Вече 142 години България се възползва от правото си да гласува. Избирателната ни система е преминала през различни етапи, изпитания и сътресения.
Гласували сме ръкописно, и с боб, и царевица.
С референдум от монархия сме се превърнали в република. И постепенно сме дали избирателни права на жените.
За да стигнем до 2021 г., в която четири пъти заставахме до урните.
Първите избори у нас през 1879 г. са за народно събрание - на 30 септември и 7 октомври.
Веднага след Освобождението първото заседание на първото обикновеното народно събрание се провежда в Къщата с часовника на улица „Московска“.
Тогава още не сме имали хартиени бюлетини, а и над 95% от населението е било неграмотно. Затова било решено - гласуване с боб, царевица и други шарени семена.
„Това е самата технология на вота, поради изключително ниския процент на грамотност – през 1880 г. са регистрирани 3,3% грамотни. Това е наложило изборите да бъдат сведени тъй като и системата е двупартийна - либерали и консерватори, до гласуване с боб и царевица на места или различни видове боб“, обяснява доц. д-р Михаил Груев - председател на Държавна агенция „Архиви“.
Макар че гласуването е допотопно, избирателната ни система е модерна, казват историците.
„Сравнително рано след възникването на нашата модерна държавност възприемаме практики широко разпространени в Европа. В началото е мажоритарна, тя е естествен продукт на развитието. Прилагала се е в многомандатни райони“, посочва преподавателят по История на изборите в България Светослав Живков.
След боба и царевицата, идва ред на гласуването с хартия. И - със скрит образователен ценз.
„Налагането на бюлетините става постепенно, така да се каже. Първо гласоподавателите е трябвало лично да изпишат имената на кандидатите, които слагат в урната. И това е ограничавало хората, които упражняват избирателно право“, смята доц. д-р Михаил Груев.
Все пак, държавата има нужда от стабилен избирателен корпус. И се обръща към всички мъже, стига да са пълнолетни. А бюлетините са цветни, за да не стават грешки.
„Минават години и у нас се приема гласуването с цветни бюлетини, отново за да могат неграмотните да се ориентират. България е една от първите страни въвели пропорционалната система за парламентарни и представителни органи. Ние сме едни от първите и сме в топ 10 в света“, обяснява Светослав Живков.
От 1890 г. до 1940 г. са проведени избори за двадесет и четири Обикновени народни събрания и четири Велики. Постепенно избирателната ни система се променя от мажоритарна към пропорционална. И се разширява избирателният корпус. Отпадат изискванията за грамотност и уседналост. Дава се право и на жените да участват в процеса.
На местните избори 1937 г. те имат ограничено избирателно право – то е само за омъжени с деца над 21. След това през 1938 г. отпада изискването за деца, но остава да са омъжени. И - само пасивно право, тоест - само гласуват. Пълни избирателни права жените получават след преврата от 9 септември 1944 г., на изборите ноември 1945 г.
„Има и активно избирателно право на жените. За пръв път тогава влизат 14 жени. Тяхна предводителка е Цола Драгойчева, емблематична фигура на новия режим“, казва доц. д-р Михаил Груев.
След 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт разпуска парламента. И насрочва следващите избори едва година по-късно, на 18 ноември 1945 г. А следващите избори през 1946 г. са насрочени заедно с референдум за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република. Резултатите - 95,6% от избирателите искат република и само 4,4% - монархия.
А в България се променят много неща и процедури. На първо място – след 1946 г. избирателната система става еднопартийна.
„Феномен след войните е така нареченото олевяване, има го като тенденция в Европа. На преден план излиза аграрното население, има и доста силна комунистическа партия“, обяснява Светослав Живков. По думите му това, че в България влиза червената армия предопределя и електоралната история.
„Като изключим първите години, еднопартийната система означава и гласуване за един кандидат. От тази гледна точка изборите са абсолютно фейк“, смята той.
„Към 99, 3-4% - това са официални данни за участие в изборите. Приемаме ги с усмивка днес. В този период участието в изборите е деклариране на лоялност. Така че това е почти задължителен ритуал, има и състезание между секциите кой първи ще приключи гласуването. И ако късно следобед не си се явил да гласуваш, идват да те викат, а понякога идват с урната у вас“, отбелязва и доц. д-р Михаил Груев.
След международни совалки, вътрешни протести и партийно напрежение, на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален. А България тръгва по пътя на демократичния преход.
Изборите за Седмо Велико народно събрание се провеждат на 10 юни 1990 г. и са първите свободни и демократични избори в страната от десетилетия насам. Гласуват 6 976 620 или 90,79% от всички имащи право на глас. БСП печели срещу СДС.
Част от народните представители са избрани по мажоритарната система, а друга част – по пропорционалната.
Седмото велико народно събрание създава Конституцията на Република България от 1991 г., която действа и до днес. Страната ни влиза в периода на своя преход. Който продължава вече 32 години.
За този период преживяхме какво ли не, но на няколко пъти трусовете за държавната и избирателната система бяха огромни.
През 1997 г. след Жан Виденовата зима и парализиращите протести, Николай Добрев и Георги Първанов връщат мандата на новоизбрания президент Петър Стоянов.
Съдбата обаче свързва Първанов и Стоянов завинаги. Особено на 5 ноември 2002 г. Стоянов е президент с изгледи за втори мандат. Първанов – лидер на БСП и трети в проучванията.
До вечерта на дебата по bTV. Първанов не идва. А Петър Стоянов вади секретен доклад номер 226, уличаващ опонента му Богомил Бонев.
„Спомням си основното и най-важното, което аз формулирам като българския „Уотъргейт“. Георги Първанов по този начин финтира своите опоненти и най-вече Петър Стоянов и излиза на първо място. Той просто ги остави да се скарат, да не кажа друга по остра дума, защото е било предвидимо, ако знаеш, че ще извади този доклад за Бонев. Аз бях изумен, секретен доклад, той ми го даде в ефир и аз попитах имам ли право да чета и той каза, че е президент и мога да чета от папката и стана сензация, защото вътре имаше много тежки обвинения“, спомня си журналистът и писател Иво Инджев.
„Не бих искал да обобщавам какво имаше вътре, връзки на мафиоти с български политици, най-кратко казано. Това беше шокиращо. Това е най-скандалното живо предаване по българска телевизия и вероятно с най-голяма аудитория за тези времена. Аз като водещ разбрах, че аудиторията скача, падаха предавания и дебата продължи по-дълго от очакваното“, спомня си още водещият Иво Инджев.
Според него може да се каже, че този дебат променя хода на историята. „Вместо Петър Стоянов да повтори мандата си, в което всички бяха убедени, аутсайдерът в състезанието изведнъж се оказа победител“, посочва той.
Така двама се карат, но - трети печели.
През годините Първанов многократно е заявявал, че не е знаел за подготвяния доклад и оповестяването му в ефир. И че просто е имал късмет да не е на това място по това време. Така историята го прави победител в президентските избори. През 2002 г. и през 2007 г.
Според Марк Твен, ако изборите променяха нещо, нямаше да ни разрешат на ги практикуваме. Има обаче и ситуации, които променят и гласуването, изборите, резултата. И обществените нагласи.
Аферата „Костинброд“ се разигра в деня за размисъл преди изборите през май 2013 г. Държавното обвинение тогава обяви, че са отпечатани около 400 000 фалшиви бюлетини. А сигналът за тях и че се съхраняват в печатница в Костинброд беше подаден от Мая Манолова, тогава - депутат от БСП.
„Подадох сигнал в прокуратурата, не съм правила изявления нито в деня за размисъл, нито в самия изборен ден. Прокуратурата провери и установи, че посоченото в сигнала е истина и има половин милион бюлетини, складирани в печатницата и готови за разнасяне из страната“, спомня си Манолова.
Две години по-късно единственият подсъдим по делото беше признат за невинен. Според съда, бившият главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков не е ощетил с нищо държавата и е изпълнил служебните си задължения, докато са се отпечатвали бюлетините за изборите.
След този случай, бюлетините у нас вече се печатат само от БНБ. Под строг държавен контрол и с уникални номера и защита, но историята има навика и свойството да се повтаря.
На 6 ноември хора от ГЕРБ обкръжиха склад, където според тях се съхраняваха нерегламентирано внесени машини, чиято роля във вота е съмнителна и неясна. Първо машините бяха около 200, после бройката им постепенно се увеличи до над 400.
„Това са резервните машини, за да може да поддържаме тези 12 837 машини, ако искаме да го сравняваме с колите - има 13 000 автомобили и се поддържат 400 резервни. Тези 427 машини са част от цената, която ЦИК е платил за тези 13 000 машини. Той е платил 13 000 машини, плюс 36 месеца гаранционно обслужване“, посочва Веселин Тодоров, изпълнителен директор на „Сиела Норма“.
Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, това са машини, които са напълни идентични. „Само слагаш флашката и ти излизат 1000 гласа, за мен изборите са компрометирани“, заявява той.
МВР потвърди, че има 427 допълнителни машини – една част от тях са дошли с камион, други по въздух. Трети пък са дошли в страната още след изборите на 4 април.
„При Костинброд имаше твърдения, при машините имаше въпроси. На тези въпроси така и не е отговорено до днес. Няма нито един конкретен отговор какво правеха тия машини там, дали са използвани. В крайна сметка недоверието към този процес е съвсем основателно“, добавя и Тома Биков от ГЕРБ.
Най-ниската избирателна активност у нас за последните 30 години безспорно има значение. Но има още една тънка червена линия, която съпътства всеки избор през последните 30 години.
Изборният туризъм или изселническия вот. За едни той деформира политическата картина у нас. За други - това е преувеличено, а изселниците са прокудени българи по време на Възродителния процес с право на глас.
Доктор Фикри Гюлестан е бил изселник в Турция, но е избрал да се прибере в родния Момчилград.
„Всички знаем за наранените души и разделените семейства. Няма семейство, което да не е разделено. Те смятат, че България е тяхна родина и използват законното си право да гласуват. Някои гласуват на място, други идват и се възползват така да се видят с роднините си“, казва д-р Фикри Гюлестан.
„Понеже идват последната седмица и се получават големите олелии - вижте идват турците и ще решат съдбата на България, глупости на търкалета. Изселниците са 9% и не могат да решат съдбата, ако мислиш друго, някой ти е изпил акъла“, добавя той.
Въпреки това, през последните години всеки избори са повод за скандал на границата и нейното блокиране.
Кадрите на сблъсъка на Валери Симеонов с възрастна жена още се помнят на „Капитан Андреево“, където и на последните избори имаше протест и блокада.
Себахтин Исмаил е собственик на една от най-големите фирми за автобусен превоз в България и се занимава с това от 30 години. Според него, пътникопотокът напоследък дори е намалял заради коронавируса.
„Ако има Байрям, нормално е да има повече пътуващи, защото в Турция живеят 400 000 българи. И не виждам да има повече по избори. Това определени партии го обясняват, статистиката го опровергава. На тези избори пътниците бяха много малко“, посочва Себахтин Исмаил.
Така изборите у нас вървят по своя естествен ход - от боба и царевицата до машините и флаш паметта.
Легендата казва, че на пръстена на Цар Соломон пишело "И това ще мине". Така, според историците, и този период на афери, скандали и нестабилност, наречен преход, също ще приключи рано или късно. А дотогава ни припомнят думите на Ото фон Бисмарк, че най–много се лъже преди избори, по време на война и след лов.
