Владимир Пелов – човекът, който няма какво да губи. Осъден на 32 години затвор за грабеж в златарско ателие, отвличане и опит за убийство на полицаи.
45-годишен е, когато сам завърта рулетката на смъртта, а топчето спира на черно.
Той е лидерът. До него е Радослав Колев. Рецидивист. На 26 години. Точно толкова трябваше да лежи в затвора за убийство.
3 април, 15:50 ч.
Двамата се превръщат в едни от най-бързите бегълци от затвора. Пътят към свободата отнема точно... минути. Напускат една от най-строго охраняваните сгради триумфално, през парадния вход. Бягството им повдига много въпроси. Следват 2 оставки, по принуда. А двамата бегълци потеглят към края. Нищо в действията им не е случайно. Резултат е на солидна подготовка. И е повод за размисъл и преоценка.
„Автомобилът, с който се оттеглят и който е изоставен в Толстой, е собственост на лице, което го препродава, без договори. Пуска обява в сайт за продажба на коли, идва лице с качулка на главата. Брои 650 лева, взима автомобила и си тръгва. Няма договори, няма нищо”, казва Тихомир Тодоров, началник сектор на оперативно обслужване на местата за лишаване от свобода.
Покупката на колата е направена през март. Уговорката става по телефона. Номерът се води на името на бездомник. И ръцете на полицията са вързани.
„Още в деня на бягството по свидетелски показания в автомобила е бил разсипан червен пипер”, казва Тодоров.
Това се прави, за да не могат разследващите за извлекат мирисови следи.
Кой паркира удобно колата пред затвора още не е доказано. Ясно е обаче накъде се насочват бегълците. Заради една случайна среща. Високо в гората над Своге. Там, където не можеш да стигнеш, ако не знаеш къде точно отиваш или ако не си тръгнал за див чесън.
6 април, по обяд
Село Ябланица. Барака в селото пастирите ползват, за да пренощуват при добитъка в планината. Но не и преди 1 май. Две момчета тръгват на разходка за див чесън. Подготвяли пролетна салата. Когато стигат до колибата, единият вижда, че коминът пуши. И решава да погледне вътре.
Момчетата се прибират на бегом. Полицията е уведомена веднага. Два часа след обаждането пристигат оперативните работници. Сигналът е оценен като сериозен.
Тежко въоръжените полицаи проверяват колибата в ранните часове на 7 април. Три часа след срещата очи в очи в колибата обаче видеокамери по пътя засичат бял джип, който се отправя към мястото. Установено е, че колата е собственост на млад мъж от Ботевград, който признава, че е от близкия кръг на Владимир Пелов и неговия син. Момчето е задържано за 24 часа. И освободено. А Колев и Пелов отново потъват.
„По оперативни данни много добре е познавал тази планина. Докато не е бил в местата за лишаване от свобода често си е правил преходи и му е познат района. Както и другата страна на планината”, казват от полицията.
12 април, около 21 ч.
Булевард „България” в Ботевград. На вратата на апартамент в блок 12 се звъни. Отваря собственичката на жилището Веселка Петкова. И посреща бегълците в дома си. Според сина ѝ насила.
„Забранено ни е да казваме каквото ида е. Забранено ни е, разбирате ли? И ако не се махнете ще станат много големи проблеми за нас, моля ви се”, казва Веселка Петкова.
Тя е съпруга на Мико Петков, близък приятел на Пелов, вкаран зад решетките заради двойно убийство. Самоубива се в следствения арест през 2010 г. По оперативна информация Веселка и Пелов имат връзка, започнала като приятелство и прераснала в интимна през 2014 г, когато Пелов е под домашен арест. Веселка живее в апартамента си заедно с 13-годишната си дъщеря. Синът ѝ живее отделно, но и той научава за най-търсените гости.
„Може би седмица и 2-3 дни след като избяга той от затвора. Тогава се случи това с мен и приятелката ми. Отидохме вкъщи и той ме заплаши. Каза, че ако не си мълча, ще ни застреля. И ако не е той, ще е някой друг. Не знам как вие бихте реагирали в тази ситуация, ако застрашават сестра ви и майка ви при положение, че сестра ми е на 13 години”, разказва Стоян Петков.
Пелов и Колев остават в жилището 40 дни. Излизат само нощем. Живеят в една стая. И дори се заключват. Имат телефон. За да не правят впечатление, на Стоян е наредено да посещава жилището всяка събота, между 2 и 3 следобед.
„При всяко излизане за пазаруване купувах голямо количество храна и алкохол. Даваха ми доста пари за покупки. При всяко излизане ми казваше, че ме следят постоянно. Ако кажа нещо, сестра ми и майка ми ще бъдат застрашени. Не от него, ако него го хванат или умре, но от други хора”, казва още Петков.
Бегълците се свързват с Веселка през „Фейсбук”. От нарочно създаден профил. Тя задава въпрос на новоприетия си приятел, той дава правилния отговор и така жената се уверява, че говори с Пелов. През всичките седмици Веселка и децата ѝ се срещат и навън. Но никой от тях не стига до полицията.
Разследващите казват, че са проверявали и всички близки до Пелов и Колев, казват, че са извършвали и наблюдение. И така до разстрела.
„Повече помощ от обществото, повече смелост в обществото да ни потърсят. Примерно синът на госпожата, ако е имал по-голяма смелост, да ни потърси и да ни каже – лицата са в дома на майка ми, може би щяхме да ги заловим живи, жив”, коментира Илко Илиев от отдел „Издирване” на Главна дирекция „Национална полиция”.
„Очевидно е, че грешката трябва да се търси най-вече в МВР. Хората, които са изпълнявали всички оперативно-издирвателни мероприятия, които е трябвало да бъдат проведени, за да се стигне до залавянето на двамата души, преди да се стигне до някаква саморазправа. Най-нормално е да се очаква, че хора, които са криминално проявени, ще се забъркат в нови криминални прояви”, смята психологът Росен Йорданов.
16 май
Писмо, с подател Владимир Пелов е изпратено до медиите, но адресирано до президента и омбудсмана. В няколко страници авторът твърди, че е набеден.
„Да, негов почерк е. Да, и негов начин на изказване. Предполагам е искал да покаже всичко, което е мислел. Той е преценил, че сега е най-точният момент, защото сега всички слушат него”, каза тогава Владимир Стефанов, синът на беглеца.
„Очевидно е, че неговата нарцистичност беше на много високо ниво. Суетата му беше провокирана от цялото това внимание. Този човек очевидно е имал потребност от някаква социална изява. Това подхранва самооценката му. Усещането, че манипулираш и влияеш на околните е изключителен стимул”, казва Росен Йорданов.
В края на май
Издирваните гости напускат жилището на Веселка Петкова. Излизат заедно, къде отиват не споделят, но оставят сак. По-късно полицията открива в него голямо количество тротилови пресовки, както и граната.
Получен е нов сигнал за местонахождението на бегълците от правосъдието. Село Осиковска лакавица. Там семейството на Пелов има наследствена къща.
Хора, близки до разследването, разказват, че на мястото полицаите се натъкват на тренировъчна площадка. В изоставената къща намират следи от стрелба.
Ден преди разстрела Пелов се връща в Ботевград. Отново в дома на Веселка. Но сам. Носи и подарък за дъщеря ѝ. Часовникът на Радослав Колев.
5 юни, привечер
Беглецът излиза от жилището за последен път. Облечен е спортно. С шапка и качулка. Носи и топка.
Минути след 11 ч. вечерта Пелов и Марио Панчев са очи в очи. За последен път. Кой пръв стреля и дали куршумите са летели едновременно, разследващите казват, че експертизата ще докаже. Дали Марио е повикан на мястото или срещата е случайна също е въпрос без ясен отговор. Ясен е резултатът. Пелов е прострелян 4 пъти. Три пъти в крака и смъртоносно в главата. Марио е ранен 2 пъти в корема и умира в болница дни по-късно.
„Искал е да въздаде неговата справедливост, с цената на всичко. Може би е планирал и последния си ден и час…
Не съм сигурен кой е стрелял пръв. Полицията казаха, че брат ми е направил опит да убие Марио и той е реагирал да се защити. Не съм убеден в тази версия. Един човек, когато простреля друг човек 2 пъти в корема. В отговор Марио какво прави. Прострелва брат ми 2 пъти в краката. И накрая в главата. Това логично ли е? В момента, в който те прострелят или бягаш, или стреляш да убиеш другия, а не в краката му”, казва Стефан Пелов, брат на Владимир Пелов.
Какви са причините за войната?
Марио Панчев – Набожния. В досието си е записал грабеж, обсебване, бягство от казармата. Повече от 15 години преди да го убие Марио е един от най-близките приятели на Пелов.
Марио Панчев обаче се оказва и един от сведетелите по делото на Пелов за убийството на Сарафа през 2001 г. Това слага край на приятелството им.
Дали Пелов е имал и друг, по-личен мотив да стреля по Марио засега не е категорично доказано, но не е изключено. Доказано е обаче, че три седмици преди разстрелът Марио Панчев е хванат в колата си на магистралата с незаконно оръжие под седалката. И е признал, че се страхува.
„Ако брат ми не беше успял да избяга от затвора. И ако Марио Панчев, хванат на магистралата, което дори и полицията не отрича, с незаконно оръжие, с изтрити номера. И преди това е имал така, дейност която е била запозната в полицията. Дори да не е бил осъден, просто да беше задържан, докато брат ми е на свобода и го хванат или се предаде месец, два, три там колко. Нямаше да има стрелби в Ботевград и двама простреляни млади мъже”, смята братът на Владимир Пелов.
Резултатът от една подценена война – враговете отмъстиха един на друг. А кръвта на улицата трябваше да бъде отмита с кръв в системата. Двама началници от областната дирекция на полицията в София поеха удара заради „невидимите”.
А за тези, които успешно „преодоляха” случая Пелов, остава отговорността да не допуснат войната да продължи следващото поколение.
„Опасно е в момента да се прехвърли враждата и омразата в следващото поколение. Искам да кажа групата на Марио в ромската махала и групата на брат ми, реално има такава група. Брат ми има син, той има приятели, те имат приятели”, предупреждава Стефан Пелов.
Радослав Колев още се издирва. А в следващите месеци димът ще се разсее. И ще започне да се вижда. И в миналото, и в бъдещето. Но днес раните са пресни.
