Армения първа приема християнството за официална държавна религия през 301 година. Събитията в света днес поставят Армения в крайно сложна среда на периодична ескалация и търсене на решения за Нагорни Карабах, един от многото нерешени конфликти в света от години. От друга страна, Армения е особено уязвима от последствията на войната в Украйна и икономическите трусове, които в Ереван се усещат много силно.
Темите коментира в ексклузивно интервю президентът на Република Армения Вахагн Хачатурян.
- Господин президент, добре дошли в България! Знаете ли, преди повече от век, на българския поет Пейо Яворов са били необходими само няколко часа, за да напише известната класика "Арменци", слушайки разказите на избягалите ваши потомци? Нашите два народа имат много силна историческа връзка. Как е Армения днес?
- Много Ви благодаря, че споменавате Яворов. В интерес на истината имаме училище, кръстено Яворов. Никой не забравя тази известна поема, написана за нас.
За мен то е специално училище, защото моето училище, в което учех, беше на 100 метра от "Яворов". И всеки ден, отивайки на училище, минавах покрай училище Яворов. Има и статуя отпред. За нас беше много любопитно кой е този човек, още повече, че няма арменска фамилия, но научихме причината.
Благодарни сме на Яворов, на всички българи, които след геноцида през 1915 г. дават на арменците убежище и подслон. Сега и Яворов, и училището с негово име са символи на нашето приятелство. Колкото до днешна Армения, за съжаление все още имаме проблеми със съседите, особено с Азербайджан, с които може да се каже, че сме в състояние на война. Дори тази вечер получихме информация, че е имало престрелки на границата. Но това не означава, че не живеем. Каквото и да става, всички се събуждаме и очакваме сведения от границата, защото преди месец Азербайджан наруши неприкосновеността на границата и започна военни действия срещу Република Армения и благодарение на намесата на нашите страни-партньори прекратиха военните си дейности. Но водим нормален живот. Както сега, в София, хората се събуждат, някои отиват на работа, други – на училище, всеки живее своя живот. Тази година е специална, защото имаме много туристи.
Имахме много успешна година в икономически план. Нека дам данни – към август тази година Армения се радва на икономически растеж от 13,8%. Бих искал да поканя Вас, Вашите приятели и близки в Армения, да можете да дойдете, да видите и да споделите Вашите впечатления, защото ни е важно. Най-важното послание, което се надявам ще предадете на приятели, колеги и познати е, че арменците и арменските власти искат мир в региона, като властите правят всичко възможно да бъде подписан мирен договор с Азербайджан.
- Благодаря Ви за поканата, г-н президент, с удоволствие бихме посетили Армения. Говорейки за конфликта в Нагорни Карабах - той е тъжно напомняне за неразрешените конфликти в света. Защо е толкова трудно да се намери дългосрочно решение?
- Много интересен въпрос, но разбира се отговорът не може да се събере в едва няколко думи. Има исторически корени и те са основанието, причината. От дълги години на територията на Нагорни Карабах живеят местни, хора с арменска националност. Не сме го решили ние или вие. Ако се опитате да потърсите исторически извори, дори няма да намерите началото, защото са там от антично време. Аз съм техен сънародник. Но те са специални, защото винаги са живели там и винаги са се борили за правото си да живеят там. Те са се борили срещу крале и тирани, опитвали се да ги контролират, било то срещу Тамерлан, персийците, турците, руснаците. Но след XIX век, когато руските сили навлизат в региона, е имало определен мир, при който нашите сънародници в Нагорни Карабах са имали възможност да развиват културен, творчески живот, защото не са били гонени или преследвани.
Най-важният проблем, както винаги, е въпросът за самосъзнанието. Окупиращите винаги са имали една цел – "Или живеете по нашите правила, а ако не искате си тръгвате". Тези хора са се борили и са доказали, че ще живеят там, като са опазили и идентичността си. В наше време, проблемите се коренят в края на Съветския съюз, когато е имало усещането, че всички малцинства в региона ще могат да се отделят, да получат независимост. Тогава започва движение – движението Карабах.
Азербайджан не го приема, не приема, че хората имат право да определят сами съдбата си, което довежда до сблъсъци, продължаващи и до момента, с периоди на различна ескалация, хиляди жертви, прокудени семейства и то от двете страни. Загубите са от двете страни. Войната не води никого към добро.
Когато войната свърши, тогава всички и печелят, и губят същевременно. За съжаление до момента не сме намерили допирни точки с Азербайджан. Опитваме се да го направим. Винаги сме имали нужда от посредници, защото прекият диалог се оказва неуспешен и това е причината да отнема толкова дълго. И последно – има още една истина. Не всичко зависи от нас. Нашият регион е много привлекателен и политическите играчи в региона са много, всеки от тях има свои интереси, а да бъдат удовлетворени интересите на всички е изключително сложно. Това е една от основните причини за продължаването на войната.
- Имате ли лична история, свързана с тази война, този конфликт? Колко близко сте до него?
- Моята лична история, започва още от 1988 г., когато бях член и участник в това движение. Има много като мен в Армения, ако не и целия арменски народ, при това не само в Армения, но и в диаспората ни, всички сме участници.
Проблемът с Карабах е приковал вниманието на всички – казвам го като човек, като гражданин. После и професионално съм бил ангажиран. Толкова много са връзките и в ежедневието ми, може да се каже, че винаги съм бил там. Не съм участвал пряко, така да се каже, а по-скоро на задни линии.
Трябваше да се занимавам с разрешаването на ежедневните проблеми на гражданите в Ереван, което определяше и до каква степен можеше да бъде управлявана Армения и доколко бяха готови арменците да се справят с конфликта в Нагорни Карабах.
- Говорейки за това как се отразява на Армения войната в Украйна? От една страна имате този продължаващ конфликт в Нагорни Карабах, а от друга – война толкова близо до Вас?
- Разбира се, няма как да не ни се отрази. Не знам дали сте запознат, но по официални данни 450 хиляди арменци живеят в Украйна. Това показва пряката връзка за всеки от нас, арменците. От друга страна 2 милиона, ако не и повече арменци живеят в Русия. Разбираемо е защо сме притеснени.
Второ, имаме политически, икономически и стратегически връзки с Русия, продължаващи и до момента. По един или друг начин, може и да не е пряко, но оказва влияние върху нас. Като член на Евразийския икономически съюз, факторите, засягащи този съюз, касаят и нас. Това значи, че сме тясно свързани с Русия. Също така винаги сме имали добри отношения с Украйна – и икономически, и политически. И в това отношение пак има проблем за нас. За нас беше изключително важно да не участваме в този конфликт. А даже обратното, ако имаше някаква възможност да го избегнем, да помогнем да се разреши въпросът. Мога да кажа, че целите, които сме имали до момента, сме ги постигнали. Но разбираме, че колкото повече продължава, толкова повече проблеми би създало за нас. В това отношение и ние сме страна, имаща интерес конфликтът да бъде прекратен възможно най-скоро.
- Господин президент, говорейки за отношенията между Армения и Азербайджан, миналата седмица станахме свидетели на историческо споразумение между Израел и Ливан за дългогодишния спор за морската граница. Смятате ли, че в трудни времена като днешните, съседите трябва да се опитват да разрешават тези конфликти, защото може да има опасност светът да спре да им обръща внимание?
- Споменавате нещо много важно! Говорите за конфликта между Израел и Ливан, който продължава още от 70-те до днес. Ще отбележа още нещо много важно – в Ливан имахме доста голяма арменска общност през 70-те – заради продължаващите конфликти, общността се смали. За нас винаги е било важно да се разреши този конфликт. Смятам, че това споразумение е победа не само за тях, но и за всички.
Всеки конфликт трябва да се разрешава на масата за преговори, както се опитваме да направим с Азербайджан. Вярваме в дипломацията и сме убедени, че конфликтите трябва да се разрешават с преговори. Може да има редица условия, като да се уважава териториалната неприкосновеност на отсрещната страна, да се отварят граници и връзки, да се обсъждат въпроси, свързани с войните до момента – защото и от двете страни всеки има искания към ответната страна – например за безследно изчезналите, за карти с разпределението на мини, но всичко това е въпрос на преговори.
Не е нужно да нарамваме с оръжия и да се бием едни с други. Нека Ви уверя, че този процес тече в момента. Има и медиатори – Русия, Европейския съюз, а и вие като член на ЕС, САЩ, формата на Минската група, която не работи в момента, но теоретично би могла да сработи. А и както казахте Вие, намери се разрешение на конфликт, продължаващ от 70-те – защо да не успеем и ние да намерим решение?
А и още нещо, което пречи и на нас, а и на много други за разрешаване на проблемите – всички страни мислят, че най-важното е "нашият конфликт", сякаш няма други подобни в света и всеки трябва да е загрижен за нашите проблеми, но това не е така. Сигурен съм, за жалост, че има много подобни спорове при много нации, народи. Но трябва да се намери разумна основа, около която да се преговаря и да се намери решение.
Тази разумна основа е философията за мирно съжителство. Не мисля, че има хора, които искат да воюват, това е непривично за нормални хора. Обратното, с когото и да разговаряте, всеки иска мир, защото развитието и благополучието могат да бъдат постигнати само в мирно време.
Най-добрият пример е Втората световна война. Най-важният урок, според мен, в живота е от отношенията между Германия и Франция след Втората световна война. След като воювали, при това векове наред, съседни държави, отнемащи си територии, връщащи ги отново, накрая намират начин да съжителстват. Общността за въглища и стомана, начало на Европейския съюз, е начало и на съвместното им съществуване. Според мен това е чудесен пример, който да накара всички страни, участващи в конфликт, да се замислят.
