиденция на американския президент, за да издигнат стена пред Белия дом. Властите и търговците очакваха сблъсъци, независимо кой е победителят.

Все пак не всички политически анализатори бяха настроени за драматично предаване на властта.

„Ние в Съединените щати имаме повече от 230 години традиция на мирен преход от една партия към друга. Aко Тръмп загуби, той е загубил. Конституцията казва, че ще престане да е президент на 20 януари следващата година. Не виждам как военни биха дошли в негова защита и да кажат - ще го задържим на поста. Ако ще да вземе шперплат и да закове прозорците на Белия дом, в крайна сметка вече не е на тази позиция“, коментира проф. Дейвид Шулц.

Заради очакваната ескалация на насилие около вота и страховете от коронавируса американците масово започнаха да се въоръжават. От началото на годината в магазин в Питсбърг, Пенсилвания, са продали двойно повече оръжия. Появиха се денонощни опашки с желаещи да си купят пушка или пистолет.

Джош Роу, който е собственик на магазина, разказва, че сред най-търсените модели са пистолет и автомат, използван при повечето масови стрелби в Съединените щати. Само срещу няколко стотин долара можете да се сдобиете и с двата. Един от най-продаваните артикули в магазина е калашник, произведен в България.

От началото на пандемията в Щатите са продадени над 17 милиона оръжия. Рекорд за последните 10 години.

Джош Роу е бивш военен и пожарникар, който симпатизира на Републиканската партия и одобрява политиките на Доналд Тръмп. Самият той има колекция от стотици оръжия. Джош разказва, че сред клиентите му има и членове на Демократическата партия, които парадоксално от години настояват за затягане на режима за купуване на оръжия.

Въпреки че в началото на изборния ден Белият дом осъмна зад заграждания, издигането на една друга стена далеч на юг се превърна в символ на изминаващия президентски мандат и на разделението сред местните.

Стената на границата между Съединените щати и Мексико – там, откъдето започва и често угасва американската мечта за хиляди мигранти, бе сред най-ярките обещания на Доналд Тръмп в предизборната кампания преди четири години.

Строителството обаче започна преди година. Към момента са построени нови 24 км и са подменени още 500 км стари съоръжения. В процес на изграждане са над 600 км. Общата дължина на цялата сухопътна граница между Щатите и Мексико е три пъти повече - 3145 км. Най-много от стената на Тръмп има в Аризона.  

Стената на границата между Мексико и Съединените щати е изградена от масивни метални елементи - всеки с височина от над 10 м.

Патрулът на Брад Гил и Чанс Кенеди отговаря за сигурността на границата с Мексико. Разказват, че стената не спира потока от нелегални мигранти от Мексико по пътя им към мечтания по-добър живот в Съединените щати.   

Шерифите от областта Пима охраняват най-голямата територия от границата в щата и разказват, че за последната година са открили телата на над 100 души. Освен на каналджии хората, идващи в Щатите през границата с Мексико, плащат и на наркокартелите. Сумите варират между 3 и 5 хиляди долара. Според властите в последните години трафикът на хора вече е по-доходоносен бизнес от дрогата.

Изборните резултати, осигуряващи победа на Джо Байдън, вероятно няма да са окончателни. Развръзката се очаква след седмици или дори месеци на съдебни дела. След една от най-запомнящите се битки за Белия дом в историята обаче е сигурно едно - най-важната задача пред следващия президент ще е да обедини разединените американски щати.

Автори: Теодора Трифонова, Росен Цветков

Епизодът "Америка решава 2020" на bTV Репортерите е осъществен с помощта на "Америка за България".