Над 1 000 са българите, които чакат за трансплантация у нас. От началото на годината донорските ситуации са едва седем. На този фон, един от най-добрите специалисти – трансплантологът професор Лионел Ростен от Франция, спасява десетки български животи.
„Казвам се Лионел Ростен, аз съм професор по нефрология, работя във Франция, в Гренобъл, градче близо до швейцарската граница и от дълги години познавам България“. Така се представя професорът.
Професор Лионел Ростенг е един от най-успешните нефролози и трансплантатори в света. Той е завеждащ отделението по нефрология в болницата в Гренобъл, Франция. За пръв път идва в България в края на 90-те години и от 2008 г. насам е спасил живота на десетки българи.
„Запознах се с български пациенти, които спешно се нуждаеха от трансплантация. Сред тях имаше много тежки случаи. Тогава ситуацията по трансплантиране беше усложнена в България и пациентите поискаха да я извършим в моя център“, разказва проф. Ростенг.
Причината българи да потърсят надежда за втори живот в чужбина е специалната медицинска техника, използвана от професора при трансплантиране. Той успешно третира кръвта, като премахва тези антитела, които могат да увредят бъбрека.
Професор Ростенг специализира в така наречените несъвместими трансплантации, които за момента могат да се извършват само във Франция. Процесът е доста опростен, пациентите кандидатстват само чрез попълване на специализиран формуляр.
Велика Делирадева е една от първите пациенти на професор Ростенг. При грипно заболяване през 70-те години получава възпаление на бъбрека.
Както се случва при повечето пациенти, заета с ежедневни задачи, не обръща достатъчно внимание на тихата болест. След като прави необходимите изследвания чува страшната диагноза – напреднала бъбречна недостатъчност. Заради реформите в здравната система в България през 90-те години, изпада в безизходица и заминава за Франция, където живее дъщеря й. Попада в клиниката на проф. Ростенг.
Професор е известен с това, че не подлага пациентите си на хемодиализа. Според него има опасност организмът да не приеме трансплантирания орган.
„Пет години чаках за донор и станах на 70 години. Погледнах го в очите и казах: Професоре, ама аз вече съм на 70. А той каза: О, Велика, няма никакво значение. Не можах да повярвам“, разказва Велика Делирадева.
И така, почти изгубила надежда, Велика се връща в България, за да отбележи 70-тата си годишнина. Докато една ранна сутрин не се появява шансът. Синът ѝ получава позвъняване, че се е появил донор и трябва да излетят възможно най-бързо за Франция.
Така, благодарение на младо момче, починало предната вечер, Велика получава дългоочаквания втори шанс, но не в родината си.
Стани донор, бъди герой. Това е урокът, който все още не сме научили, според професор Ростенг. Само за сравнение, процентът пациенти, дарили органи, в случай на мозъчна смърт във Франция през 2019 г е 29,9%. А в България едва 2,3%.
След помощта, която Велика Делирадева получава, тя основава фондация, чрез която подава ръка на други пациенти. Но най-важният урок, който трябва да бъде предаден нататък е, че трябва взаимно да си помагаме, тук в България...
Гледайте повече във видеото!
