Това е една история, която ще помните дълго - разказ за прегръдката, която победи самотата. Която победи и болестта. Репортерът на bTV Новините Кристина Газиева ни среща с д-р Джоузеф Варон от Тексас, който лекува не само с медицина, но и със сърце.
Тази година Денят на благодарността в Съединените щати беше по-различен. Един лекар, на предела на силите си, прегърна един тъжен възрастен пациент. Тази снимка обиколи света буквално за часове, за да ни покаже, че една прегръдка побеждава самотата.
Побеждава и болестта, когато в битката сме заедно.
Лекарят зад маската е д-р Джоузеф Варон – ръководител на COVID отделението в болница в Тексас.
Той не е спирал да работи от 262 дни.
Д-р Варон споделя, че винаги е бил отворен към медиите. „Каня ги в COVID отделението, за да може обществото да види какво се случва вътре“, разказва той.
Точно на Деня на благодарността в болницата е фотографът Го Накамура. „Аз минавах през болничните стаи и видях, че един от пациентите ми беше изправен до леглото си. И плачеше… Плачеше като бебе!“, спомня си д-р Варон.
„Влязох в стаята на пациента и го попитах какво се случва? Той ми отговори „Искам да бъда със съпругата си“.
И просто можете да си представите – един възрастен човек ти казва, че иска да е със съпругата си и сърцето ми се скъса. Единственото, което можах да направя в този момент е да го прегърна. И да се опитам да го утеша“, разказва Варон.
По това време той вече бил забравил, че Го Накамура го следва из отделението и чак на следващия ден започва да получава обаждания от цял свят, за да разкаже за снимката. Така д-р Варон разбира за фотографията.
„Снимката стана толкова популярна, защото от една страна снимката беше направена в Деня на благодарността. И второ – защото на нея хората виждат един пациент и един лекар. И двамата сме едно цяло. Мисля, че точно това е важното.
Хората осъзнават, че ние сме заедно в това, през което минаваме. И пациентите, и лекарите. Мисля, че на хората им стана мъчно и за пациента, и за лекаря. А лекарят съм аз“, разказва д-р Варон.
Той казал на възрастния си пациент, че ще направи всичко по силите си, за да се прибере мъжът у дома при съпругата си. И така и станало – пациентът оздравял и сега е в дома си. Ето защо, д-р Джоузеф Варон избрал да лекува не само като лекар, но и като човек. Защото и добрата дума лекува, прегръдката също.
Оказва се, че възрастният пациент не е единственият, който д-р Варон е утешил.
„Аз го правя всеки ден! Просто тогава е имало камера. Аз държа ръката на пациента, сядам на леглото до него, окуражавам го, че всичко ще бъде наред. Такъв съм, просто. Не вярвам в това, че видиш ли, аз съм лекарят и съм нещо повече! Не! И ако трябва да бъда съвсем честен – не съм носил бяла престилка повече от 30 години! Отказвам да я нося. Смятам, че тя дава грешната представа за лекаря. Аз искам да бъдем равнопоставени, да бъдем един до друг, защото това е борба, която водим заедно“, разказва той пред Кристина Газиева.
Варон разказва, че COVID отделението е най-тъжното и най-самотното място на света. Виждаш най-тъжните очи и най-искрения плач. „Всеки пациент е тъжен. Зоната е изцяло изолирана и никой няма право да ги посети. Единствените хора, които виждат, са лекарите и медицинските сестри. А ние, всички изглеждаме като космонавти в тези защитни облекла, и в повечето случаи пациентите дори не ни разпознават“, споделя лекарят.
За да увери пациентите си, че не са сами, д-р Варон намерил нестандартно решение – залепил своя снимка без маска, усмихнат, върху защитното си облекло. „Тази идея се появи още през март. Дадох си сметка, че с тези защитни облекла пациентите не знаят кои сме. И си сложих моя снимка. „Понякога дори нося забавни, за да ги развеселявам. После помолих всички мои колеги да направят същото. Даже, ако и вие искате да влезете като журналисти в нашата зоната, трябва да носите ваши снимки“, казва Варон.
Лекарят споделя, че работи дни и нощи. Рядко се прибира вкъщи. Спи по малко. Успехите му дават сили, паденията го сломяват, но никога не се отказва. До себе си той има сплотен екип от всеотдайни лекари и медицински сестри. Приели са битката за тяхна най-важна кауза.
„Аз работя може би с най-добрите медицински сестри в света. Моите медицински сестри са невероятни! Но понякога по средата на деня те просто се сриват. И започват да плачат. Особено когато имаме пациент, който умира. Те просто излизат от стаята и плачат. Защото, знаете ли, коронавирусът ви забива нож в гърба! Няма значение дали сте млад или стар, какъв е етносът ви или социалният ви статус - вирусът може да ви покоси! И когато видим млад човек да си отива, тогава не можем да не бъдем емоционални“, разказва Варон.
„Често казвам, че водя две войни – срещу коронавируса и срещу глупостта. И го казвам, защото навън има много хора, които вършат глупости – ходят по молове, по барове, не носят маски. Правят неща, които не трябва да правят! Ако не искат да бъдат прегръщани от лекар като мен, значи те просто трябва да спазват правилата. Просто е! Коронавирусът може да бъде спрян, но затова се изисква социална дистанция, носене на маски, избягване на тълпи, миене на ръце! Просто е“, категоричен е Варон.
Лекарят казва, че най-тежките моменти са, когато видиш млад човек да си отива. „Да умира от нещо, което всъщност е предотвратимо. Да дойде и да ти каже –ходих по барове и дискотека, бях навън, защото не вярвам, че коронавирусът съществува. И на следващия ден точно този човек да умре. Ето това е тежкото! Точно заради това искам да кажа и на българите – чуйте ме! Не искате да се разболеете! Има мерки, спазвайте ги“, казва Варон.
Д-р Варон се обръща и към българските лекари и обещава, че когато това приключи, той ще дойде в България и ще си направят голямо парти. „Искам да посетя България и ще празнувам с българските колеги и, знаете ли – сигурен съм, че ще преминем през това“, категоричен е той.
Заради всеотдайността си в тази битка, д-р Варон получава голямо признание от кмета на Хюстън. Обявяват датата 25 септември официално за „Деня на д-р Джоузеф Варон“. „Следващата година на 25 септември, сте поканени да отпразнуваме заедно деня! Защото, както всеки друг, и аз съм изморен от COVID! На всички буквално ни писна от COVID! Но трябва да доведем нещата до край“, казва той.
„Най-голямото признание за мен е, пациентите ми да са здрави. Това е най-големият подарък. Например, наградата „Денят на Д-р Варон“ не значи нищо пред наградата, че този възрастен господин, който прегърнах, се прибра у дома и е при съпругата си. За мен това е много по-важно“, споделя д-р Варон.
Фотографът Го Накамура разказва, че тази снимка е един от най-скъпите моменти в цялата му кариера. „Никога досега не бях виждал подобно нещо в болница“, казва Накамура.
Фотографът споделя, че често е виждал моменти, които ще помни за цял живот, но ако журналистът трябва да опише престоя си в болницата само с една снимка, той непоколебимо посочва коя е тя.
„Една от снимките, които направих, ще остане завинаги в съзнанието ми – имаше двама медицински служители, които стояха до чувала с починал пациент. Чакаха да дойде кола, за да транспортира тялото за погребение. Един от медицинските служителите гледаше надолу, а другият гледаше нагоре към небето. Този момент, мисля, че показва всичко – и емоциите им, и тази голяма безпомощност. Защото са искали, но не са успeли да помогнат“, казва той.
А на най-самотното място на света, екипът на д-р Варон винаги намира време за усмивка. „Прекарах рождения си ден в COVID зоната. Всички работихме, но и успяхме да отпразнуваме деня с голяма торта… Във формата на коронавирус“, казва той.
Записват дори и песен, посветена на всички, които се борят с коронавируса. И със закачка наричат себе си „Ловците на COVID“.
„Аз дори казвам, че съм „ковидиолог“. И дори си имам табела за колата с надпис „Ловец на COVID“ и харесвам това определение, защото това си е истинска война“, казва той.
Д-р Варон обещава, че войната ще бъде доведена до своя край.
„Минал съм през какви ли не бедствия в живота ми. Спасявал съм хора след земетресения, след терористични атаки, след цунамита, но никога досега не съм преживявал такова нещо… Наистина се надявам скоро тази пандемия да приключи, защото имам нужда от отпуск! И може да дойда до България“, казва той през смях.
Една прегръдка спаси един човек, но може би спаси и нас. Показа ни, колко важно е сърцето - особено по време на война. Научи ни, че умът те прави добър в това, което правиш. Но истински велик те прави онова, което носиш във сърцето си.
