След трагедията идва съпричастността. Хиляди протегнати ръце.
Войната, където и когато да се случи, показва лошото у хората. Но вади на показ и най-топлите чувства на съпричастност.
През последните две седмици видяхме безпрецедентна вълна на подкрепа, хиляди протегнати ръце към нуждаещите се.
Споменът от събитията в Украйна през 2014 г. днес се завръща като кошмарен бумеранг за Лариса и Олга.
Майка и дъщеря, които успяват да напуснат страната през 2015 г. Войната днес им връща познатата тревожност.
"Това е дежа вю е умножено поне 10 пъти по сила, големина и мащаб на събитията. Това беше голям шок, от който не можеш да се събудиш няколко дни и не можеш да повярваш. Трябва да работиш, но сърцето и мозъкът ти са другаде", казва Олга Шпортко.
"Земя, която е била твоя, ти си ходил по нея, като у дома, изведнъж не е твоя, бяга от твоите крака и ти ходиш по чужда земя и някой ти говори "това не е твое вече". Аз стоях под руските автомати, хората ми казваха "Фашист" само защото представях Киевска компания", казва и Лариса.
Олга успява да избяга от бойното поле, за да воюва на друго - в медицината. Вече две години е на първа линия в COVID реанимацията към Александровска болница.
Майка й започва бизнес с недвижими имоти у нас, работи върху него ежедневно до сутринта на 24 февруари тази година.
Оставя службата и се включва в Сдружението на Украинските общности в България "Мати Украйна". Заедно търсят и осигуряват подслон, храна, приятелско рамо.
Всеки ден дарителският център се изпълва с още хигиенни материали, още консерви, дрехи, играчки и молитви за мир.
"Един мъж се обади и каза: "Мога да дам на бежанци диван". Аз в недоумение - какъв диван, защо това. Какво да направим с него? - Госпожо, вие не сте ме разбрали, аз живея в хубав район, нямам къща, апартамент, дори стая за бежанци. Имам само свободен диван - двоен, разтегателен. Ако някой има нужда да пренощува, аз съм на разположение, запишете ме задължително. Аз започнах да рева", спомня си Лариса.
Помагат и на украинци, които са останали в Украйна: в болници, детски заведения, в блокирани градове.
Майка и дъщеря правят всичко по силите си, за да могат по-малко хора да видят света, така както те го видяха преди години.
В голяма къща в квартал "Изток" в Перник, на площ от 800 квадратни метра цари оживление.
Необитаемите стаи се боядисват и обзавеждат. Доброволци носят легла, матраци, техника и храна.
"Защото имам нужда от това, трябва да правим добро, да помогнем в трудни моменти като този", казва един от доброволците.
"Това е една от осемте ни бани, буквално за 8 дни я направихме, сложихме бойлери, има изобилие от топла вода", обяснява и друг доброволец – Никола от "Гората.бг".
Създава се нов център за подкрепа и настаняване на 70 до 100 майки с деца.
Инициатори са "Гората.бг" - организация, с усилията на която към момента има засадени и подарени над 1 650 000 нови дървета за България.
"Буквално за 6 дни ние направихме чудо, което никога не съм си мислел, че е възможно. 6 дни по-късно освен че имаме 12 души тук, имаме 50 легла, матраци, ремонтирани стаи, огромни количества дарения от хора и фирми, хора стоят до 2 ч. през нощта да ремонтират, десетки приеха хиляди телефонни обаждания, за да координират този процес", посочва Никола.
В това чудо се убеждава и Демира, избягала от ужаса на войната, заедно с трите си деца.
"Мъжът ми реши да остане там, въпреки че можеше да дойде с нас, има нужните документи. Сега не воюва, но е в готовност да вземе оръжието и да помага", разказва тя.
Тук е и Олена, бесарабска българка.
"Ние живяхме дълго в комфорт, с мисъл само за себе си, не очаквахме, че така ще стане с нас. Много е трудно да го приемеш в мозъка, в душата, в сърцето си. Но този дух, който срещнах в България, той вселява надежди, че ще бъдем добре", вярва Олена.
Първият ден в центъра е особено специален за малкия Максим. Днес той става на 1 година. И въпреки непознатите хора, дом, език - празник трябва да има.
Само до обяд той получава не една, а две торти от дарители. И безброй подаръци от непознати.
"Не съм очаквала такъв рожден ден. В Одеса всичко беше поръчано, ресторант, фотограф, подаръци. Пожелавам му да не разбере какво е война, да не се крие по бомбоубежища, да не пътува 900 километра, да види само хубави хора, такива, каквито са тук", пожелава си майката на Максим.
Сега центърът има нужда от храна, от хигиенни материали, техника, дрешки. Психолози, лекари, юристи, доброволци - всички са обещали, че ще дарят труда си безплатно.
Отиваме в Китен. Срещаме Кирил малко след като е пристигнал в лагера в града. Бяга от Киев в деня на седмия си рожден ден, когато бомба избухва до дома им.
"Домът ни е разрушен, трябваше да се разделим с роднини и близки, тук нямаме нищо и никой", споделя Виктория – майката на Кирил.
Като всяко дете на 7, и Кирил е мечтал за торта. Но не говори за това, за да не притеснява майка си.
Ден след като по bTV разказваме за стотиците бежанци, намерили убежище в Китен, млада жена – собственик на сладкарски цех в Бургас, решава да зарадва децата с лакомства. А за Кирил подготвя специална изненада.
"Това беше абсолютно неочаквано, беше много приятно, останахме удивени. Той беше така радостен, очите му сияеха. А когато му дадоха и подарък, спа с него цяла нощ. Имахме чудесен детски празник… Всички деца бяха радостни и щастливи. Той беше толкова доволен, прегръщаше ни. Много сме ви благодарни! Изпълнихте най-съкровената му мечта", казва Виктория.
Войната да свърши по-бързо! Това си е пожелал Кирил. И макар в желанието му да няма нищо детско, за един миг, за една вечер сълзите отстъпват място на усмивката.
Планина от дарения, десетки доброволци, денонощен труд - това ще види всеки, който дойде да потърси или предложи помощ в ситуационния център "Отворени врати за Украйна" в София.
Той е на площ от 3000 кв. м., като в него има и детски център. Всичко става възможно заради усилията на Кремена Кунева от фондация "За доброто", Андрей Николов и десетки добротворци.
Тук се предоставя хуманитарна помощ, планира, организира и за тежки ситуации, които тепърва предстоят.
"В момента, в който напишем: Хора, имаме нужда от лаптоп и три телефона, за часове те се носят", казва Кремена Кунева, председател на фондация "За Доброто".
Снимка на третия ден от дейността е запечатала умората сред целия екип.
"Физическата умора не е проблем, ще се справим с нея, много тежки емоционално са събитията, които се случват", посочва Кремена.
Имат нужда, освен от хуманитарна, и от финансова подкрепа. Необходими са и средства за заплати на хора на пълно работно време.
Докато разговаряме, Кремена е гушнала в обятията си Вера. Момичето не искало да играе с другите деца, първите дни рисувало бомби. Днес вече рисува друг свят и казва, че е "малко щастлива".
В Българския червен кръст отдавна знаят какво значи подкрепа.
"За пореден път българското общество показа, че при бедствия, кризи сме готови да помогнем - както при наводненията 2005, село Бисер, Мизия, Перник, земетресението в Хаити", казва Ясен Сливенски.
Поради непрестанно нарастващите нужди от подкрепа за пострадалото население в Украйна, българският червен кръст обяви кампания за набиране на материални дарения. Всички дрехи и обувки, спално бельо, топли завивки и хигиенни материали трябва да бъдат нови. bTV се включва активно в инициативата.
Само за 10 дни от началото на кампанията на Българският червен кръст и bTV са събрани помощи за 11 тира. Част от които вече са при нуждаещите се в Украйна.
"Това значи по 160 товари заминаха с материали от първа необходимост, хигиенни материали за деца, одеяла, топли дрехи, памперси, колегите от украинският червен кръст ги очакват и разпределят на най-нуждаещите се", уточнява Ясен Сливенски.
Над 2 250 000 са събраните пари по дарителската сметка.
bTV Media Group продължава да следи, разказва и подкрепя всички организации, сдружения и граждански инициативи и показва добрите примери на съпричастност и състрадание. Информация за всички възможности за набиране на помощи и дарения е на нашия сайт dobriatprimer.btv.bg.
Според психолога професор Маргарита Бакрачева толкова единни в подобен мащаб българите не сме били през последните години, само в отделни моменти, понякога при локални кризи или бедствия.
И всичко това - на фона на умората и страховете за собственото ни здраве, финансова сигурност, осъзнатият риск за живота.
"Тук и териториално, и като култура припознаваме нещо като общност, към което принадлежим и тази реципрочност и доверието към справедлив свят, които определят човешката реакция, автоматично водят до по-бърза и заразна съпричастност", смята проф. Маргарита Бакрачева.
Съпричастността не признава граници. Избягали от зоната на конфликт, няколко украинки дадоха нов живот под грижите на лекарите в България.
Доброто намери място в спорта, религията, туризма, изкуството, политиката.
На фона на вълната от необичайности, българският народ показа обединение за пример.
