Първото инвитро бебе в България очаква дете. Това е една история за любовта на един учен към науката, която ражда любов и сбъдва най-съкровената мечта на хиляди жени - да ги наричат „мамо”.
Чудото се случи не толкова отдавна. Една жена мечтаеше за свое собствено дете, но в продължение на няколко години това не й се случи. Науката обаче й помогна.
Годината е 1978 г. Лесли Браун стана майка на първото „бебе в епруветка” в света.
Наричат я Луиз и я обявяват за детето на века, а нейният създател – физиологът Едуард Браун получава Нобелова награда за постижението си. Защото дава надежда на онези жени, които са загубили надежда.
Не толкова отдавна – чудото се случи и в България. Екип от амбициозни учени и лекари, начело с професор Илия Ватев са в търсене на своето откритие. И са готови да проправят път на нещо велико – да създадат първото българско „бебе в епруветка”.
Годината е 1988 г. Една жена на име Таня сбъдва мечтата си да стане майка.
33 години по-късно първото българско инвитро бебе е красива млада жена, която живее в Съединените щати.
„Не гледам на себе си като по-различно дете, напротив, просто методът е по-различен. Не си спомням, кога майка ми ми е казала, имам чувството, че винаги съм знаела. Не се чувствам различна, но малко специална може би“, казва Илияна. Тя споделя, че като дете е чувала подигравки от връстниците си – наричали я подигравателно „дете в епруветка“.
„Аз винаги съм знаела, че съм зачената по метода инвитро. Семейството ми винаги са ми обяснявали и са ме подкрепяли във всичко“, споделя тя.
Илияна казва, че е родена под щастлива звезда. Чувства се малко специална, задето е първото инвитро бебе в България, но още по-специална се чувства сега заради друга новина – наскоро тя и съпругът й разбират, че чакат дете.
„Беше планирано, разбрахме ноември. Изчакахме няколко месеца, за да видим дали всичко е наред и след това споделихме с нашите близки и приятели. Очакваме нашата рожба да се роди на 26 юли“, споделя младата жена.
Преди щастливата новина обаче Илияна изминава тежък път. Същият, който навремето принудил майка й да се подложи на инвитро –експеримента.
„Аз първо бях бременна, за съжаление извънматочна, точно както и майка ми е била. И за мое щастие, сега моето детенце, слава богу, е нормално заченато, но и аз имах извънматочна бременност“, споделя младата жена.
Казва, че вече си дава сметка през какво е минала майка й. „Тя ми даваше кураж, даваше ми сили, напомняше ми, че да, може така да стоят нещата сега. Ето и тя минала по този път и после съм се появила аз. Така че, даваше ми сили и кураж. Беше моята опора“, разказва Илияна.
Дори за миг не се обезверила майката на Илияна - младата Таня, когато след неуспешната бременност й казали, че трудно ще има деца. Тя чула, че експерти в София, начело с проф. Илия Ватев, провеждат „експеримент” за създаването на „бебе в епруветка”. Таня веднага поискала да участва. Защото толкова много искала да я има Илияна. Дори не се замислила.
„В момента, в който той каза – правим един експеримент. И аз казах – Да! И той –„Е, чакай да обясня за какво става въпрос“. Не ме интересува, аз просто участвам!” Аз толкова повярвах на този човек, толкова симпатичен, толкова всеотдаен, с едно голямо сърце“, спомня си Таня.
Това е началото на един от най-големите успехи в медицината у нас. Зад който стоят години денонощен труд. За него ни разказва бащата на инвитро процедурите у нас – професор Илия Ватев.
Експериментите и проучванията на професор Ватев започват още в студентските му години. „Спазихме правилото – първо на много животни, за да имаме голям успех при оплождането и износването на бременността. Даже имахме един класически опит, в който родени мишлета от инвитро – три техни поколения имаха нормални мишлета, естествено заченати. За да си позволим да започнем на човека“, казва д-р Ватев.
Казва, че дежурствата в лабораторията били денонощни. Имал дори легло там.
Приема работата си като кауза. „Целият ми живот. Това беше моята кауза. Всичко беше свързано с това да работя нещо, което да намери приложение. Това беше червената линия в моята разработка“, казва д-р Ватев.
Експериментът на професор Ватев се оказва успешен и Таня забременява. И така, на 3 януари 1988 г., в 16:11 ч. се ражда първото „бебе в епруветка” в България.
„Беше много радостно всичко това. Мога да ви кажа, че има нещо велико, когато ви подадат бебето, а вие знаете, че сте го държали в една капка. То си стиска с ръцете, реве, жив човек. И някаква особена тръпка минава през цялото тяло. Много е странно…. Човек, който иначе нямаше да види бял свят“, споделя Ватев.
„Появи се бебето, беше страхотна красавица, много едра! Аз дори и сега се вълнувам, като ви говоря за това. В момента, в който я извадиха и казаха –това бебе е толкова голямо“, спомня си щастливия момент Таня.
„От самото начало бях решила, че ако е момиче ще е Илияна, ако е момче – ще е Илия. Ще го кръстя на д-р Ватев, той е голямо сърце“, споделя Таня. Казва, че най-много е плакала, когато най-накрая е прегърнала детето си. „Заслужаваше си цялото ходене по мъките“, казва тя.
„По принцип за всеки един човек майка му е специална или поне трябва да бъде специална. За мен моята е най-специална! Изисква се много кураж да се обърнеш към един метод, който е бил просто експеримент тогава. Аз съм един експеримент. Така че тя е много силна, смела и борбена жена“, казва днес порасналата Илияна.
Този голям успех за България поставя началото на една неразривна обич между първото бебе инвитро и човекът, направил възможно всичко това. Първата им среща била, когато Илияна е на около 8 години. „Спомням си много ясно. Д-р Ватев е висок и строен мъж, спомням си как излезе от една кола и идваше към вкъщи. Строен човек. Това са ми първите спомени с него“, казва тя.
„Ние с професор Ватев сме много, много, много близки. Неведнъж съм казвала, че го чувствам като втори мой баща, нашата връзка с него е неописуема. Един велик човек за мен“, споделя Илияна.
При едно от посещенията си в България преди 5 години, Илияна го посещава и в Медицинската академия, за да види, къде са започнали първите й мигове живот. Д-р Ватев й разказва, че три денонощия я е гледал в „няколко капки течност“.
„Спомням си много ясно тази среща. Емоцията беше много интересна… насълзяваща. Защото все пак се докосваш по един или друг начин до първите ми мигове на бял свят. Доста емоционално. Моите срещи с д-р Ватев винаги са били много емоционални“, споделя Илияна.
Ето защо, не е учудващо, че професор Ватев е един от първите хора, на които Илияна звъни с новината, че ще става майка.
„Обади се и ми каза, аз искам първо вие да знаете нещо. Аз се чудих какво е и ми каза тогава, че вече е преминала половината бременност, всичко се развива добре и аз искам първо вие да знаете. Това доста ме докосна“, споделя проф. Ватев.
Пожелал е да й се роди здраво бебе, което много да ги радва. И макар да са на хиляди километри от България, Илияна и майка й Таня също имат какво да кажат на професор Ватев – те записват за него специално видео послание:
Илияна: Здравей, доктор Ватев, не сме се виждали от няколко години. Толкова много искам да си до мен. Да споделя този момент с тебе. Но искам да знаеш, че много ми липсваш и много те обичам!
Таня: Здравей, професор Ватев, знаеш, колко много те обичам, знаеш, че си част от моето семейство. И макар да не се чуваме напоследък, толкова често, ти си винаги с мене. Обичам те.
Илияна: Аз ще кажа – чичко доктор Ватев, благодаря ви, че ви има! Обичам те!
Така, експериментът от преди 33 години даде началото на инвитро метода у нас, за да дарява надежда на онези жени, които мечтаят да бъдат майки. Професор Ватев получава орден „Стара планина“ за приноса си в асистираната репродукция. Благодарение на него, хиляди деца носят смисъл в дома.
„Може би имам някакъв принос в българската медицина и смятам, че всяко едно инвитро дете носи прашинка от мен, включително и тези, които предстои да се родят. Обикновено медицината лекува болни хора. В нашия случай е много странно, защото те не са болни, но не могат да имат деца. И ние помагаме да се родят“, казва проф. Ватев.
Експериментът преди 33 години подари целия свят на една жена. Таня казва, че е възпитала Илияна да бъде добър човек и да прави всичко с любов.
Науката даде живот на едно дете, което е на път да даде живот. „Най-голямата ми мечта е да имаме едно прекрасно, здраво бебче, което много да ни радва. За в бъдеще да имаме още деца. Да създам един уютен дом за моите деца и моя съпруг, да имат безгрижно детство. Изключително съм щастлива, голяма късметлийка съм! И съм благодарна за всичко, което имам“, казва Илияна.
Експериментът постави началото на една нова история в България – появата на най-дълго чаканите и най-мечтаните деца. Децата инвитро. „Хубаво е, нов живот да дадете. Няма по-хубаво от това. Антисмърт. Това, което правим ние, е антисмърт“, казва Ватев.
И споменът от зимния 3 януари 1988 година ще остане в историята. За да ни напомня, че любовта на един учен към науката роди любов. Сбъдна най-съкровената мечта на една жена - превърна я в майка. И постави началото на едно спасение – за хиляди жени, които мечтаят да родят. И да ги наричат „мамо”.
