bTV Репортерите: Трафиканти зад преселението на Столипиново в Германия

Германия през 2019 г... Град Дуисбург е територия на ромите от България и Румъния. Столипиново се изнася, всеки ден, организирано, с бусове. 

Всеки ден в Германия се регистрират около 120 нови български граждани, около 50 000 на година. И преселението продължава. Компактно и организирано, ромските махали се изселват.

Само в съседните градове - Дуисбург и Дортмунд официално живеят около 20 000 български граждани, като нови около 500 идват всеки месец.

Подобна е картината в Мьонхенгадбах, Гелзенкирхен, Кьолн, Кобленц и много други градове. Провинцията Северен Рейн Вестфалия се превръща в новата страна на българските роми. Българските граждани в Германия вече са около половин милион, а всеки трети живее на социални помощи.

Символ на този процес е 500-хилядният индустриален град Дуисбург. Всеки месец тук пристигат около 300 нови български граждани. Според официалната статистика на града към 1 януари 2019 година, те вече са 12 хиляди. Почти половината са деца. Столипиново идва.

Мари Грос е журналист в базираната в Хамбург медийна група „Шпигел”. Автор на документален филм за случващото се в момента преселение на ромите от Столипиново в германските градове Дуисбург и Дортмунд. Миналата година прекарва седмица в пловдивското гето, за да разследва процеса.  

„Доста е интересно да разбереш как работи всичко това, защото първото впечатление от тях в Столипиново е, че те не са добре организирани, но след това виждаш как всеки ден бусовете заминават за Германия. И всичко е организирано”, разказа Мари Грос.

Франц Фол е автор на книгата „Дуйсбург, Марксло, отвътре”. Марксло е кварталът, който хората от Столипиново, и други махали в Пловдивско са превърнали в свой нов дом. Франц е роден в близкия до Дуисбург град Есен, но се е преселил в малко спокойно селце в Източна Германия, на границата с Полша, където посреща екипа ни.

„Швейцарско издателство ме попита дали ще имам смелостта да отида в Марксло и да напиша книга, защото Дуисбург е нарицателно за криминален град, винаги се описва като пропаднало място, като престъпно място”, каза Франц Фол.

„От шофьорите на микробусите разбрах, че има координация между турци в Дуисбург, Дортмунд и други места в Северен Рейн Вестфалия и хората в Столипиново. Тъй като те са турскоговорящи, те се разбират, но самите шофьори на микробусите комуникират с турците в Дуисбург и ги пресяват, и казват от какви хора имат нужда в конкретния момент, и тогава те заминават за Германия”, обясни Мари Грос.

„Прекарах 6 месеца в Дуисбург, взех си жилище под наем и за три четвърти от годината написах книгата”, обясни Франц Фол.

Така Франц разбира защо българите от Пловдивско и Шуменско избират точно Дуисбург:

„Защото самите трафиканти, които ги водят са от Дуисбург. Те не са нито българи, нито румънци. Те са турци, които живеят там от много време, те търсят и вербуват българи, за да ги излъжат. Това стана цял бизнес”.

„Турците, които ги довеждат тук и ги наемат, също така опитват да ги включат в системата за социални помощи. Те не само, че работят нелегално за своите турски работодатели и не плащат нищо на държавата, но получават и социални помощи”, каза още Мари Грос.

Зад процеса на изселване на хора от българските махали към Германия стоят турски граждани, притежаващи мащабен бизнес в Германия, както и недвижими имоти, където се настаняват българите. Преселението се движи заради бизнеса с наеми, глад за евтина работна ръка и възможност за екплоатиране на германската система за социални помощи.

Турците, които движат процеса на миграцията са собственици на фабрики за месо, дюнер кебап и пекарни за хляб. Те притежават цели сгради с апартаменти в най-проблемните квартали на Дуисбург, превърнали се в анклави за турци, българи и румънци. Настаняват новите мигранти от България в свои апартаменти. 

Българите са предупредени да не дават информация за това какво работят, затова и властите са с вързани ръце. Няма как да се разкрие експлоатацията, ако работникът не свидетелства срещу работодателя.

В апартаментите живеят по 10 до 15 мигранти. Мигрантите плащат за матрак.   

По-старите мигранти, като Таир Асан от Столипиново, които вече са се измъкнали от капаните на трафикантите, вижда как всеки ден от България идват нови хора:

„Много е трудно, да спиш в една стая, матраци и нищо друго. Направо като животни”.

За апартамент, чийто пазарен наем е 400 евро, турците изкарват до 2000 на месец, като вземат по 190 евро на матрак от ромите.

"Изглежда, че всичко им е организирано предварително, че има хора, които ги изпращат, че има хора, които ги приемат. Не търсят по никакъв повод информация за това какви са условията на осигуряване, какви са условията на наемане на жилища, как могат да започнат работа", каза Стефан Димитров, ръководител на Генералното консулство във Франкфурт.

„Докато снимах този документален филм, си дадох сметка, че не хората от Столипиново са тези, на които трябва да се сърдим и да сме ядосани, но тези турци, които стоят зад всичко това. Те са хора, които се възползват от българските роми – за работа, за всичко. Те са тези, които стопират процеса на интеграция”, заяви Мари Грос.

Ромите работят във фабрики за разфасоване на кокошки и производство на дюнер кебап срещу 5 евро на час, при 9,50 евро на час минимална легална заплата. Без договори, нелегално. Плащат наема си на турските собственици от социалните помощи, които получават. Така бизнесмените имат безплатни работници.       

"Моите приятели вземаха 3 цента на килограм… Той към 500 евро взема на месец. За тези 500 евро наема ли да плаща, децата ли да гледа?", пита Таир Асан.

„Когато видиш начина, по който турските работодатели се отнасят с българските роми, как ги вкарват в системата на социални помощи, как ги въвличат в схеми за заобикаляне на правилата на системата за социалните помощи, за да изкарват пари, това ме кара да мисля, че решението на проблема е като се занимаваме с тези турски работодатели, вместо да се насочваме към хората, които не са образовани. Те дори не знаят, че правят нещо нередно”, допълни Мари Грос.

Утре в bTV Репортерите очаквайте – защо българските роми остават в Германия, въпреки експлоатацията, на която са подложени и как се измъкват от черния пазар на труда, за да станат част от германската система. И още – ще успее ли Германия да направи това, което България не успя – да интегрира ромите.