100 години от учредяването на Македонската патриотична организация в Съединените американски щати. Само пред екип на bTV наследници на основателите на организацията разказаха как пазят идеалите на Илинденско-Преображенското въстание.
Baba&Dedo е запазена фраза в говоримия език на третото и четвъртото поколение в МПО и винаги припомня корените на емигрантите, прекосили океана преди 100 години.
През девет земи в десета, реки, океан и няколко езера, делегатите на конгреса на МПО отброиха 100 лета във Форт Уейн. През 1922 г. техните предци, емигранти от Егейска и Вардарска Македония създават своя организация във втория по големина град в щата Индиана.
Изпълнението на "Изгрей зора на свободата" от доброволци е традиция за всеки конгрес на МПО. Три дни преди да навърши 91 г. Надежда Чачов изпя марша, разпознаваем за поколения българи, останали в съвременните граници на почти всички държави на Балканския полуостров. Музиката и текстът също гонят един век. Избрани са с конкурс по поръчка на ВМРО и лично войводата Тодор Александров я одобрява.
В началото на 20. век бягащи от турците и гърците, нашите сънародници от старите предели на България се установяват в четирите посоки на света, и остават верни на идеалите, за които се пее в песента. А през 1922 г. правят опит да запишат МПО като политическа партия според американското и канадското законодателство.
„Те си идват с организацията, те си имат организация. Те са членове на ВМРО, но проблемът тука е, че не може да се регистрира в Америка и в Канада. Затова са я променили на МПО и те идват като българи“, обясни Александър Караджов, МПО Канада.
Основателите на МПО купуват парцели за църкви в Америка и Канада и теглят кредити за изграждането им. Към църквите има неделни училища, където техните деца и внуци учат майчиния си език.
„Насоката на тази организация са дали тези хора, които организацията почита като техни герои. Това са Ванчо Михайлов, Тодор Александров, Гоце Делчев. Всички наши български революционери и възрожденци, на чиито имена са и секциите на организацията“, каза Андрей Ковачев, евродепутат.
Основната цел е да установят контакти с политическата власт във Вашингтон за извоюване на свободна и независима Македония. Швейцария на Балканите, както казваше Ванчо. Всички етноси да живеят заедно, както е тук в Америка“, обяснява Томас Лебамов.
Георги Лебамов слуша „Изгрей зора на свободата“ пред телевизора си вкъщи.
В дома на един от наследниците на основателите на МПО знаят, че корените им са български и ни го казват като говорят "по наши", т.е. по нашенски. А понякога минават и на българо-английски.
95-годишният Георги Лебамов е роден във Форт Уейн, Индиана, в семейството на Аргир Лебамов от Вишени, Егейска Македония. Запазен е документ от пристигането на баща му Аргир на остров Елис - най-големият център за имигранти в САЩ от края на 19. до средата на 20. век.
„Васил Аргир. Собственото му име Аргир, а бащиното Васил. Не е записан Лeбамов, а по бащино име. Той декларира, че е работник, че е на 16 години. И че е българин. Това не е лъжа. Това е исторически факт. Така че наистина се гордеем, че знаем със сигурност как е пристигнал като 16-годишно момче“, казва Томас Лебамов.
Георги завършва публична администрация в колежа в Хънтингтън, а в началото на 50-те години на 20. век служи в американската армия. Разпределен е в Австрия, откъдето прави опит да установи връзка с последния ръководител на ВМРО Иван Михайлов, който се крие в емиграция.
Няколко десетилетия по-късно с Ванчо Михайлов се срещат и две от четирите деца на Георги Лебамов.
Година след тази среща Иван Михайлов умира в дома си в Рим. Отдавна превърнал се в легенда, наричан некоронованият крал на Македония от чуждестранната преса, той си отива на 5 септември 1990 г. като убеден българин, който все още мечтае Македония да се превърне в Швейцария на Балканите.
Две години по-късно България първа в света признава тогавашната Бивша федеративна република Македония като новата независима държава на полуострова, за да я предпази от разпокъсване по време на югокризата.
Заради езиковия спор обаче София и Скопие не успяват да узаконят двустранните си отношения до 2017 г., когато на 1 август подписват Договор за приятелство и добросъседство.
Тогава в знак на подкрепа и за да почетат жертвите на Илинденско-преображенското въстание, избухнало на 2 август 1903-а, монасите в Бигорския манастир изпълняват по време на служба химнът на ВМРО "Изгрей зора на свободата", забранен от югославските власти след 1949-а.
Днес праправнукът на загинали в Илинденско-преображенското въстание Томас Лебамов търси помощ от България, за да развие дейността на МПО в 21. век.
„Видяхте и семейството ми, документите, 100% истина. Не изтривай кръвта, не променяйте историята, за която са умирали членовете на моето семейство, или пък на което и да било друго семейство. Има хора с много силен дух в Охрид, в Прилеп, които се борят за правата си като българи. Гордея се с тях и им се възхищавам. В един момент ще отида там да се видя с нашите патриоти. Трябва да продължим борбата с перото и гласа си. Изпитвам дълг, ние като МПО, да им окажем подкрепа. Но ни е нужна помощта на България, както и други държави и организации по целия свят.“, казва Лебамов.
През последните 100 години МПО нито за момент не губи българската си връзка. Организацията има свой орган - вестник „Македонска трибуна“. Във Форт Уейн се пазят всички броеве и машините, на които набират ръчно статиите. Езикът е български, правописът - отпреди езиковата реформа през 1945 г. Димитър Попов е един от дългогодишните главни редактори, а Иван Михайлов е основен автор.
МПО е намесена и в сватбения подарък, който главният редактор на Македонска трибуна подарява на съпругата си Вера.
Семейните спомени винаги се преплитат с документалните свидетелства за времето. "Живей или умри" - всеки от МПО има подобна история.
Неизброимият архив на организацията във Форт Уейн пази тези истории, но само, ако бъде дигитализиран, няма да се погуби. Българите отвъд океана вярват, че ако натрупаната информация попадне в мрежата ще стигне по-лесно до съзнанието на новите поколения в България и Северна Македония.
Посветили живота си на МПО Вера Попов и съпругът й Димитър Попов имат четири дъщери, а внуците им учат български и всички около тях проявяват голямо търпение.
Baba&Dedo е запазена фраза в говоримия език на третото и четвъртото поколение в МПО и винаги припомня корените на емигрантите, прекосили океана преди 100 години. А българските букви, образите на техните създатели светите братя Кирил и Методий, имената на българските книжовни школи и светии може да се видят и днес в църквата св. Николай във Форт Уейн.
Генералният консул на България в Чикаго Светослав Станков попада на неочаквано откритие. Тук наред с църковното знаме е запазен и един от българските държавни символи.
„И всъщност запознавайки че със знамето на църквата, което изглежда по този начин, аз с огромна изненада и с радост видях, че тук е вплетен българският трикольор. Заедно с автентичните цветове на ВМРО и в днешно време няма нито един мирянин, който да говори български език, те все още пазят традиции си и почитат създаделите на тази църква, които са македонски българи“, каза Светослав Станков, генерален консул на България в Чикаго.
Историята на МПО и личните истории на македонските българи през океана са като тъжен филм, пълен с драматични обрати, в който главното действащо лице и публиката са един и същ човек. В България и в Северна Македония се знае много малко за организацията, а тя на практика е българското лоби в Северна Америка и Канада.
Такава е съдбата на всяка емиграция - да бъде един необятен духовен свят, за съществуването на който никой не подозира. Ние само се докоснахме до него, институциите в София и Скопие са на ход.
