В село Жижево живеят не повече от 400 души. Зад селото има само хълмове и… границата с Гърция. Но почти век то успява да съхрани просветата и книжовността.
В местното начално училище „Яне Сандански“ в момента има само четирима ученици и един учител.
Малката сграда на училището е събрала в себе си вълненията и мечтите на поколения ученици. Бисер Хаджиев е негов директор от 42 години. Днес е и единственият учител. Казва, че приема тази сграда за свой втори дом.
Една малка класна стая плюс стаята за директора-учител, плюс стая за медицинската сестра е равно на начално училище „Яне Сандански“. А историята му започва преди повече от век – през 1914 г.
„Един учител, който се казва Филип Бояджиев от Казанлъшко, идва в Жижево. Училището се помещавало в сграда, която не била пригодена за тази цел. Просто сграда, която са я предоставяли, за да може той да ограмотява децата на селото. Сградата е била полусрутена с две стаички. Едната се е ползвала за учебни занимания, другата – за живеене на самия учител. В стаята има само два чина, една черна дъска и един стол. Пише, че къщата е капела отвсякъде. Децата били събирани няколко набори в едно. Присъствали са 12 момчета и 20 момичета“, раказва настоящият директор на училището.
В следващите няколко години учители от цялата страна идвали за по една година, за да ограмотяват децата на Жижево. А на 19 септември 1926 г. официално откриват училището.
„Училището е преместено в друга сграда, в горния край на селото, в която сграда съм тръгнал и аз на училище. Това беше на 15 септември 1964 г. С една класна стая, с една стая и малко антре, в което учителят живееше с неговата съпруга. Децата бяха много – 47“, спомня си Бисер Хаджиев.
„На първия чин седяхме три деца. Оттам нагоре бяха по-големи деца от нас. Смесени паралелки. Тук до 4. клас учихме. Отидохме в Кочан. До седми клас учихме там“, разказва Ахмедова.
Тя е учила до 7. клас. Не продължила образованието си, защото трябвало да помага на семейството.
През 1965 г. училището вече си има нова сграда. В построяването ѝ участват мъжете от цялото село. Сред тях и 90-годишният Ислям Ислямов – един от първите випуски ученици.
При откриването на новата сграда настоящият директор Бисер Хаджиев е… първокласник, втори срок.
Още тогава в него се заражда любовта към просветата. А на 1 септември 1980 г. той прекрача прага на училището като учител и директор. И така до днес, вече 41 години.
„В училището имаше само 6 дечица – от 1. до 3. клас. Целият ми професионален опит е минал при деца със слети паралелки. Още един път, ако трябва да се върна в моя професионален път, отново бих избрал тази професия“, казва Хаджиев.
Много пъти училището е било пред закриване заради малкия брой на децата. Но никога общината не е взимала това решение. Дори напротив – често финансира допълнително училището. Директорът сам ремонтира всяко лято класната стая, за да се чувстват добре децата в нея.
И ето така на 15 септемрви училището отново отваря врати. За своите общо четирима ученици...
Един от тях е четвъртокласникът Аркан Пашов. Той отново се вълнува в началото на учебната година, вълнува се и майка му Юлия.
Тя е учителка в детската градина, която се помещава в сградата на училището. 15 септември е празник и за настоящите, и за бъдещите ученици – дузина на брой.
Макар да е имала избор да изпрати Аркан като ученик в Кочан, Юлия Пашова избира малкото училище в Жижево… заради утвърдената школа на директора Бисер Хаджиев.
На 15 септември с първия училищен звънец започна учебната година за четиримата ученици и единствения учител в Жижево.
Аркан и Кевин са четвъртокласници. Кевин е внук на директора Хаджиев, роден е в Испания, където е живял 6 години, но твърди, че в Жижево му харесва повече, защото има повече приятели.
Другите двама ученици са момичетата Стефани и Селина, които са във втори клас.
Най-голямата признание за учителя Хаджиев е, че децата му смело продължават по пътя на образованието, за да носят гордост на цялото село. В училището учат и най-важното – че когато усърдно учиш и работиш за мечтите си, те ще се сбъднат.
Второкласничката Стефани иска да стане лекарка, когато порасне.
Това звучи съвсем възможно. Сред вече успелите ученици от училището в Жижево е д-р Младен Таиров, анестезиолог в столичната университетска болница „Света Анна“.
„Образованието е изключително важно, за каквото и да е развитие, независимо в коя област. Много искам да кажа на децата, които учат там, да бъдат старателни, сериозни, амбициозни. И да следват мечтите си“, пожелава на децата д-р Таиров.
Сред успелите ученици от Жижево е и футболистът Камен Хаджиев, който стигна и до националния отбор на България.
„Учителят, който ни преподаваше, държеше много на дисциплината и това да сме сериозни деца в учебния процес. Първите крачки са най-важни и в момента бера плодове от тях“, твърди успелия футболист.
И отправя послание към децата на Жижево: „Да не мислят откъде са, да слушат Бисер Хаджиев и да не се отказват, да бъдат дисциплинирани.Аз винаги съм се гордял, че съм точно от моето село, точно там съм направил първите си крачки. Всичко това ми е било като пример в живота“.
А Бисер Хаджиев си е дал обещание – докато го има на този свят, ще го има и училището в Жижево.