Питър Литълууд е световноизвестен физик, роден през 1955 г. в Кент, Англия. Професор е в Чикагския университет, с експертиза по физика на кондензираната материя. Неговите методи са приложени към проблеми в инженерството, включително съхранение на холографски данни, изграждане на оптични влакна и устройства и на нови материали за детектори за частици.

Притежава 6 патента, има над 200 публикувани статии в научни списания и е водил лекции на международни конференции, университети и лаборатории. Женен с две деца.

„Станах физик, защото физиката е лесна. При повечето други предмети трябва да се запомнят много неща. Всеки с лоша памет трябва да се занимава с физика, защото тук има няколко основни закона, които се научават, и всичко се изчислява. Много по-лесно е от много други дисциплини, при които трябва да помниш неща, да защитаваш конкуриращи се мнения. Физиката всъщност е много проста”, казва с усмивка той.

Най-странният физичен феномен за него е квантовата механика – действа на всичко, което правим: „Това, че може да наблюдаваш нещо веднъж и по-късно, като наблюдаваш същото нещо, отговорът да е различен – е невероятно, странно, нестандартно, трудно за обяснение, но го използваме ежедневно”

Кои обаче са най-големите предизвикателства не само пред човечеството ни, но и пред Вселената? „Има криза, свързана с климата, има криза, свързана с източниците на енергия. Но отговорът е ясен – казва се Слънцето. Ако излезете навън в слънчев ден, един киловат покрива всеки квадратен километър. Има голямо количество енергия, стигаща постоянно и безплатно до Земята. Няколко стотин милиона години от тази енергия се съхраняват в дървета, които се фосилизират и генерират нефт и газ, които ние добиваме. Предизвикателството е да се създадат технологии, които са евтини и лесни за използване, които да можем всички да ползваме, и зависи от всички подразделения на науките да работят заедно да разрешат проблема”.         

Заедно с колегите си, професор Литълууд постоянно се опитва да се справи с предизвикателствата, пред които се изправяме ежедневно: „Едно от нещата, върху които много работя и където са необходими още много проучвания, са по-добри акумулатори. Акумулатори за електромобили, потенциално за самолети, за дома с цел съхранение на енергия, за да можете да я взимате от Слънцето когато е слънчево или от вятъра, когато е ветровито, и да я съхранявате и употребявате повторно. Има много предизвикателства при това, не само във физиката, но и химията, материалознанието и инженерство, а честно казано и при икономиката, бизнеса и всичко това трябва да се обедини”.

Професор Литълууд е работил с толкова много химични и физични формули, но открил ли е формулата на щастието? „О, да, формулата за щастие е да откриваш неща. За повечето от нас, като учени, щастието идва от откривателството. Да знаеш нещо, което за първи път разбираш и да осъзнаеш, че си единственият човек на планетата, който го знае. Това е изключително радостно. Другото, което според мен е огромна радост в науката е да работя с млади хора, да им помагам да бъдат успешни – нашето бъдеще е в техните глави. Те ще решават проблемите, пред които сме ги изправили, но виждайки таланта и способностите на хората събрали се там от цял свят, се чувствам невероятно ободрен. Ще бъде страхотно да ги гледаме как успяват”.

Въпреки множеството отличия, постижения и задълбочени познания, професор Питър Литълууд все още среща въпроси без отговор по пътя си: „Обикновено, най-важните въпроси са тези, за които дори не си се замислял. Тези отговори не знам, разбира се, и може би те са най-добрите. Но има много въпроси, чиито отговори нямаме”.

Така по случайност преди повече от 30 години бива открит клас материали, които при висока температура стават свръхпроводници. „Ние не разбираме защо това се случва. Хиляди души работят през последните 35 години в опит да се разбули мистерията. Правили сме измервания, все повече теории и нови идеи и все още – не разбираме. Бих искал да разреша този въпрос, преди да умра”, казва физикът.