Тим Маршъл е световноизвестен британски журналист и геополитически анализатор. Бил е дипломатически редактор в "Скай Нюз", а преди това е работил за "Би Би Си". Предавал е от 40 държави и е отразявал конфликти в Либия, Хърватия, Босна, Македония, Косово, Афганистан, Ирак, Ливан, Сирия и Израел.

Книгите му "Пленници на географията" и "Силата на географията", която наскоро излезе на български, обясняват много от процесите, конфликтите и войните в света днес. Маршъл навигира умело през процесите и регионите, които ще определят живота на бъдещите поколения.

- Какво е значението на географията за Обединените кралство в последните 70 години?

- Последните 70 години са същите като последните 100 години. Фактът е, че ние сме островна нация и всичко започва оттам. След Втората световна война, ние започнахме да губим империята си и се фокусираме върху това, което сме днес.

И с тази намаляваща сила, само около 20 години след войната, ние си казахме – "Ние трябва да се обединим с континента". Но запомни, Свет, ние прекарахме 400 години разделяйки държави в Европа, за да се уверим, че ничия мощ няма да бъде достатъчно силна, за да ни предизвика.

Влязохме в Европейското общество и продължихме с този начин на мислене.  Трябваше ни непрекъснато да се уверяваме, че няма нито един доминиращ блок, с изключение на Германия. И накрая, когато ЕС се превърна в политическо обединение, островната психология навлезе отново. Достатъчно англичани почувстваха, че не искат да жертват своята независимост и мисля, че това е психологията на острова. Аз вярвам, че тази малка линия вода между нас и вас, имаше решаващия фактор за психологията на вота да напуснем съюза.

-  Руската война в Украйна доказва отново, че географията е най-важният елемент на международните отношения. Използвайки вашия стил от "Затворници на географията", ръмжи ли руската мечка в момента или се приготвя за „зимен военен сън“?

- Ръмжи. И знаете ли, наранената мечка може да ръмжи изключително силно и да бъде даже по-опасна.

Мисля, че тази летаргия беше от 1989 до 1999 година - тези 10 години. И после дойде войната в Косово  и навлизането на руските армии, символично през 1999. Аз бях там, между другото, виждах ги как идват по улицата и си спомням как написах "Русия завладява главната улица в Прищина и е обратно на световната сцена".

Това беше моментът, когато те се събудиха отново. Оттогава налагат натиск.  Украйна се вписва в това и за жалост, не мисля, че това ще доведе до летаргия. Мисля, че ще наблюдаваме спад в силата на военните действия през зимата, но те ще се върнат обратно с всички сили през пролетта. Надявам се да достигнат до общо споразумение преди това.

- Вие сравнявате стратегията на Путин към Европа с парче пица. Острата страна сочи Полша. Може ли да ни разкажете повече за това парче и за посоката му?

-  Това  е просто цветен начин за разбирането на географията. Парче пица е. Северноевропейската равнина започва от Франция и минава целия път над Уралските планини и най-тясната му част е между Полша и северните Карпати. Ако имате вражески намерения към Русия, ще преминете през този процеп, няма да минете над Карпатите или над Балтийско море. И тогава това парче пица се разширява, от тясната ивица на Полша и до равната земя между Санкт Петербург и Москва. След Втората световна война, Русия запълва този процеп, но именно през този път преминаха германците. Но след загубата в Студената война, пътят се отвори отново. В тази география попада и Беларус, и Украйна.

- "Нито стъпка на изток". С тези думи държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър предложил сделка на съветския лидер Михаил Горбачов: ако изтеглите частите си от Източна Германия, няма да разширим НАТО нито стъпка на Изток. В Русия често използват този цитат като аргумент за оправдаване на войната в Украйна. Вашето мнение?

- Три неща. Първо, когато Бейкър казва това, няма нищо написано в официален документ като обещание към руснаците. И този цитат идва от разговора между Бейкър и Горбачов, от записките, които са водени по време на дискусията. Бейкър казва - "Какво бихте предпочели?" и представя на Горбачов три опции и една от тях беше "нито стъпка на Изток". Аз имам своето разбиране към руската позиция да погледнат към Запада и да вземат под внимание разширяването на НАТО. Но като се замислиш - кое е нередното във всички тези държави, включително и във вашата държава, всички Балтийски държави, Полша, Унгария. Във всяка една от тях, обществото гласува за правителство, което искаше да се присъедини към НАТО и това се нарича демокрация. И за мен това е аргументът, който трябва да повтаряме на Русия - "можеше да имаме по-добри отношения през годините, но какво по-нормално от това сами да избираме суверенитета на нашата страна".

- Газовите трасета също са въпрос на географско положение, който направи Европа зависима към руските доставки. Какво ще прави Москва без европейските си клиенти и какво ще прави Европа без руския си доставчик?

- Е, може би ще бъде малко по-студено тази зима, а може би не. Повечето европейски държави запълниха резервите си, мисля, че Германия вече е на 90%. Това, което Европа прави, е да купува от всички възможни места извън Русия. Опитваме се да вземем от северните райони, Нидерландия. Германия строи терминали за втечнен газ и да всмуква от Балтийския бряг. Съществува и това – възобновяема енергия. Това ще бъде дълъг преход. Но нека не забравяме, че някои все още купуват руска енергия. Това е по-бързо задвижващ се процес, но е изключително труден.

Не можеш да пренастроиш 30 години политика за 1 година, но е достатъчно остър завой. И дори и да има мирна спогодба между Русия и Украйна, намерението на Европа да избяга от руските газ и гориво няма да приключи. Русия си намери нов пазар – Индия и Китай.

И двете държави купуват много, но те купуват на по-ниски цени. И си мисля, че това, което Русия направи е да продаде част от своята независимост - "моля те, Китай, изкупувайте повече, моля, Индия, купувайте повече". Продава на по-ниски цени и казва "ще направим каквото искате, само ни помогнете". В момента те продават независимостта си за китайска валута.

-  Очаквате ли руската война в Украйна да приключи в близко бъдеще или да замръзне и да се превърне в един от многото замразени конфликти в света днес?

- Евентуално войната ще замръзне, но дали някога въобще ще приключи..? След 2014 г беше замразена на места, където обаче Москва можеше да я разпали отново, когато реши и това се случи на 24 февруари. Много хора казаха, че контраофанзивата в Харков ще доведе до колапс на руските военни сили. Възможно е, страхът е много заразен, но аз мисля, че украинците ще влязат в зимата с тази голяма психологическа победа.

Фронтовите линии там са дълги около 1000 км и офанзивата на Харков е само малка част от това. Войната няма да бъде е замразена, но ще е статична по време на зимата и ще се бият после отново през пролетта. Но това е реалната гледна точка. Ако Русия не е абсолютно победена, независимо дали това е добро или лошо нещо, или ако Украйна няма гаранция от НАТО, че ще ги победят в бъдещето, договорка догодина или следващата година ще означава, че Русия ще замрази войната отново и ситуацията ще се върне обратно.

-  Конфликтът между Армения и Азербайджан. Какъв вид развитие очаквате да видите на картата?

-  Има два варианта. Първо, краят на Студената война размрази всички тези дълбоко замразени конфликти и териториални спорове на много места. Югославия, Армения и Азербайджан. Второ, руските миротворци в Нагорни Карабах, които са по-малко, подозирам, защото са в битка с Украйна. Руските войски ги няма в момента и руските интереси също.

В тази ситуация Азербайджан сграбчи възможността да вземе повече. Това е връзката. Малко прилича на Русия-Украйна. Тези неща не се подготвят 5 години – 10 години, отнема векове. И целите на двете държави Азербайджан и Армения не се променят. И двете искат Нагорни Карабах обратно и Азербайджан се стреми да го има.

- Очаквате ли ескалация между Турция и Гърция в близко бъдеще?

-  Сигурен съм, че във вашата част на света виждате реториката, която идва от Истанбул. Много е грозно, че една държава-членка на НАТО казва на друга държава-членка на НАТО "може да дойдем през нощта" и забелязах, че не само президентът Ердоган, а един от лидерите на националистическите партии в техния блок, използва даже много по-агресивен език, включително тази "шега" , която имат, че трябва да "учат гърците да плуват". Не искам да заемам позиция, не е моя работа, но когато видиш две държави от НАТО толкова близо до потенциален конфликт, е изключително притеснително. Казано така - и двете държави имат предстоящи избори и в тази предизборна кампания, нито една страна няма да се отдръпне. Но мисля, че нито една от двете държави не иска да се бие. И усилията на дипломацията в НАТО и съседите като вас, трябва да бъдат достатъчни, за да поддържат напрежението да не кипне.

- България граничи и с двете държави. Въпрос относно Източния фланг на НАТО. Каква е ролята на България от геостратегическа гледна точка?

-  Вие сте черноморска сила. Имате на разположение флота на НАТО, който пази целия източен фланг. И когато погледнете бреговата ивица на Черно море, виждаме по-малкия акцент върху сухопътните сили, защото имате щит пред себе си, между вас и Русия. Но ако Турция напусне НАТО, за последните няколко години се забелязва отдалечаване на Турция, все пак вие не купувате вашите отбранителни сили от Русия, но те го направиха. Тази година Турция може да си помисли "може би ние трябва да стоим в НАТО", но още е там идеята, че те може да напуснат. Ако напуснат, България и Гърция стават много, много по-важни като фронтова линия на източния фланг. Те са значима част от НАТО и не искате дупка между Румъния и Гърция. Затова България е ключов участник в стратегията на НАТО. Без България, там се отваря голяма дупка.