ВИЗИТКА: Посланик Кристоф Айххорн поема германската дипломатическа мисия в София преди една година.
Дългогодишен дипломат, но професионалният му път започва в медиите. Журналист и водещ е в легендарното радио SWR 3.
Европейската политика бележи началото на дипломатическата му кариера и първата му мисия в Брюксел. В историческата 1989-та година, когато пада Берлинската стена, поема поста културно аташе в Москва. Следват няколко мисии във Вашингтон. В София пристига след като ръководи посолството в Талин.
Експерт е по въпросите за разоръжаването и контрол на оръжията.
Като истински германец посланик Айххорн не крие страстта си към футбола и любимия Боруся Дортмунд, чийто фен клуб открива и в София.
Когато през март Европа затвори граници заради пандемията, германската мисия в София отвори прозорци, за да благодари на българите, които на първа линия се борят с КОВИД-19.
Сега когато Европа търси решения за справяне с последиците от корона кризата, Германия пое председателството на Съвета на ЕС.
Интервю на Кристина Баксанова
ВЪПРОС: Господин Посланик, Германия за 13-ти път председателства Съвета на ЕС. По време и на двете Ви последни председателства се случваше нещо хубаво за България. През юни 1994 г. станахме четвърти на Световното първенство по футбол. А през 2007 г. България стана член на Европейския съюз. И двете с помощта на Германия. Имате ли и този път нещо интересно за нас?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Двете дати са много интересни. При първия път – България победи Германия на футболния терен, което можеше да се нарече „криза”– за немците, разбира се! През 2007 година беше голяма радост, защото България стана член на Европейския съюз. Но в друг контекст по това време ставаше дума също за кризи. Сега имаме една много голяма тема и тя е свързана с това тук (показва маска). И хубавата българска дума за това е „УЖАС“! Това означава, че ние всички трябва заедно да си помогнем, за да излезем от кризата. Трябва обясним „Европа“. Трябва да се постараем хората навсякъде в България да осъзнаят, че сме едно семейство, в което взаимно се подкрепяме. Ще ни се да го направим не само в София, но и в цялата страна. Ще добавя нещо мъничко от себе си. Има една прекрасна музика, която е много специална за българската душа, а и за германската: „Песни за свободата“. Това е едно загатване за това, което заедно можем да направим.
ВЪПРОС: Вие самият казвате, че сме във време на криза. Свидетели сме на много кризи навсякъде. Коронавирусът най-напред, но и БРЕКЗИТ, външните граници, финансовата ситуация. Може ли да се справим с всички тях сега за шест месеца? Или очакванията спрямо Германия са прекалено големи?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Очакванията са наистина много, много големи. Имаме шест месеца. Не може да се очаква чудо. Знаете, че когато германците се заемат с нещо, полагат много старание. Но каквото можем да направим да запазим Европа сплотена и да продължим напред заедно с всички партньори, ще го сторим с желание. Освен германското председателство съществува и така нареченото „трио председателстващи“- за период от 18 месеца - на Германия, Португалия и Словения. Ще предадем щафетата на Португалия през януари. Много важно е и трите държави да работят в тясно сътрудничество, защото за шест месеца човек може много да се опита да направи, някои неща може да придвижи, но не може да успее да се справи с всичко.
ВЪПРОС: След няколко дни европейските държавни и правителствени лидери ще се срещнат за първи път след кризата с коронавируса. И разбира се, ще стане въпрос и за пари. За пакета за възстановяване. Известно е, че Германия знае как да борави добре с финанси и с правила. Има ли Германия вече идеи как да бъдат разписани правилата, за да бъдат изразходвани средствата по-ефективно и по-чисто?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Най-напред трябва да постигнем съгласие по размера на средствата в този специален фонд, за да можем всички заедно да излезем от кризата. Обсъждат се гигантски суми - веднъж са 500 милиарда евро, другото предложение е за 750 милиарда евро. Централна тема ще бъде първо към кой обем средства ще се обединят страните. Друг важен момент е съотношението между безвъзмездните средства и кредитите. Трета важна тема е тази, която споменахте, по какви правила ще бъдат разпределяни парите. Тук основен критерий е „върховенството на закона“ - отговорността на държавите-членки да се погрижат правилата да бъдат спазвани. Ще го кажа така: Ще излезем от кризата и ще използваме тези допълнителни средства наистина добре, ефективно и по правилата, само тогава, когато тези пари стигнат не само до тези, които вече имат един „Майбах“, а и до тези, които нямат никакъв автомобил.
ВЪПРОС: До каква стратегия ще прибегне Германия – изграждане на мостове, политиката на малки стъпки или нещо друго?
КРИСТОФ АЙХХОРН: По въпроса за средствата за подпомагане сега трябва да бъде направена една голяма крачка. И това трябва да стане бързо. Защото кризата сега е в острата си фаза. По много други въпроси трябва много внимателно да се вгледаме в календара. Това важи например за темата БРЕКЗИТ, която споменахте и Вие. Часовникът отмерва времето до 31 декември. Нашето председателство подкрепя екипа за преговори, ръководен от Мишел Барние, който преговаря с Обединеното Кралство. Нашето председателство го подкрепя напълно и във всичко. Държавите-членки също. Това е втора голяма тема. На масата пред себе си имаме и редица други важни досиета. Става въпрос за отношенията към Западните Балкани, за Източното добросъседство и партньорство, и за въпроса за миграцията, за отношенията спрямо Африка. Става въпрос и за ново дефиниране на отношенията с Китай. Там не може да се постигне напредък с голяма крачка, но с малки стъпки, лека-полека, ще се постараем Европа да постигне напредък.
ВЪПРОС: Дуетът „ММ“ – Меркел-Макрон – се сплотява в тази криза, но има ли място /както се казва във футбола/ и за други играчи да вкарват голове, в смисъл къде ще има нужда от България?
КРИСТОФ АЙХХОРН: В Европейския съюз има дългогодишен опит и е много важно Германия и Франция да са на близки позиции. Но не може без всички останали. Всеки има голяма роля. България има голяма роля. България има много важно географско местоположение – големите съседи Турция, Русия, Западните Балкани. България има дълъг опит в този регион и може да допринесе много. Когато става дума за Европейския съюз е много важно да се разбере едно нещо – всички ние сядаме на масата в Брюксел с една представа, а именно, че това е нашият клуб, нашето семейство. Как да го запазим сплотено и как да вървим заедно напред. Не става въпрос дали някой е по-голям или е по-отдавна в клуба. Или пък разполага с малко повече пари. Няма монопол върху добрите идеи. Всеки може с нещо да допринесе. И всеки трябва да допринася с нещо.
ВЪПРОС: Госпожа Меркел заяви в Брюксел, че тази криза е очертала границите на популистите. Често обаче, особено преди избори, се говори и действа популистки. И в Германия. Чухме министър-председателят на провинция Северен Рейн – Вестфалия да казва, че българските и румънските работници са разпространили коронавируса. След това, разбира се, каза нещо друго. Как се отразяват такива ситуации на германско-българските отношения?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Отношенията между Германия и България са много, много силни. Нашите отношения са силни като домашна ракия. И го казвам сериозно. Не само защото ракията е хубава на вкус, но и защото всеки ден съм пряк свидетел на тези отношения. Имаме си голямо доверие. Много хора в България знаят немски много добре - като Вас. Това е много радостно. Има много инвестиции в икономиката тук. Много работни места в България са създадени от германски фирми. Отношенията са много, много силни. Затова трябва да се внимава, когато се правят популистки коментари. Споменатият от Вас вече не стои на дневен ред. Федералният ни канцлер много ясно даде да се разбере колко важно е да се внимава – това важи и за политиците, и за медиите, и за ежедневните ни разговори. Можем да си помогнем едни на други не като правим коментари по адрес на този или онзи, а като се замислим как взаимно да си помогнем да излезем от кризата и да запазим Европа сплотена.
ВЪПРОС: Особено в такава криза е много важно Европа да остане единна. Ако има обаче малко повече популистко мислене и реакции, каква заплаха за Европа би представлявало то?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Трябва отново да погледнем числата. С колко процента са влезли популистките партии в парламента ни?! И стигаме до резултат, че ги има във всички парламенти, но са малцинство. Започва се с това да си изясним по-мащабната картина, а не като зайчето да си гледаме опашчицата. Големите партии трябва чрез своята политика да успеят да обяснят – защо правят онова, което правят, как го правят, защо бъдещето на всички ни може да се случи единствено в Европейския съюз. Това се отнася за България точно толкова, колкото и за Германия. Защо единаците-националисти не могат да ни поведат напред, а напротив, биха ни върнали крачка назад. И защо не би трябвало това да се допуска. Големите партии са длъжни да разясняват тези неща. Хората, които са на моята позиция имат своята задача. Вие имате също - Вашата задача. Това се отнася и за дискусии в училищата, университетите и дори във футболните клубове. Ако някой направи популистко изявление, срещу него трябва веднага някой да се изправи и да каже „Глупости! Нашето бъдеще е Европа“.
ВЪПРОС: Кризата с коронавируса ни показа, че Европа в много области е зависима от Китай. Германските инвеститори ще се насочват ли към Европа в бъдеще и трябва ли България да се готви за нови инвестиции?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Една от поуките, които още сега можем да си извлечем от кризата е, че колкото и добро нещо да е глобализацията, колкото и да е добре да можем да инвестираме в цял свят и да търгуваме по света, Европа трябва да има свои собствени стратегически инвестиции у дома. Един пример. Над 90% от медицинските доставки, които се считат за жизнено важни, са с произход от Китай или Индия. В един момент, в който възникне криза – като сега – и търговските пътища биват блокирани, в Европа забелязваме, че това състояние не предполага устойчивост. Длъжни сме да инвестираме повече у дома. И според мен държави като България имат голям шанс в този процес, защото условията за инвестиции са много добри. Анкетите на Германско-българската търговска камара, която е най-голямата камара в България, показват, че голямата част от германските предприятия, инвестирали тук, са много доволни от инвестицията си и биха я повторили. Това показва, че България има добри шансове в тази нова ситуация.
ВЪПРОС: Може ли да ни подскажете в кои отрасли може би?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Голям отрасъл са информационните технологии. Друг голям отрасъл е автомобилният сектор. И сега даже е забележително случващото се тук в смисъл на иновации, високи технологии, развитие на дигитализацията. Понякога разглеждам тези фирми и се опитвам да разбера какво точно правят. Автомобилът на бъдещето ще съдържа много части, произведени в България.
ВЪПРОС: Въпреки коронавируса, България се надяваше на много туристи от Германия. Но виждаме много снимки от Майорка. Тук се проведоха футболни срещи с многобройна публика, не както в Бундеслигата. Сега числата изглеждат съвсем различно. Австрия излезе с предупреждение за пътуване до страната ни. Как ще изглежда ситуацията за Германия?
КРИСТОФ АЙХХОРН: За немските туристи България е една много красива и предпочитана страна за почивка. През годините самолетите до Бургас и Варна винаги са били пълни. Немците имат желание да дойдат отново. Естествено, и България – хотелите, ресторантите – имат желанието те да дойдат отново. Едновременно с това трябва да отчетем какво е актуалното положение към момента. И в този смисъл всички трябва да бъдем разумни, да следим числата, не можем да проявяваме колебание в мерките за ограничения, трябва да имаме една ясна линия. Правилата трябва да бъдат адаптирани в зависимост от събитията. Тоест, не мога да дам прогноза колко немски туристи ще дойдат в България това лято. Няколко чартърни полета вече пристигнаха на Черноморието. Според мен е реалистично да се приеме, че няма 100% от вече летувалите тук да дойдат. Числата предполагам ще бъдат значително по-малки. И наистина ще си помогнем взаимно, ако всички спазват правилата, и ако ги налагат, особено при международните пътувания.
ВЪПРОС: Вие самият сте бил журналист. Федералният Ви канцлер заяви в Брюксел колко важно е доброто отразяване на събитията по време на криза. Обиколил сте света. Когато обаче се замислите за българската преса и журналистика, притеснява ли Ви нещо? Или може би имате препоръки?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Госпожа Федералният канцлер засегна една много важна тема – свободата на медиите, която важи сега за кризата с коронавируса, но е общовалидна в ежедневния ни живот. Става въпрос за сериозната информация, за проверената информация и за отговорността на медиите и журналистите да дадат такава информация на обществото. Всички трябва да полагаме усилия за това. Това важи, разбира се и за България. Има много теми, по които можем да работим заедно. Скоро имах разговор за това в парламента и със Съвета за електронни медии. Става въпрос за журналистически стандарти, става въпрос за независимост на редакциите, за достатъчно финансиране. През последните години имаме много добри общи проекти и ще ги продължим. Това е полза на всички нас - да насърчаваме качествената журналистика, както по време на криза, но и не само тогава.
ВЪПРОС: Вие обаче сте дипломат. Знаем, че медиите и политиката са важни за демокрацията. Какви трябва да бъдат отношенията между тях и има ли граница, която не може да бъде прекрачвана?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Има много ясни граници. Свободата на пресата и медиите означава всеки журналист да приема много сериозно и да отстоява правото си на качествено и сериозно отразяване на събитията. Понякога това е трудно защото във всички държави – и в Германия, и в България – има, разбира се, опити на политически или икономически интереси да упражняват влияние. Затова е много важно да има структури, които да правят възможна свободата за качествена журналистика, а също така и да я гарантират. Струва ми се изключително важно тази тема да се обсъжда в обществото. Гражданите имат особено важна роля - да проявява бдителност и да изискват запазване на високи стандарти в журналистиката. И ако като гражданин у някого се породи съмнение, добре е да има дискусии.
ВЪПРОС: Намираме се в Дома на Европа, в центъра на София, по време на германското председателство на Съвета на ЕС. Какво послание бихте отправили оттук към България и Европа?
КРИСТОФ АЙХХОРН: Посланието ни е посланието на нашето председателство. Заедно за възстановяването на Европа. Опитваме се това послание да достигне до всеки не само тук в София, но и в цяла България. Имам един дълъг списък с уговорени срещи навсякъде из страната. Надявам се условията около коронавируса да позволят те да се състоят. Особено приятно ми е да разговарям с младите хора – в училищата, в университетите. Младите хора са бъдещето на България, бъдещето на Германия, бъдещето на Европа. Младежите трябва да осъзнаят, че Европа е нашето съвместно бъдеще. И ако успеем да използваме месеците на германското председателство – ние, от Посолството на Германия тук – именно за тази цел, това би било един голям успех.
