Млада дама се е посветила на науката и иска да се развива в България. Само преди дни тя получи наградата за най-млад учен в Българската академия на науките заради редицата си постижения в областта на нанонауките.

Тя е носител и на стипендията "За жените в науката" на ЮНЕСКО.

Тя е млада и красива. И е една от надеждите на науката в България.

Нина Стоянова-Нанкова е докторант в Института по обща и неорганична химия към Българската академия на науките.

Интересът й към природните науки се заражда още в детска възраст.

„По-сериозно може би в гимназията вече, благодарение на това, че имах страхотна учителка по химия, както в училище така и след това на частни уроци“, разказва Нина Стоянова-Нанкова, асистент "Лаборатория по теоретична и изчислителна химия", Институт по обща и неорганична химия, БАН.

Затова не е изненадващо, че избира да продължи висшето си образование с химия, макар често пъти да е чувала въпроса "Какво би работила с тази химия след време?".

„Много пъти са ме питали. Но в един момент се чудих на какво да наблегна – на биологията или на химията, но си казах, че основата на биологията е химията, така че… А и химията е много по-точна наука според мен. И това ме привлече повече“, споделя младият учен.

Тя е бакалавър по компютърна химия, а след това завършва и магистратура по медицинска химия – дори това, че е майка отскоро, не я спира да запише обучението в редовна форма.  Защото понякога науката изисква жертви.

„Пред всеки човек, който има семейство, винаги стои въпросът кое да избере. Това е ежедневен избор. Синът ми беше на 6 месеца, когато аз започнах редовна магистратура по медицинска химия. И благодарение на мъжа ми, затова, че той точно тогава реши да се преквалифицира, аз успявах да си изкарам магистратурата редовно, ходих на лекции и упражнения, а той ходеше на други курсове. И така успявахме близо година да съчетаваме нещата“, разказва Нанкова.

Сега ако се върнеш назад във времето би ли избрала отново тази специалност?

Мисля, че да.

Затова и когато пред нея стоял изборът дали да продължи кариерата си във фармацевтична компания, или в Българската академия на науките, тя лесно взела своето решение.

„Атмосферата, която имаме тук, не може по никакъв начин да се замени с една корпоративна работа в офис. Тук всеки ден е различен, имаш различни проблеми, с които трябва да се справиш и в същото време, колкото повече дълбаеш в един проблем, и накрая намериш неговото решение, удовлетворението е много по-голямо“, споделя Нина.

Признанието идва в края на миналата година, когато печели националната стипендия на ЮНЕСКО "За жените в науката".

„Доста голяма увереност ми дава, че съм на прав път. Въпреки че още съм в началото на научната си кариера, усилията, които полагам, се забелязват“, казва Нина.

Тя впечатлява журито с проект, който анализира антивирусната активност на екстракт от стайно растение  върху човешките коронавируси.

„Растението се казва Graptopetalum paraguayense, произхожда от Мексико, Южна Америка. Обитава субтропичен климат, но добре вирее и в умерените ширини като стайно растение. В Тайван се използва като храна и като билка, също и в китайската медицина се използва с различни лечебни качества. А тук, преди на нас да ни е известно, е използвано като декоративно растение.

Екипът, в който участва Нина, изследва антибактериалните и антивирусни свойства на растението от няколко години. Вече са доказали ефекта му върху херпесни и грипни вируси. Когато настъпва COVID пандемията, учените забелязват интересна взаимовръзка - ниската заболеваемост в Тайван и редовната консумация на растението там. 

“Когато дойде пандемията, отново с финансиране на държавата, започнахме да изследваме и неговото действие по отношение на човешките коронавируси, като това изследване не е лишено от смисъл, защото както грипните вируси, така и коронавирусите са РНК-вируси, и се насочихме към това му действие, като досега имаме някои резултати”, обясни младият учен.

На този етап Нина и колегите й изучават действието на растението върху един от коронавирусните щамове, но скоро се надяват да продължат и с останалите щамове.

„Досега сме го изпитали върху 1 – HCov229-Т, при който имаме обнадеждаващи резултати. Инхибиращото му действие е аналогично на широко използвани медикаменти за лечение на коронавирус, въпреки че още няма одобрена терапия точно с какво да се лекува коронавирус. Използваме като референт ремдесивир и хидроксихлорохин“, казва Нина.

За анализа си използват така наречения "молекулен докинг-метод".

„Това на прост език е например две молекули – молекулата на ензима си взаимодейства с молекула друга по механизма на ключа и ключалката. По този начин можем да разберем доколко дадена молекула е ориентирана така в пространството, че да съвпадне с активния център на даден ензим. Колкото по-добре съвпада, толкова по-добро в случая инхибиращо действие ще има и ние всъщност това изследваме. По този начин се спестяват много време и средства, защото за кратко време могат да бъдат симулирани много молекули и ензими“, обясни Нина.

Стипендията на ЮНЕСКО от 5000 евро ще бъде инвестирана в апаратура и консумативи, за да продължат изследванията на растението, което вирее без проблем в кабинета на Нина. Като стайно декоративно растение. Което един ден, защо не, може да се окаже лек срещу коронавируса.