Британският The Times го определя като „литературна звезда“, а BBC го нарича „рок звезда сред учените“. Питър Франкопан е един от най-изявените съвременни историци в света. Роден е в Лондон през 1971, има хърватски корени, говори няколко езика, сред които руски, гръцки и латински.
Франкопан е професор по глобална история в „Оксфордския университет“. Ръководи Центъра за византийски изследвания. Работата му обхваща историята и политиката на Средиземноморието, Русия, Близкия изток, Персия/Иран, Централна Азия, Китай. Франкопан става световно известен с книгата „Пътищата на коприната“, преведена на над 30 езика и продадена в над два милиона екземпляра по света. Книга, която „обръща картата на света“, като поставя Азия – не Европа – в центъра на глобалната история. Пътят на коприната от Китай през Близкия изток до Европа е двигателят на човешкия напредък и глобални връзки, казва Франкопан.
Най-новата му книга – „Преобразената Земя: Неразказаната история“, която излезе и на българки, вече е глобален бестселър. Още с излизането си тя оглави класациите в редица държави. В нея Франкопан проследява как климатът е оформял цивилизации, миграции, войни и икономически модели през хилядолетията.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Светослав Иванов проведе ексклузивно интервю с него, специално за зрителите на bTV:
- Професор Франкопан, благодаря ви за участието!
- За мен е огромно удоволствие. Между другото, България е една от любимите ми страни в света. Така че ми е приятно да разговарям с Вас в София. Съжалявам, че не съм там лично.
- Благодаря Ви много. В тази връзка, чудех се дали сте чували за надписа, който някога е бил гравиран върху най-високия държавен орден на Царство България – орденът "Св. св. Кирил и Методий". Латинският израз е Ex Oriente Lux – "На Изток е Светлината". Това винаги ме връща към духа на книгата ви "Пътищата на коприната". Защо според Вас светлината идва от Изток?
- Имам два отговора. Единият е поетичен и красив – той е свързан с цивилизациите. Всички големи световни религии, включително християнството, не се раждат в Европа. Християнството, юдаизмът, ислямът, будизмът, индуизмът – всички те идват от Азия. Така че, ако сте в България, или във Франция, или в Англия – всичко идва от Изток. Това е така, защото още от зората на човечеството, големите човешки популации са съсредоточени именно в този регион.
И до днес, например, в Азия живеят повече хора, отколкото на всички останали континенти, взети заедно. Това е едното обяснение – потокът на историята, движението на стоки, богатства, идеи. Но има и едно по-просто обяснение – свързано е с геологията и астрофизиката: въртенето на Земята прави така, че Ex Oriente Lux е и буквална истина – слънцето изгрява от Изток.
Всяка сутрин, когато се съмва – светлината идва от тази посока. Това не е просто израз, това е и астрофизичен факт – светлината идва от Изток.
- През цялата история знанието често се е раждало на Изток. Икономиката – също. Търговските пътища са започвали оттам. Как се стигна дотам днес Изтокът, особено Близкият Изток, да бъде възприеман като нестабилно място, белязано от войни и конфликти?
- Зависи колко време имаме сега – може би ще трябва да дойда лично и да седнем на масата в студиото, за един по-дълъг разговор – и с хубаво българско червено вино. Но, сериозно – има много отговори.
Ако направим крачка назад, знам, че много от Вашите зрители възприемат Изтока и Азия като трудни, опасни места. И има някои основателни причини за това. Но ако просто погледнем XX век – най-катастрофалните войни започват и се водят в Европа.
Когато мислим за Първата световна война и последвалите разрушения – това не е само европейска война, а събитие с глобални последици. Или за Втората световна война – Холокоста, жертвите от германската окупация и в Съветския съюз. Може да изглежда, че Азия е проблематична, но статистически и исторически тя е континент на империи. Континент, в който хората са живели съвместно в продължение на хилядолетия.
В началото на въпроса Ви споменахте търговията, знанието, науката – тези неща се развиват при стабилност. За да търгувате, трябва да има доверие, инфраструктура, закони, защита на собствеността, добре организирани градове.
А великите градове в историята на света не звучат познато на българското ухо – не са Париж, Рим, Лондон или Ню Йорк. А градове като Мерв, Бухара, Урук – те може да не значат много за нас днес, но в продължение на хиляди години именно от тях идват цивилизацията, идеите, стабилността.
Смятам, че често това е наша проекция – ние мислим, че хората извън Европа са опасни. Но мога да Ви уверя – миналият месец бях на срещата на НАТО в Хага, където говорим как Западът се справя със заплахите. А 85% от света, който не живее на Запад – тоест извън Европа, САЩ, Австралия, Канада – вижда Запада като източник на нестабилност. Западът се намесва в Ирак, в Афганистан, в Иран...
Разбира се, и в Азия има свои проблеми, свои трагедии – например преследванията по време на Мао през XX век. Но всичко опира до това как мислим за историята. До историите, които си разказваме, за да се чувстваме добре – а не непременно до реалността.
- През последните седмици вниманието на света отново се насочи към Иран. Имало ли е изобщо момент в съвременната история, в който Иран да не е бил под натиска на чужди интереси? Да речем – още от 1941 г., когато Великобритания и Съветският съюз съвместно се споразумяват да използват ресурсите на страната?
- Иран или Персия – е една от великите империи в историята, с корени отпреди две и половина хиляди години. Както всяка империя, в нея има неща, които са били велики, но, разбира се, империите са велики, ако сте богат – особено ако сте мъж. Много по-трудно е, ако сте беден или жена.
Проклятието на Иран, така да се каже, е свързано с началото на XX век, когато се откриват огромни залежи на петрол. Това не е единствената страна, на която ѝ се е случвало – ако имате природни ресурси, към които други искат достъп, последиците са неминуеми: корупция, инвестиции, въпросът какво е справедливо. Когато външна компания или държава идва да използва даден ресурс – какво означава това? Каква е справедливата цена? Какво е честно?
В началото на XX век тези баланси, особено наложени от британците, силно облагодетелстват Обединеното кралство. А през 1953 г. – иранският министър-председател Мохамад Мосадък, който е демократично избран, е свален от власт чрез заговор, организиран от ЦРУ и британското разузнаване. Причината – страхът, че ако той национализира или поиска по-голям дял от петролната индустрия, това ще се отрази зле на икономиките на САЩ и Великобритания.
Така че Иран попада в тази уязвима позиция най-вече заради случайността на петролното си богатство. Това води и до друго – през втората половина на XX век западните страни започват да продават на Иран огромни количества оръжия, танкове, бойни самолети. А когато идва ислямската революция и режимът на аятолах Хомейни през 1979 г. поема властта – тези оръжия вече са в ръцете на новата власт.
Така че последните 50 години историята, която се разказва от иранските върховни лидери – за това как Западът иска да се меси, да отнеме активи, петрол, богатство, да влияе на иранската политика – тази история не е измислица на сегашния режим или на Али Хаменей. Това са неща, които иранците – персите – повтарят вече над сто години. Дори и по-отрано.
Персия – или Иран – се намира на стратегически ключово място. Затова винаги е била своеобразна политическа топка в играта на великите сили – Русия, Запада, Индия, Близкия изток, Османската империя – всички са се опитвали да влияят и да присъстват.
Именно затова историята е толкова важна. За да разберем, че събитията, които виждаме днес, имат дълбоки исторически корени. Те не са само заради отделни личности – а заради цели структури. Историците наричаме това "ресурсно проклятие". Когато една страна има много природни богатства – идват всички, за да вземат. А държавата често се разпада.
Съвременен пример е Демократична република Конго – с огромно минерално богатство, но и с наемници, корумпирани минни компании, екологични разрушители – всички се опитват да изкопаят ресурси на възможно най-ниска цена.
В такава среда е изключително трудно да се изгради дългосрочна стабилност. Трябва да има справедлива сделка. Именно затова виждаме проблемите около Иран в последните седмици – страната иска независимост, но други, като Израел, казват: "Не можете да призовавате за унищожение на държавата Израел и едновременно с това да искате да сте част от международната общност." Ако искате да сте част от семейството на нациите, всички трябва да сме стабилни. А ако говорите за използване на ядрено оръжие срещу Израел – последствията са ясни.
- Един въпрос и за Китай. Накъде според Вас се насочва Западът в момента? По пътя на "Един пояс, един път" или иска да се къпе в "Три морета"?
- Много добър въпрос. Днес имаме толкова много конкуренти в света. Хората се чувстват несигурни - заради Доналд Тръмп, заради Путин, заради климатичните промени, заради дигиталните революции. И всички търсим нови форми на сътрудничество.
Преди три-четири години отношенията с Китай бяха изключително трудни. През последните един-два месеца виждаме не пълна промяна, но европейските държави и лидери започват да се питат: с какво Китай е риск или заплаха за нас? Например в сферата на дигиталните мрежи, комуникациите – къде е възможно манипулиране или заобикаляне на нашите демократични системи? И същевременно – къде има възможност да изградим дългосрочни партньорства?
В България, както и в Сърбия или Унгария, вече се усеща интересът на китайския бизнес. И трябва да си задаваме въпроса – този потенциален инвеститор опасен ли е, заради това откъде идва и с какви намерения? На пръв поглед въпросът не изглежда сложен. Но всъщност изисква да мислим стратегически.
Проблемът на Европа е, че нямаме дългосрочен план за следващите 10, 20 или 30 години. Искаме бизнесът да върви, животът в ЕС да бъде стабилен – но нямаме стратегия, която да гледа напред. А Китай има такава. Казахстан има такава. Малайзия – също. Виетнам. Турция – също.
Когато другите имат план – независимо дали се нарича "Един пояс, един път", или индийските му версии – може би е време и ние в България, в Европа, в Обединеното кралство – да създадем свой план. Вместо да се тревожим за плановете на останалите.
- В повечето случаи сме втренчени в текущите събития - войни, конфликти и забравяме, че има нещо, което остава извън политически контрол: природата. Можете ли да ни дадете пример от историята, в който природно явление, е променило неочаквано и тотално хода на човешката история?
- Има много такива примери. Ще дам един, който всички ще разберат. Преди около 14 години имаше опустошително земетресение край бреговете на Япония. Всички видяха кадрите от цунамито, което уби хиляди хора и причини сериозна авария в ядрената централа във Фукушима.
Едно от последствията беше, че в Германия, където Зеленото движение е много силно и политически успешно, започнаха сериозни дебати за опасностите от ядрената енергия. И само две седмици след това земетресение Ангела Меркел обяви, че закрива всички ядрени съоръжения в Германия.
А всички в България знаят, че Германия не само е голяма икономика, но и силно индустриализирана страна, която има нужда от много енергия. Затова, за да компенсира загубата от ядрената енергия, Берлин реши да увеличи зависимостта си от петрол и газ от Русия.
Когато Путин нареди следващото нахлуване в Украйна през февруари 2022 г., 60% от енергията на Германия идваше от Русия. Така че изчисленията му – каква ще е слабостта на германската икономика, доколко Русия ще може да принуди Европа да сключи сделка за Украйна – всички тези неща бяха свързани с едно събитие, случило се на хиляди километри разстояние, причинено от движението на тектоничните плочи. А за такива неща почти не се замисляме.
Аз живея във Великобритания, която е група острови. Но преди около 8 000 години днешна Великобритания е била свързана със сушата на европейския континент. Огромно свлачище край бреговете на Норвегия предизвикало още по-голямо цунами, което заляло земята между сегашна Британия и Франция.
Така, Британия се оказва отделена – и през следващите 5000 години се развива по различен географски и културен начин от останалата част на Европа. В резултат – в Обединеното кралство повечето хора говорят само английски, докато в страни като България, Франция, Германия – е нормално да се говорят няколко езика, защото границите се преминават пеша, не по вода.
Това различие направи британската култура различна. И когато дойде ерата на империите, Великобритания инвестира масово във флота – в кораби и морска мощ, което ѝ позволява да изгради империя през Атлантика, в Индийския океан, в Африка. Докато страни като България, които нямат достъп до Атлантическия или Тихия океан, имат съвсем различна историческа траектория.
Тези истории, свързани с природата, с географията, обясняват почти всичко. Можем да говорим с часове. Например – защо великите американски градове, като Чикаго, се развиват – заради местоположението на въглища, нужни за електрифициране на Ню Йорк и Филаделфия.
Калифорния – днес я възприемаме като рай за почивка, но тя се развива благодарение на златната треска от лятото на 1849 г. Този стремеж към природни ресурси, към злато, въглища, енергия – всичко е част от сцената, върху която човечеството играе. А когато аз учех история в училище – никой не ни говореше за природата и нейното значение.
Но вие, българите – имате връзка с природата и движението. Чрез кутригурите, чрез прабългарите, които мигрират преди 1500 години. Всичко това е свързано с конете, със степния свят, който свързва България с Монголия и Китай. Това са фундаментални елементи от историята. Но ние сме променили възприятието си – мислим, че историята е като сериал в Netflix – че трябва да има главен актьор, драматургия, решения на личности. А забравяме да мислим за природата, която ни заобикаля.
- Благодаря Ви. За мен този разговор беше изключително интересен. В началото казахте, че България е една от любимите Ви страни. Защо?
- Разбира се. В началото на научната ми кариера дълго време изучавах историята на двете български царства. Цар Симеон беше – и все още е – един от моите герои. Това как българската държавност се изгражда още от IX век нататък, приемането на кирилицата, за която споменахте чрез Кирил и Методий, връзките на българите с други светове – всичко това е изключително важно.
А Симеон има и син – цар Петър, което, разбира се, е и моето име. Така че и това ми носи симпатия. През 1994 година прекарах около 3–4 месеца в България, обикаляйки археологическите обекти. А това беше и годината, в която България имаше невероятен национален отбор по футбол – с играчи като Христо Стоичков.
Вечерите прекарвах, гледайки как България се представя великолепно на Световното първенство. Така че имам едно искрено чувство за страната Ви – да мисля за една от малкото държави в историята, създали не едно, а две велики царства.
А тук, във Великобритания, рядко се говори за България и нейното значение. А това е наистина важна глобална култура. Да се запозная с нея ме научи на скромност – че дори и да си мислиш, че знаеш много, когато слушаш, учиш и се замисляш – перспективата ти се променя.
Това лято, което прекарах в Шумен, Варна, Несебър и София – остави в мен истинско удоволствие. Винаги е удоволствие да се върна в България и особено – да разговарям с българите.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
