И тази седмица продължиха протестите на служителите на столичния градски транспорт. А решението на кризата с липсата на шофьори в София идва от Средна Азия.
Защо 1500 евро заплата е повод за протест за един български шофьор и сбъдната мечта за един узбек. Специален репортаж на Стоян Георгиев.
Хайрула Каримов е автобусен шофьор от столицата на Узбекистан Ташкент. Най-големият град на централноазиатската страна от бившия Съветски съюз, се намира на 5000 километра от София.
„Тази професия идва от баща ми. От поколения идва. Обичам своята професия“, казва Хайрула.
В началото на тази година в Ташкент се появяват реклами за работа в България. Хайрула вижда една от тях.
Каним квалифицирани шофьори да работят в България. Заплатата започва от 1100 евро. Ако работиш допълнителни часове, можеш да получиш договор и за по-високо заплащане.
„В рекламата чух, че набират за работа. Аз исках да видя Европа. Като дете съм учил за България, знам България. Исках да я видя. И така получих договор. Всичко се получи при мен. И ето ме сега - на работа в България“, обясни Хайрула Каримов – автобусен шофьор.
Работодателят, който търси хора на 5000 километра от България се оказва Столичният градски транспорт. Така шофьорът от градския транспорт в Ташкент Хайрула пристига в столицата на България. От февруари Каримов има договор за водач на автобус с общинското дружество „Автотранспорт“. Обслужва линия 59 от метростанция „Мизия“ до село Мърчаево.
„Заплатата ми е 1500 евро. Тези пари аз изпращам на своето семейство. Тук ми дават ваучери за храна. И ми плащат хотел“, казва мъжът.
Това, което Хайрула нарича хотел, е стая в общежитие в село Ботунец, в което е заедно с други узбеки, дошли да работят в градския транспорт на София. Каримов кара автобус в екип, заедно с българския си колега Добри. В 13 часа правят смяната по линия 59.
Хайрула, заедно с общо около 30 узбеки, идват в София, за да карат автобус. Докато българските им колеги протестират за по-високи заплати, а столичната компания за градски транспорт не успява да намери желаещи да карат автобуси, тролейбуси и трамваи.
Средната заплата за шофьори на автобуси в София е около 3500 лева. Но желаещи да работят няма. Средната заплата в Узбекистан се равнява на около 700 лева, според официалната статистика.
„Всичко се свежда до парите. Кой каквото и ще да ми говори, това са празни приказки. Той не е дошъл да ми гледа моите сини очи, а е дошъл да изкара някакви пари да гледа семейството си“, заяви Добри.
Заплатите, срещу които българските шофьори протестират, се оказват мечта за хората от Узбекистан. Брутният продукт на глава от населението в Узбекистан е почти 5 пъти по-малък от този на България, а заплатите там са между 3 и 4 пъти по-ниски отколкото у нас. Затова Хайрула споделя, че е щастлив тук.
Той е доволен от условията, защото живее в общежитие, има ваучери за храна и може да изпраща над 1000 евро на месец на семейството си в Ташкент.
„Имам семейство, да. Имам 5 деца. Жена, майка, братя. Те сега живеят в Узбекистан. Всичко е наред с тях. Всеки ден се чуваме. Разговаряме по телефона. Традициите тук и у нас са доста сходни. И хората са еднакво добри“, споделя Хайрула.
52-годишният мъж от Узбекистан казва, че е щастлив от работата и живота си в България.
„Когато не разбираме, ни обясняват. Тук има много добър екип. Благодаря на директора, заместник-директора. Началник смяната. И имаме един шофьор, истински брат. И много добър приятел - Стефан. Той ни помага много. Не само на мен, но и на всички узбеки. Какви проблеми има, ги решава. Всичко при нас е отлично“, обясни още Хайрула.
А имаш ли такава идея да доведеш семейството си тук?
Да, ако това е възможно. Жена ми иска да дойде, ако всичко е нормално. Но това е временен договор. Сега имам контракт за 1 година. Ако решат да ми го удължат, догодина ще видим. Ако всичко е нормално, ще работя.
Какво мислиш за нашата страна, за София?
Хубав град, красив град. Хубава природа, хареса ми.
Разбираш ли български?
Не, но малко по малко, все още учим.
А в Узбекистан продължават да търсят шофьори за София.
София не е единствената европейска столица, която търси шофьори за своя градски транспорт в Узбекистан. Узбеки се набират и за работа във Варшава.
Засега хората, дошли от Узбекистан, се оказват като отговорни и добри служители, споделят техни колеги.
А колко ли българи биха благодарили и биха били благодарни за това, че живеят в общежитие в Ботунец? Узбеките споделят, че са доволни.
А когато с Хайрула говорим за разликите между родината му България, той си споделя, че му прави впечатление колко малко деца имат българите, на фона на узбеките. И само няколко месеца по-късно един шофьор от Ташкент вече разбира какъв е един от най-големите социални и икономически проблеми на България и Европа - демографията. Именно липсата на хора го е довела тук.
Последвайте ни за още актуални новини в Google News Showcase
Последвайте btvnovinite.bg във VIBER
Последвайте btvnovinite.bg в INSTAGRAM
Последвайте btvnovinite.bg във FACEBOOK
Последвайте btvnovinite.bg в TIKTOK
