Хенри Кисинджър е американски политик, дипломат и експерт по международни отношения. Бил е съветник по националната сигурност на Съединените щати и държавен секретар при президентите Ричард Никсън и Джералд Форд. През 1973 година получава Нобелова награда за мир за приноса си за прекратяването на Виетнамската война със сключването на Парижкото споразумение.
Той е инициатор за политиката на разведряване между САЩ и СССР и е известен като човека, установил взаимодействието с Пекин и разиграл "китайската карта срещу бившия Съветски съюз". Въпреки че навърши 99 години на 27 май тази година, продължава да бъде един от основните анализатори на геополитическите процеси в света.
В битието си на историк и политолог той е автор е на редици книги, най-новата от които носи заглавието "Лидерство". Тя разкрива ролята на личността в шеметния свят на власт, интриги, влияние и противоречиви решения. Ден преди да излезе по книжарниците, кореспондентът ни в Лондон, Васил Христов беше сред десетимата журналисти от целия свят, които имаха възможността да разговарят с Хенри Кисинджър.
Д-р Кисинджър, очаквахте ли коментара ви за войната в Украйна, направен в Давос, да предизвика такава реакция?
Това, което имах предвид в Давос, е че сме влезли в период, в който краят на войната трябва да вземе предвид както политическите цели, така и военната обстановка. Не може просто да се продължи войната, без някаква обща цел, към която двете страни да имат отношение. В интервю за "Файнейшъл таймс" украинския президент очерта в основни линии възможните цели. Той казва, че ако се върнем към границите преди войната, това ще бъде една голяма победа. И след това можем да продължим да обсъждаме какви са териториалните претенции за останалите 7% от територията на Украйна, които са част от проблема за границите между двете страни в Крим. Това е, което имах предвид, а не че Украйна трябва да се откаже от територия в интерес на Русия, за да постигне мир. Но ние сме далеч от този изход, защото 20 % от украинската територия в момента е окупирана от Русия. И тази територия трябва да бъде върната на Украйна преди да за почнат да се обсъждат каквито и да било споразумения.
Войната на Русия срещу Украйна постави въпроса част ли е тя от Европа.
Бъдещето на взаимоотношенията между Европа и Русия трябва да се вземат много сериозно. Русия е била част от европейската история цели 500 години. Тя е била част от всички големи кризи, също така, участник в едни от най-големите победи в европейската история. Затова, когато се намери изход от войната, трябва да бъдат възстановени връзките с Русия. И един основен въпрос ще трябва да намери своя отговор- дали Русия ще бъде част на Европа, или ще бъде придатък на Азия край границите на Европа. Смятам, че мисията на западната дипломация трябва да бъде, както и на руската, да се върнат обратно към онази историческа даденост, в която Русия, въпреки всички проблеми, които е създавала, е била част от общата европейска система.
Несъмнено конфликтът предизвиква и опасенията на обществото за възможното използване на ядрена сила. Все по-нарастващо е притеснението от използването им като аргумент за решаване на кризата.
Ядрените оръжия съществуват от 70 години и държавите отделят милиарди долари, за да могат да ги развиват. И през цялото време ги усъвършенстват с нови и нови технологии, но никога не са дръзнали да ги използват. Не мисля, че ще се стигне до това и сега. Дори когато са били във война със страни, които не притежават ядрено оръжие, дори тогава и Русия, и Съединените щати са приемали своето поражение или са отстъпвали без да използват ядрените си арсенали.
"Лидерство" – така се казва новата книга на Хенри Кисинджър. Изградена върху портретите на шест световноизвестни фигури, живели през втората половина на XX век. Шестте личности са Конрад Аденауер, Шарл дьо Гол, Ричард Никсън, Ануар Садат, Лий Куан Ю и Маргарет Тачър. Те са представени в исторически контекст и чрез техните държавнически действия. Кисинджър е познавал всеки един от героите си лично. Книгата представлява своеобразен "наръчник" за днешните и утрешните лидери.
Каква е ролята на съвременния политически лидер?
Да създава връзки между целите и ценностите си и това на неговото общество към ценностите на системата, в която той работи. Аз винаги настоявам решенията да стъпват на точен и коректен анализ на условията, в които даден лидер действа. Но аз смятам, че един лидер не може да бъде средство на обстоятелствата и да действа като машина, защото изкуството на ръководенето е да придвижва обществото, откъдето е в момента дотам, където не е било. А това изисква голям набор от ценности.
Можете ли да кажете име на политик, като конкретен пример за политическо лидерство от Балканите?
Не не мога, но това е защото не мога да проследя всичките детайли в развитието на Балканите. Усилието да се създаде една истинска общност от независими и икономически жизнеспособни държава. Това е голямата задача за постигане в отделните страни в региона. Но отношенията са сложни и тази задача не може да бъде осъзната от отделните държави там. Затова и не мога да ви кажа имената на определени лидери.
Хенри Кисинджър е жива легенда. Бил е участник в политически процеси от световно значение, а книгите му са учебници за поколения политици от целия свят, които никога не трябва да забравят, че една от най-популярните му констатации е, че "някакви си 90% от политиците развалят репутацията на останалите".
