Кризата с коронавируса ни научи да ценим повече нашите медицински работници, защото особено в някои части на страната те отдавна се изчезващ вид. Към днешна дата 7 медицински сестри се падат на 1000 души население, според данни на Световната здравна организация.

У нас са едва 4, с тенденция да намаляват. В седмицата на професионалния им празник 12 май - с две сестри, които се борят на първа линия със коронавируса - ни среща Теодора Трифонова.

Реанимационната сестра Марина Михайлова е сред медиците, които се грижат за болните от COVID-19 в специално, изолирано отделение.  

„Преди всичко предизвикателство. Научихме се да работим в една извънредна ситуация, в която до сега не бяхме попадали. Сблъскахме се с нещо, с което до сега не се бяхме сблъсквали“, заяви Марина Михайлова, медицинска сестра в Клиника по анестезиология и интензивно лечение, Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда.

Сестра Валентина Вутова работи в спешното отделение. 

„Всеки човек ние го третираме като потенциален носител. От тази гледна точка никой от нас не си позволява  тези срещи със своите близки, не само на мен, на всички ни липсват. Така е докато не се овладее ситуацията“, заяви Валентина Вутова, сестра от Спешното отделение.

Обличането със защитния костюм им отнема половин час. В COVID отделението смяната на сестра Михайлова продължава 6 часа. 

„Нямаш право да излизаш, нямаш право да пиеш вода, да ядеш. Нямаш право да носиш телефон, да се чуваш с близките, което беше едно от най-притеснителните, защото за тези 6 часа може да се случи всичко, защото аз съм и с малко дете“, обясни Марина Михайлова.

И двете разказват, че от началото на заразата не са виждали близките си. 

„В момента ние само поддържаме връзка по месинджъра, не съм ги виждала от 4 месеца, защото в работата ми се случиха така нещата, стана пандемията“, разказа Валентина Вутова.

„И сестри, и доктори, и санитари, всички, всички медицински специалисти сме с едни огромни сърца нашите пациенти за нас са всичко“, категорична е Марина Михайлова.

Честно казано, никой не е готов за такова нещо и това, което слушахме, по телевизията и останалите държави, не мисля, че някой е бил подготвен. Ние сме тези, които се борят, че искат да помагат, надяваме се прословутата ваксина да излезе и да се свърши с това нещо. Герои?! При положение, че го вършим всеки ден това нещо. Това просто ни е ежедневие“, допълни Валентина Вутова.

И двете са медицински сестри повече от 10 години, и разказват, че са обидени от отношението на управляващите. 

„Преди пандемията имаше стачки, сега всички стачки се прекратиха и всички сме в една обща кауза, независимо от финансовото състояние, от всичко. Всички се обединяваме и помагаме. Ние няма да се предадем, независимо от това, което ще се случи в здравеопазването, че на преден план е здравето и животът на всеки един българин“, каза още Валентина Вутова.

„Бих им казала да не чакат да идват такива времена като пандемията, за да оценят труда ни, да оценят това, което сме, да се замислят как, по какъв начин могат да задържат младите хора тук в България, и да влагат знанията и уменията си“, допълни Марина Михайлова.

Най-голямото удовлетворение за тях са случаите на пациенти, които са на апаратна вентилация, и които са се възстановили напълно.

„Много е хубаво, когато един пациент го извадиш, дали от апаратна вентилация, дали от реанимация, удовлетворението е над всичко. Това ни крепи. Бяхме до тях, за тях това беше най-важното, че имат хора денонощно до тях и им оказват всякакъв вид подкрепа, от която имат нужда те. Защото попадайки в отделение, поставяйки ги под карантина и за тях беше шок, тук се включи нашата, сестринската роля, да бъдем психолози, да им подадем ръка и да им дадем сила“, разказа Марина Михайлова.

„Тук няма кой е по-важен - лекар или санитарка, тук сме екип. Важното е, че сме сплотени и не се предаваме, каквито и трудности да срещнем по пътя. Важен е човешкият живот“, каза Валентина Вутова.

„Това, че мога да бъде съпричастна, това, че обичам работата си и не бих я заменила за друга на света. Нашата професия е велика. Бъдете спокойни, аз съм сигурна, че Господ е с нас, вървиме ли с него, всичко ще се оправи“, категорична е Марина Михайлова.