В изминалата Страстна седмица отбелязахме 100 години от атентата в църквата „Света неделя“ – един от най-тежките терористични актове на 20. век, отнел животите на стотици българи.
Каква е била целта на смъртоносния взрив в катедралния храм преди Великден през смутната 1925 г.?
Защо наричат един от организаторите „българският Юда“, тема, отсъствала от учебниците ни по история през комунизма.
Разгледай онлайн нашите промоционални брошури
Репортажът на Марин Николов за атентата, идеологиите и религията е направен с помощта на безценните архивни снимки от юбилейния албум на „Българска история“ – „Атентатът в църквата Света Неделя“. Защото има неща, които никога не трябва да забравяме.
Близо 140 загинали, поне още 340 са ранени. Отломките от взривения свод на църквата „Света неделя“ на 16 април 1925 г. отнемат живота на 12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори и девет капитани. Загиналите висши военни са повече от по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Загива и кметът на София Паскал Паскалев.
Със специалиста по нова история проф. Веселин Янчев, проследяваме смутните времена преди фаталния взрив в центъра на София. Две години преди това в България е извършен държавен преврат. Свалено е правителството на Александър Стамболийски, известно с властта на селяните земеделци и авторитарния режим на така наречената Оранжева гвардия. Запасни офицери от войните, обединени във военна лига вземат властта и издигат коалиционното правителство на Демократическия сговор.
Три месеца по-късно земеделци и комунисти вдигат въстание срещу управляващите и буржоазията. Властта го потушава. Хиляди бунтовници са избити. Българската комунистическа партия е обявена за незаконна и преминава в нелегалност.
„Сега трябват оръжие и акции“, казват активисти от младежките партийни редици. Следва серия убийства на държавници, кметове и хора от съдебната власт. Убит е и ген. Коста Георгиев от управляващия Демократически сговор, участвал в три поредни войни. На опелото му в храм „Света неделя“ е поканен целият български елит. Датата се пада Велики Четвъртък – денят на прощалната вечеря на Христос, преди да бъде задържан и да умре на кръста. Тогава избухва взривът.
Жертвите са от политическия и управляващ елит на България. Основната цел е било правителството, което по една случайност всъщност не остава под купола, който е взривен. Изтеглен в последния момент ковчега. И това прави възможно тяхното спасяване в последваният удар, в последваният взрив.
На опелото трябвало да дойде и царят – Борис III. По-късно обяснява, че закъснял за събитието. Образувано е разследване. Задържани са хиляди в страната. Уличени са шестима основни извършители, свързани с военното крило на нелегалната тогава Българска комунистическа партия. Никола Петров, Димитър Златарев, Петър Абаджиев, Марко Фридман, Коста Янков и клисарят на храма Петър Задгорски. Делото трае 11 дни, присъдата е смърт чрез обесване.
„Ясно е едно, че всъщност една част от политическите сили се опитва радикално да промени съществуващия държавен и обществен строй, да вземе властта и да наложи някакъв друг тип управление, изключващ онези принципи и ценности, върху които се изгражда българската държава след освобождението. Това са неприкосновеното право на частна собственост, свободата на печата, събранията, сдруженията и предприемачеството. Левите активисти са убедени в идеята на Карл Маркс, че световната история върви неизбежно към победа на работниците над буржоазията и частната собственост. Победата ще дойде с борба, която оправдава жертвите по пътя, смятат по-крайните последователи. Включително и чрез взрив. Терора – има го и преди тези събития от 1925 г., има го и след, има го и сега в 21. век. И ние сме свидетели на тази точно стратегия, да се внесе страх, да се внесе нестабилност в обществото, да се дестабилизира държавата, да се покаже, че тя не може да функционира и че трябва да има някакви промени“, казва историкът проф. Веселин Янчев.
Стотици години в християнския свят църквата е убежище. Също и по време на война. Атентаторите, напротив – гледат на Света Неделя като удобно поле за атака. Религията за тях е опиум за народите в помощ на потисниците им.
Случайно или не ген. Георгиев – същият, чието опело става арена на трагедията в „Света Неделя“ също е убит пред храм – два дни по-рано, докато отива на вечерна служба в „Свети Седмочисленици“. Има данни, че покушението му е било част от плана за големия атентат.
„Решението за извършването на такъв атентат е още от декември 1924 г. Някъде по това време започва да се използва църквата „Света неделя“. Първоначално идеята е била да бъде използвана като склад за оръжие“, допълва проф. Янчев.
Ключова помощ за поставянето на взрива оказва клисарят Петър Задгорски. Днес някои духовници го сравняват с Юда Искариотски, който в седмицата преди Възкресение предал своя водач на римляните срещу 30 сребърника, за да бъде осъден на смърт. От угризения след деянието Юда се обесва, казва Библията.
А след атентата Задгорски сам се предава на властите и също завършва на бесило. След кървавия Велики Четвъртък в центъра на София правителството обявява извънредно положение и арестува над 10 000 души. Документирани са и случаи на полицейски репресии и насилие.
„Основният удар е върху т. нар. леви партии в България. Българската комунистическа партия и привържениците на български и земеделски народен съюз, така наречените идейнофронтоваци. Те са издирвани, те са задържани, срещу тях се води следствие. В тази ситуация има актове на самоуправство, извънсъдебно, извънзаконово насилие. Има случаи на безследно изчезнали лица. Разделението на обществото, използването на насилие и въоръжени средства в политическата борба, винаги води до един негативен резултат.
Изтощение на нацията, противопоставянето на нацията, отнемане на онази енергия, която може да се вложи в един позитивен градеж“, разказва още историкът.
Въпреки, че някои от подсъдимите казват, че атентатът е финансиран със съдействието на партията, веднага след взрива ръководството на БКП обявява покушението за „необмислено действие, гибелно за антифашисткото движение“. Атентатът става основна новина в европейската преса. Групи и движения от цял свят остро го осъждат. По-късно през периода на социалистическата власт у нас актът в „Света Неделя“ отсъства от учебниците по история. Едва в последните години събитието става обект на десетки научни трудове и книги. А също – и на редовни църковни панихиди в чест на загиналите под купола на храма.
По повод изминалите 100 години от атентата от Държавната агенция „Архиви“ организираха изложба с документи и снимки, а „Българска история“ издаде юбилеен албум със 140 фотографии на трагедията, жертвите, похитителите, арестите и присъдите им. Снимките са събирани от публични и лични архиви. За да ни напомнят докъде може да стигне сляпата вяра в политически идеи и революции.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
